Вместо да броиш овце можеш да поспориш с дядо си

Споделете статията:

Наложи ми се да се занимавам с темата за икономическата ефективност на непроизводителния труд при социализма. И не – няма да изучавам икономика – наука, която ми е почти толкова далечна, колкото физиката, за която разказвах преди седмици. Просто ми попадна една книга.

И не точно попадна. Купих си я. С умисъл. Не беше като да разглеждам антикварни книжарници и да се чудя между томче на Волтер и „За икономическата ефективност на непроизводителния труд при социализма“ и да си кажа – Волтер е много предсказуем, нека да скоча на икономическата ефективност тази седмица. Целенасочано и преднамерено си поръчах тази книга от търговец на стара научна литература в Ботевград и целенасочено и преднамерено нямах никакво намерение дори да я отварям, а директно щях да я прибера в библиотеката.

Тази книга, както и повечето мои истории, си имат своята пред-история. Преди няколко години, когато открих страхотната функция на гугъл да си зареждаш аларми и да те известява като се публикува нещо по дадена дума, искрено се зарадвах. И направих около 20 аларми  с различни думи (главно различни комбинации на моето име), както и една „Авишай“ – с надежда, че ако някой някъде публикува нещо за някой мой роднина, аз ще получа информация. Нещо като ловците, които слагат капан, слагат примамка и чакат.

И точно като ловците, заложили капан преди 2 години, в който нищо не се е уловило, аз бях забравил за тази аларма, докато преди няколко дни не получих мейл – някой се беше уловил в примамката ми, някой беше публикувал нещо, в което имаше думата „Авишай“. И този път уловът беше голям. Оказа се, че някой си, търговец на антикварна научна литература в Ботевград, продава книга, написана от дядо ми – проф. Моис Авишай – неговият труд като кандидат на икономическите науки, носещ тотално безинтересното за мен заглавие „За икономическата ефектвиност на непроизводителния труд през социализма“. Но това нямаше никакво значение. Този незнаен антиквар продаваше книга, написана от дядо и аз трябваше да си я купя. Поръчах я, платих я и на другия ден книгата беше в ръцете ми.

Горд от себе си погледах я – два, три пъти и я прибрах в библиотеката. Със сигурност имам доста други неща, които да прочета, преди темата за ефективността на труда да стане водеща в живота ми. И така до преди две нощи…

Нещо не можех да заспя. Беше едно от онези състояния, в които хем си уморен, хем ти се спи, ама дори да затвориш очи, не заспиваш. На всичкото отгоре не можех да си харесам филм за гледане, а и не можех да се съсредоточа в книгата, която по принцип четях. Минаваше полунощ, аз се въртях в леглото, а знаех, че на другата сутрин трябваше да стана рано…

И тогава се сетих. Ще прощаваш, скъпи дядо, ама реших да ползвам „За икономическата ефективност…“ за приспивно четиво. Нещо като да броиш овце, ама в случая щях да броя икономически показатели на непроизводителния труд. Тоест идеално за потъване в страната на сънищата.

Взех книгата от библиотеката и почнах да чета.

И изненадващо за мен – се разсъних още повече. Не само, че темата ми се оказа интересна, но и имах собствено мнение по нея. И да, то не съвпадаше с това на дядо ми. 40 страници по-късно, вече един и половина посреднощ, аз тотално се отказах от съня и се преместих в хола – където на спокойствие да дочета книгата.

Може би от години не ми се беше случвало да чета цяла нощ. И никога на тема извън обособените ми интереси. И със сигурност не ми се беше случвало да искам да водя дебат по току що прочетената от мен книга с автора й.

Но ето ме – седях под снимката на дядо и спорех с него за важността на хората, които не произвеждат продукти – на лекарите, учителите, хората на изкуството. Той, дядо, имаше икономическите доводи – за развитието на страната и обществото. И в неговите очи – тези хора, не произвеждаха много. Даже хич. Хората не можеха да ядат това, което те произвеждат. Аз отговарях с моите морални доводи за важността на тези професии –  че благодарение на лекарите, учителите, хората на изкуството, ние имаме хората, които да произвеждат всичко останало. Беше спор и сблъсък на идеи. Който продължаваше с часове. Почти се развиделяваше, а ние – професорът-икономист и неговият внук-безсънник не успявахме да надделеем в спора. Аз убеден в правотата си продължавах с часове да давам примери и да говоря и да дискутирам малката оранжева книжка, която смятах, че никога няма да отворя…

И тогава чух пронизително звънене. Отворих очи. Бях в леглото ми, а алармата на телефона звънеше. До мен светеше нощната лампа, а върху мен, разгърната на 40 страница стоеше „За икономическата ефективност…“. Явно все пак методът ми на заспиване все пак бе проработил.

Отидох сънен в хола. Погледнах към снимката на дядо и го поздравих: „Добро утро. С теб имаме недовършен дебат. Само да дочета книгата …“.

Тази сутрин я дочетох. И не – не съм бил прав в съня си. Всъщност с дядо ми се оказахме на едно мнение. Всички тези хора, които уж не произвеждат нищо физическо и материално, произвеждат много повече. И са го правили и тогава (през социализма). И днес. А днес дори това е още по-важно..

Сега вече мога да прибера книгата в библиотеката. Тя изпълни своята задача. Даде ми своя урок и знания. И ми напомни нещо друго. Да не споря с дядо. Дори и задочно. Защото със сигурност знае по-добре от мен.

Шабат Шалом.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: