Лятна класация: Трагедията в Сандански – можеше ли да бъде предотвратен синдромът на Медея?

Госпожо Бекирска, преди месец бе образувано наказателно производство за убийството на две деца на 3 и 5 години в град Сандански. За единствен извършител е посочена майката. Обществото беше в шок. Кой можеше да защити децата? Те били ли са в риск в собствения си дом и родители?

Адв. Йорданка БекирскаКато начало правя уговорката, че пред съда все още не е доказано, че именно майката е убила децата си.

Според разпространената до момента информация от медиите извършеното убийство не е било планирано от нея предварително, не е било обмисляно и тя няма спомени за извършеното. На местопрестъплението майката е била открита в ступор, като същевременно няма данни да е посегнала на собствения си живот.

Също от медиите знаем, както и от разпространените извадки от съдебните книжа, че в тях се съдържат твърдения за извършвано системно домашно насилие в семейството. Децата са били отглеждани в нездрава семейна среда и поставени в риск още от момента, в който са присъствали на актовете на насилие, упражнявани между самите родители. Законът автоматично определя децата като пострадали от насилие, дори когато то не е насочено срещу тях директно, достатъчно е само да присъстват физически. Само от тези обстоятелства може лесно да се достигне до извода, че тяхното психическо и емоционално здраве е било изложено на сериозен риск от самите им родители. Възрастните не оценяват тази опасност нито за децата, нито за себе си. За съжаление много родители не притежават емоционалната зрялост да съобразяват значимостта на поведението си за развитието на собствените си деца.

Йорданка Бекирска е правозащитен адвокат, обучител на юристи и лектор по въпросите на международното право и правата на човека към Европейската комисия

Единствено при адекватна оценка на риска децата можеше да бъдат защитени. Но тази оценка следва да бъде извършена от лица, които са незасегнати от конфликтните отношения. Тоест, оценката на риска следва да бъде спешно извършена от компетентните в случая институции – съда и социалните служители.

Дори и представителите на разширеното семейство обикновено не функционират адекватно в конфликтна ситуация поради емоционалната си обремененост и заинтересованост. Децата са най-уязвимата група лица, които страдат при домашно насилие. Такъв е и конкретният случай. Животът на двете деца бе отнет поради липсата на ефективна и своевременна намеса на компетентните институции.

Този начин на общуване между двойка родители в конфликт е изключително популярен. В българското законодателство има предпоставка за развиване на тежки родителски конфликти. Съдът има законовото задължение да възложи правото за упражняване на родителските права на по-пригодния от двамата родители. Такава е волята на закона – те са принудително поставени в своеобразна война и следва да докажат пред съда кой от тях е по-пригоден родител.

Истината е, че често родителите изпитват истински страх от възможността да бъдат поставени в ситуация да виждат децата си единствено в определеното от съда време, без да живеят с тях и без да имат право да упражняват родителски права.

Популярен способ е да се твърди психическа нестабилност или неморално поведение, за да се докаже непригодността на другия родител. Този рефрен се среща често в заплахите, които родителите си разменят по време на конфликта между тях.

В свръх напрегнатата и насилническа среда, в която е функционирало семейството, е било достатъчно на тази жена да й се вдъхне увереност, че заплахата, че някой ще й „вземе децата“ е напълно голословна. Достатъчно щеше да е, ако тя беше получила нужната подкрепа и адекватна намеса от компетентен държавен орган. Само тогава – ако при първия сигнал за тревога, беше направена оценка на риска и ефективна институционална интервенция, децата можеше да бъдат спасени.

Възможно е майката да е чувствала обоснован страх от заплахата, че бащата ще й вземе децата. Възможно е да си е представяла, че институциите ще го направят, ако не е той. Тук ще направя една препратка към дебатите около безуспешния проект на Стратегията за децата 2019 г. – помните, че поради гръмогласните безпросветни коментари, масово у хората се създаде изкуствен страх, че служителите от Отделите за закрила на детето самоинициативно и необосновано ще им вземат децата. Голяма част от хората се поддадоха на тази манипулация  и започнаха да вярват на тези пустословни слухове и да изпитват искрен страх за собствените си деца.

В исковата молба до съда жената е описвала ужаса си така: “За тези 6 години съвместно съжителство, той постоянно ми е упражнявал психически и физически тормоз”. Споменахте в предварителния ни разговор за „синдрома на Медея“. Като адвокат, ангажиран със семейно-правните проблеми, каква е вашата интерпретация на тази българска трагедия?

Адв. Й.Бекирска: Твърдението на майката, че в продължение на 6 години тя е живяла в постоянен физически и психически тормоз, е изключително тревожно. От информацията, с която разполагаме, става ясно, че генезисът на назрелия конфликт между родителите се корени в два основни пункта – системното насилие, на което е била подложена майката, и претенциите на двамата родители да упражняват родителските права по отношение на собствените си деца. Според оплакванията на майката, отправени в молбата й за защита към съда, тя е описала поведението на партньора си като застрашаващо живота й, там се чете, че тя е получавала заплахи от бащата с думите “Ще те унищожа и теб, и цялото ти семейство!”, “Ще те накарам да се самоубиеш”, “Ще те изкарам луда и ще ти взема децата”. Проблемът е, че жената или не е идентифицирала поведението на партньора си като насилническо по-рано и го е търпяла безропотно, без да търси помощ, или е изпитвала толкова дълбок страх, че не е имала сили и смелост да се противопостави на мъжа си с години.

Профилът на жертвите на системно домашно насилие е в основата си еднакъв за по-голямата част от тях. Те са задължително търпеливи, като с времето прагът им се повишава, с години може да не реагират на прояви на насилие като обиди, унижения, сексуално насилие, заплахи, враждебна реч, шамари, удари, псувни и т.н. Живеят в непрестанен страх, срам и безпомощност. Дори и да съберат кураж и да потърсят помощ на предела на силите си, много често жертвите на насилие оттеглят молбите си за защита. Водени от страха си или от наивната увереност, че насилникът ще преустанови насилието.

В България домашното насилие не е престъпление и не се преследва по наказателен ред. Това е основният стандарт, който залага Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, наричана още Истанбулска конвенция. Тя остана нератифицирана от страна на България и следователно не разполагаме с висок стандарт на защита от домашното насилие. Както се вижда и в настоящия случай, жената е търсила многократно помощ от институциите, но в последствие е оттегляла молбите си. В този случай държавата няма задължение да продължи обследването на твърдяното насилие и случаят е приключен. До следващия път, когато може да има фатален край.

Поведението на майка, която отнема живота на двете си невръстни деца (в случай че се установи, че тя е извършителят на двойното убийство), е познато в психологията явление. Нарича се синдром на Медея или комплекс на Медея. Изразява се в смъртоносни желания на майката спрямо потомството й, мотивирани от необходимост да отмъсти на бащата, да го направи нещастен, да го накаже за нещо. В древногръцката митология Медея наказва Язон за изневярата му, като убива и двете им деца.

Наблюдава се при разстроени взаимоотношения между родители. Доста често изблиците на гняв по отношение на партньора се насочват към децата и достигат от словесна агресия, през физическа, до отнемане на живота на децата. Поведението цели причиняване на емоционална болка на партньора. Децата са само оръжие.

Именно тук е необходима спешната намеса на институциите, които да оценят риска в семейството още при първия сигнал за тревога. Без значение дали сигналът ще бъде оттеглен от жертвата … до следващия такъв.

Истанбулската конвенция е предвидила механизъм срещу това, но в българското законодателство такъв еквивалент няма. Домашното насилие не е криминализирано и превенцията е минимална.

В настоящия случай обаче майката е следвало да получи незабавна защита и от съда по молбата си за защита от домашното насилие, въпреки че не е имала изрично искане за това. От съдебните книжа се вижда, че тя е потърсила помощ от съда със собственоръчно написана молба. Съдът е следвало да прояви нужната сензитивност и служебно е следвало да прецени наличието на пряка и непосредствена опасност за жената и децата, да сезира отдела за закрила на детето, да се задейства координационния механизъм. Това аз отчитам като сериозен пропуск в случая, тъй като бездействието на институциите и липсата на незабавна подкрепа на пострадалите от насилие майка и деца, задължително имат травматични или непреодолими последици.

Във внесения съвсем наскоро законопроект за изменение на Закона за закрила на детето от ВМРО фигурира понятието „биологични родители“. Какъв е установеният досега правен статут на това понятие?

Адв. Й.Бекирска: Именно в това предложение за изменение на ЗЗДет., отправено от ВМРО, за пръв път се въвежда понятието „биологични родители“. Дефиниция обаче липсва.

Семейният кодекс използва понятието родител, като законодателят винаги е бил воден от правната връзка между децата и родителите им, установена по законов ред, а не от биологичната им свързаност. Предложението на ВМРО събуди недоволството и тревогата на организациите, които защитават правата на децата, и проектът бе определен като изключително смущаващ и притеснителен. Новите текстове са в пряка колизия с поетите ангажименти по редица международни договори и излага на несигурност правната закрила на децата на България.

Имате ли хипотеза какво целят този и други текстове в поредно скандалната поправка от ВМРО в правната регулация за закрила на детето? Между тях е и идеята им за забрана на участието на доброволци и организации на гражданското общество в дейности в подкрепа на децата и семействата.

Адв Й. Бекирска: Самият факт, че предложението е на ВМРО, вече буди съмнение за задкулисие и скрити цели, които не могат да се идентифицират на пръв прочит.

Предложението да се ревизира основният български закон, който закриля децата, с поправки, които ги поставят в още по-уязвимо положение, е неприемлив. Предложените промени НЯМАТ място в текста на закона.

Неясен е мотивът да бъдат отстранени от социалните услуги  доброволческите и граждански организации от процеса на закрила. Те са движещото колело на закрилата на децата и именно те изпълняват основна и съществена роля. Конституционният съд имаше възможност да разгледа този въпрос и се произнесе с решение № 9 от 14 юли 2020 г. по конституционно дело № 3 от 2020. Предлаганото изменение противоречи както на меджународните договори, по които България е договаряща държава, така и на Конституцията ни, както и на други действащи закони.

Именно социалните услуги, предоставяни от подобни организации, са били пътят към преодоляване на риска за децата от Сандански. Липсата на доставчици на тези услуги би довела до много повече случаи на деца, живеещи в неидентифицирана рискова семейна среда, осигурена именно от биологичните им родители.

Въпросите зададе Юлиана Методиева

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.