Съгласни ли са журналистите с изявлението на председателя на СБЖ относно отстраняването на М.Мирчев?

 

Статусът ми във фейсбук относно решението на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова по казуса с Михаил Мирчев събра значителна подкрепа. С лайкове се включиха журналисти и писатели, между които Нери Терзиева, Златко Енев, Тамара Вълчева, Ина Вълчанова, Палми Ранчев, Златко Ангелов, Статул Карабашев, Таня Мангалакова, Вера Джамбазова. Ромските интелектуалци и активисти Огнян Исаев, Лилия Макавеева, Лиляна Ковачева, както и председателят на „Шалом“Алек Оскар споделиха позицията на остро неприемане  действието на ръководството на съюза на журналистите в България. Подкрепа изразиха и правозащитниците Надежда Дерменджиева и Владимир Колев, заедно с университетските преподаватели доц.Румен Петров и д-р Любомир Пожарлиев. 

 

Бертолд Брехт е казал в онези мрачни години на недоубития нацизъм, че ако не си почистим мазетата нищо няма да се промени. Миризмата от умрелите плъхове може да се премахне само ако стане масова нетърпимостта към плъховете. Или се свиква със смрадта, като с течение на времето тя може и да се усеща като Кристиан Диор или Шанел.
На 20 декември Снежана Тодорова, председателка на УС на СБЖ(членската маса на потребителите на социалните услуги на съюза не е съвсем ясна!) в специално изявление заклеймява студентите, които поискаха преди повече от месец оставката на Михаил Мирчев с отворено писмо до ректора и медиите „Не на нацистите в СУ“. Заклеймява и Етичната комисия на СУ, която не взела под внимание защитните аргументи на „уважавания социолог“, чиито академични лекции „не влизат в матрицата на вчесаните политкоректни мисли“. В изявлението Тодорова обстоятелствено преразказва сагата и триумфално заявява: „Казусът Мирчев може да доведе дори до автоцензура от страна на самите преподаватели от страх, че ще загубят работата си под натиск, подмолни действия и субективни оценки, при това с изопачаване на фактите“.

През ноември медиите и социалните мрежи кипнаха като чайник на вряла печка от сблъсъка между

Студентско общество за равенство и професора. В ютюб лекциите на Мирчев за курса му по етно-политики предизвикаха видната ромска активистка Lilyana Kovatcheva гневно да заяви „Вие сте срам за академичната общност“. Последваха публикации и писма от цял свят, в които Михаил Мирчев беше осъждан остро. Българската асоциация на социолозите внимателно, но категорично се разграничи от него. Общото събрание и Етичната комисия на СУ по различно време излязоха с идентични негативни оценки за недопустимост на дискриминационната реч в лекциите на Мирчев. С други думи, да бъдеш него адвокат би било дело крайно непопулярно, архаично, посткомунистическо.
Що за птица е Снежана Тодорова, несменяем шеф(ту секретар, ту председател) от 36 години на казионния съюз? Комисията по досиета я разкри като доносник на ДС. Най-важното е обаче, че тя има нулева легитимност сред младата генерация журналисти, а интернет архивите показват не един и два скандала свързани със злоупотреби по време на мандатите й. Тогава? Защо й е да назидава Ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, че с отстраняването на Мирчев се ограничавал „ публичният и университетският диалог по ключови обществени проблеми, по щекотливи теми и обществени рискове – чрез табуиране на термини, чрез забраняване на публичното използване на съответни статистически данни и профили“? Не е известно Тодорова и непопулярното й ръководство на СБЖ да са демонстрирали публични позиции по важни теми на проблематичното модернизиране на обществото ни, между които най- трудна е неговата декомунизация. Напротив. Мишкуването им е характерно, както е характерна принципната им солидарност с БСП и медийните й клонинги.
По-вероятно е, кръгът на професорите от пенсионерския клуб на СБЖ да са й поръчали задачата. Михаил Мирчев е син на мастития социолог от Живково време Стоян Михайлов, а червената партия не си дава символните имена да ги подритват като парцалена футболна топка на селски терен. Идват избори. За гласоподавателите е важно да се произвеждат „мъченици“ на политкоректността идваща от Соросоидна Америка, стар идеологически враг. Михаил Мирчев идеално става за такъв, затова и СБЖ се пръкна като защитник на „правото му на свободно изразяване и методите му на работа“. Друг е въпросът дали неговите антиромски и антисемитски предразсъдъци, свободно проповядвани в лекциите му са израз на свобода, или на специфичното чувство към по-малките етнически общности, известно в демократичния свят като расизъм.
Снежана Тодорова е типичният остатък на комунистическите времена. Не особено талантлива, но предана на партийни цели. Партията винаги й се отблагодарява, както става ясно от пре-дългия й управленски мандат. Остава проблемът със Съюза на журналистите в България. Журналистите от този Съюз дали са съгласни с изявленията на своя председател, или по стар навик си мълчат когато началството говори?
26 декември 2020
Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).