В Койнаре има две ромски махали и една с власи, но всички от деца живеем заедно с българите

от -
331

Росен Богомилов  завършва  специалност „ история и география“ във ВТУ през 2013г. Има магистърска програма по образователен мениджмънт в СУ през 2017 . От септември 2013 се присъединява към екипа на 106 ОУ  „Григорий Цамблак“ гр. София, а през 2015 година става част от програма „Заедно час“. В  същото училище преподава вече  като учител в програмата.

 

Росене, ти си успешен учител в училище с ученици преобладаващо от малцинствата. Клип с деца, които прибират оставената за покойниците храна на гробище, възмути социалните мрежи. Техните действия предизвикаха вълна от коментари в интернет, повече от които акцентираха върху етноса на децата.Какъв е коментарът ти?

Грозна картина. Много съжалявам за чувствата на хората, чиито близки почиват в това гробище!

На Задушница гробовете се посещават, за да се помолим за душите на близките ни. Това е християнски ритуал. Оставането на храна обаче не е, но това не прави картината от тази събота по-поносима. Мислиш ли, че тези малки нашественици не притежават никакво съзнание за деянието си? Че са на гробища, където хората тъгуват, скърбят, общуват с мъртвите си?

Ще погледна на нещата от по-различен ъгъл. Случилото се е резултат на отделяне, на изключването на ромския етнос от останалите. Поставянето им в гетото. Лишенията, на които от години са подложени. Те стават все по-безчувствени към онова ,което не e важно за тях. Разсъждават така – ако не вземем тази храна ние, кучетата ще я изядат…

Много хора споделиха,че в други градове с ромски квартали няма такива кощунствени прояви. Вярно ли е?

Да , това е факт. В родното ми място, Койнаре, никой не би си позволил това. И знаеш ли защо? Защото там живеем всички заедно. Има две махали с роми и една с власи. Ние сме се смесили от детството. Знаем какво е ценно за всеки от другия. Скръбта на съседа ти е важно и за теб. Това е изградена ценност не отвън, от самите нас, от общия ни живот.

Защо мислиш, че от изоставеността на ромските деца в гетото където те растат без образование е отговорът?

Сигурен съм, че гетото разрушава нормалния начин на мислене и поведение. Сигурен съм също така, че тези деца са били гладни. Гладът е за тях естествено състояние. Гладни са и бащите им и майките им.

Какво мислиш за ролята на църквата? Мнозина твърдят, че махалите където има евангелски пастори нещата са по-различни…

Не съм съвсем сигурен. Сигурно са прави тези, които смятат така. Наистина църквата учи децата на 10-те божи заповеди, да бъдат смирени, да почитат мъртвите. Имам обаче ученици, които ходят на църква, но когато излязат навън сякаш забравят нещата, на които ги учат там. Вършат богонеугодни неща, защото за тях църквата остава само сграда.

Тази Задушница раздели отново етносите. Дали остана пространство за мир и толерантност помежду ни? Напоследък медиите непрестанно показват сблъсъци между роми и полиция, изоставено ромско бебе…Сякаш картината с ромския живот се влошава пред погледа ни…

Показват тези картини, защото медиите търсят рейтинг. Криминалните разкази правят рейтинг. По-широко погледнато, тези истории на бой между роми и полицаи имат политически смисъл. На някой му е нужно да подклажда омраза, противопоставяне помежду ни. Наскоро в трамвая „бели“ момчета са държаха брутално с една много възрастна жена. Избутаха я от обществен транспорт, като издевателстваха над нея. Ако някой беше снимал това? Как щеше да изглежда реакцията на хората? Но ако биячите бяха роми, щяха да говорят от сутрин до вечер за моя етнос.  Какви „варвари“ са циганите, това щеше да бъде посланието.

Имаш ли предложение какво да правим за децата, които гладът подтиква да крадат?

Имам, разбира се. Всички институции да си вършат работата. Агенцията за закрила на детето най-вече. Дали чиновниците от Агенцията са отишли в гетото да потърсят тези деца, да помогнат на семействата им?! Съмнявам се. И в това е поблемът. Образователните институции също бездействат. Децата от махалите и гетата трябва да ходят в училище, а не в гробищата. Трябва да се хранят нормално, а не да взимат от храната за покойниците. Никой не се интересува от безпризорните ромчета. Никой не гледа като на работен ресурс на циганите. Проекти, програми, всичко това като вятър отминава през гетата. Социалните помощи не решават въпроса. Семействата ги получават, после ровят в кофите, а децата са безпризорни по цял ден.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЛИЦЕНЗ: CC BY-ND Creative commons: признание, без производни
Можете да разпространявате този текст свободно, ако посочите автора по обичайния начин и на обичайното за носителя място; не се разрешават промени.
Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).