Съботни срещи с Максим: Приятно допразнуване и почивка!

В последните години едно от най-забавните неща на първи януари сутринта е да прегледаш социалните мрежи на общината в Тел Авив. След като миналата година те подеха своеобразен разговор с профилите на различни общини и организации в Израел, което доведе до стотици коментари и забавление, днес Община Тел Авив също не ме разочарова. Някъде малко след полунощ Кметството публикува послание до кмета Рон Хулдай: „Рон Хулдай, здрасти, не се чувствам много добре, няма да дойда на работа утре“.

Което е смешно, защото в Израел първи е работен ден, а 31 макар да се празнува от доста хора, не е част от празничния календар. И най-вероятно на следващата сутрин повечето хора са станали норамлно и са се заели с всекидневните си задачи.

Разказвам всичко това защото на първи се събудих много рано. Бях планирал да се наспя и да спя поне до обяд, но в 08:30 отворих очи. И реших, че няма по-подходящо време да се разходя из София.

Не знам за Тел Авив, но на София определено не й се работеше на първи януари сутринта. Не съм сигурен дали думите празничен и празен са свързани, но така се чувствах обикаляйки по улиците. Беше тихо, отдавна всички гърмежи бяха приключили и всички спяха. Тук таме някой тепърва прибиращ се, уморен ме задминаваше, смутолевяйки Весела Нова година и подминавайки ме или друг луд като мен, решил да се възползва от празно-празничната София.

Вървях и почти стигнах до вкъщи, когато видях двама души, които носеха един стълб със знак „Път с предимство“, сякаш изтръгнат от земята (имаше още цимент по него). Погледнах ги – не приличаха на работници, а и кой би се заел да поправя знаци в сутринта на първи януари. Всъщност приличаха на хора, които току що бяха спряли да празнуват.

 

 

снимка: авторът

-За много години – заговорих ги – Накъде го носите този знак.

-За много години. Снощи го взехме – беше съборен тук на тротоара. И сега го връщаме.

-За какво ви беше знака?

-О за партито, знаеш ли колко е яко да имаш стълб в средата на партито.

-Разбирам – излъгах аз – Хубава нова година ви желая.

-И на вас – казаха моите нови приятели, оставяйки стълба със знака обратно на тротоара.

Не знам за вас, но аз малко съжалявам, че не съм бил на това парти. Започнах да си представям за какво и как бих използвал стълб в средата на апартамента си и даже малко съжалих, че след като те го оставиха, не взех знака у нас.

Прибрах се вкъщи, защото вече ми се спеше – разходката ме измори повече от празнуването на Новата година, но се замислих за това колко прекрасно е наистина да можем да празнуваме и да имаме поводи в които всички – хора, животни и дори пътни знаци празнуват с нас.

От Нова година минаха три дни и до снощи знакът продължаваше да лежи и да почива следпразнично на тротоара. Мислех да се обадя в общината – като съвестен гражданин. Но тогава се сетих за съобщението на Община Тел Авив и съжалих горкия пътен знак. Може би и той би искал да каже на кмета на София – остави ме да си почина след празнично още ден – два. Не се чувствам добре. Нека само още 2 дни да си полежа и после цяла година ще стоя изправен да давам път с предимство.

Скъпи приятелю знак, имаш тази почивка от мен – полежи си още 2 дни, а в понеделник ще се обадим в общината, да те поставят обратно.

На всички вас, които както моя приятел знак ще почивате още два дни – Приятно допразнуване и почивка. На всички останали – приятен уикенд.

Прекрасна нова година

Шабат Шалом.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика