Жана Попова: 0:0 за Венцислав Мутафчийски срещу Миролюба Бенатова

 

 

На 14 май предаването „Алтернатива“ по ТВ1 започна с двама водещи: Генка Шекерова и Боби Ваклинов. Като продуцент на предаването вече е обявена Люба Ризова. Имаше и нещо като „Господари на ефира“. Към екипа се присъедини и Миролюба Бенатова.

Интервюто с Венцислав Мутафчийски, ръководител на Националния оперативен щаб, беше излъчено в неговата монтирана версия. В неделя, в отговор на фейсбук тълпата, беше качен и записът в неговата пълна версия от час и 23 минути. Разбира се, забавно е да чувам, че щом е дълго интервюто, това е автентичната му версия. Не, трябва да искате още доказателства! Не е за вярване, но дългите интервюта могат да бъдат монтирани!

Обаче не е забавно. Интервюто всъщност не е нито час и половина, нито 22 минути, а се съсои от точно 28 секунди.

Всичко започва в последните две минути. Там ген. Венцислав Мутафчийски убива за 28 секунди проф. Венцеслав Мутафчийски като казва репликата: „Очаквам да измрат много хора. Яко да измрат!“

Парадоксално е, но журналистката Миролюба Бенатова постигна целта си. Целта е генералът да признае, че е сгрешил. Дали обаче това да убедим другите в нашата правота е достатъчно в журналистическата работа? Сега вече всички знаем, че е възможно да се разболеем, заради пробойни в системата. Но научихме и другата част от истината – няма кой да ни спаси. Хубавото е, че и това не е цялата истина, затова не изпадайте в паника!

В този сблъсък няма победител. Затова пък има възползвали се политици

Двамата събеседници в интервюто изхождат от нещо общо: и двамата знаят, че няма да звучи правдоподобно, ако твърдят, че целият свят не се справя с пандемията, а ние оцеляхме като някакви мутанти на човешкия род. Точно това е основната теза на Бенатова – търси отговорност от ръководителя на НОЩ за това, че е допуснал редица грешки, когато е спасил много повече елементи от системата.

Грешката на Венцислав Мутафчийски е, че смята, че може да използва Миролюба Бенатова и да докаже тезата си и на опонентите, с които се бори – че здравната система е оцеляла, а допуснатите грешки нямаше как да не бъдат допуснати.

Има проблем в първоначалното изискване, което журналистката Бенатова поставя пред Мутафчийски. Пандемията продължава да убива хора, но тя пита ген. Мутафчийски защо неговият щаб се е справил, но има пробойни. С други думи, Миролюба Бенатова пита защо се е случило нещо лошо у нас, като можеше да не се случи нищо лошо точно сега. Точно с това свръхдоверие в медика интервюто на Миролюба Бенатова прилича на всички други нейни интервюта: в крайна сметка всички чуваме признания, но накрая идва въпросът и какво от това?

Трябва да признаем, че интервютата на Бенатова досега по „Нова тв“ имаха едно достойнство: тя успяваше да накара събеседниците си да показват, че могат да изобретят всевъзможни оправдания за действията си.

Но Мутафчийски няма да е в състояние още дълго да използва оправданието, че не е част от правителството и не всичко зависи от него.

Трети месец доц.Жана Попова анализира медиите в авторската колонка “Имало едно време телевизия”

Защо Мутафчийски беше изпратен от правителствената пресслужба да отговаря за грешките на министър Кирил Ананиев?

Въпросът след 14 май е все същият: докога експертите ще бъдат използвани да носят отговорност за политически грешки? Здравният министър Кирил Ананиев е в почти всяко правителство. Зам. министър на финансите е в правителствата на Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Бойко Борисов и в служебното правителство на Георги Близнашки. Служебен министър е на финансите в кабинета на Огнян Герджиков. Това е същото правителство, което размахваше пръст на министрите на Борисов и обещаваше грандиозни проверки и ревизии. Служебният финансов министър Ананиев през 2017 г. е назначен за министър на здравеопазването в рестартирания кабинет на Бойко Борисов. Изминали са три години, в които задържането на лекари у нас става все по-трудно.

Въпросите, които Миролюба Бенатова задаваше, бяха прекрасни въпроси към министър Кирил Ананиев. Но нека настояваме всичките й въпроси да достигнат до министър Ананиев.

Ние знаем какво е състоянието на нашето здравеопазване и защо го лекуваме него, вместо то нас. Финансовият министър Владислав Горанов не успява да се пребори с високия процент сива икономика у нас. От данъците, акциза и осигуровките зависи здравната система да няма пробойни.

Проблемът е, че в това интервю отговарящият застава като отличник да брани имиджа на правителството. Това е достойно решение, но не върши работа, а журналистите трябва да задават въпросите си.

Съобщиха ни истината, но я подминахме, защото кой вярва на измамени глашатаи

Цялото интервю приличаше на сценка между двама души, които са измамени, докато взаимно се опитват да се надхитрят кой е по-прав. И лекарят, и журналистката приличаха на онези герои от руските вълшебни приказки, които получават трудна загадка как хем да отидат облечени, хем да са голи при царя. И двамата събеседници бяха оплетени в мрежи, с които хем да са облечени, хем да са голи.

Но загадката вече нямаше значение, защото и двамата се изправиха пред нова мисия –трябваше да решат дали ще кажат на другите, че царят, дето им дава загадките, стои пред тях гол.

Нито лекарят, нито журналистката назоваха проблема – правителството има систематична грешка с някои болници и в неизвънредно време. Въпросът за организацията на болниците у нас е политически въпрос. Различното качество на услугите, които изпълняват РЗИ-та, е обект на критики от самите медици много преди коронавируса. Това бяха въпроси за министър Ананиев, а той никога няма да им отговори. Трудно е да повярваме в истината, която ни съобщаваха двете страни, тъй като самите те бяха подмамени. Лекарят – да се представи на мястото на здравния министър, журналистката – да търси отговорност за политически решения от експерт, който няма правомощията да носи отговорност.

Но всъщност това интервю има една добра страна: трябва да решим какво да предприемем като узнаем истината?

Ние знаем истината за Делян Пеевски и неговите дарения, знаем истината за сделките на Васил Божков и знаем, че другият, отсреща, е плод на същата тази истина,знаем кой е Васил Божков, кой е Стефан Софиянски, знаем кой е Евгений Бакарджиев, кой е Сашо Диков, знаем и какво се случи с журналисти след покупката на „Нова тв“, така че те да запазват мълчание, а ние да се досещаме, знаем какво става с дефицита на БНТ, с фалита на ТВ7, с КТБ… Знаем кой е Бойко Борисов, знаем как стана премиер. Ние взаимно се споразумяваме, че щом знаем, значи няма какво повече да направим.

Напук на цялата инфодемия, която покосява света, у нас истината възтържествува и ние  вече знаем истината за всичко.

Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд

Проблемът на такава доставка на знание за истината, каквато прави Миролюба Бенатова, е, че в един момент тя помага на героите на интервютата си да изобретят оправдания. Доставя им трибуна за оправдания.

През 1886 г. писателят Робърт Луис Стивънсън разказва историята на доктор Джекил, който оставя завещанието при своя приятел, адвокат, като повелява след смъртта му да го наследи мистичния мистър Хайд. В началото адвокатът среша веднъж мистър Хайд, но накрая открива писмо, с което лекарят обяснява, че мистър Хайд е рожба на научен експеримент. Лекарят е изобретил експериментален елексир за трансформации, благодарение на който почтеният лекар лесно преминава от състоянието на снажен и изтънчен господин в тялото на дребен и зъл човек, който извършва всичко онова, което почтеният лекар никога не би си позволил да стори в обществото.

Грешката на Мутафчийски е, че реши, че са му доставили от същата съставка, която доставяли другите 95% медии и ще може да повтори експеримента. Всъщност хирургът отВМА не е доктор Джекил, а неговия приятел лекар, който става жертва, в името на научния спор.

Но за разлика от юношеските романи, в действителността, която проф. Мутафчийски си въобразява, че вижда в медиите, винаги се намесват и други вируси.

От седмица брифингите на телевизиите в 8 ч. са пародирани от видеобрифингите на Васил Божков, който в 8 ч. ни съобщава какво ще направи в 9 ч. Как се докарахме дотам, че изборът ни да е между Бойко Борисов и Васил Божков. Няма добър герой в този сюжет. Изборът ни пак не е между Борисов и Мутафчийски.

Затова на този инфектиран политически фон, упреците на Мутафчийски към Миролюба Бенатова какво има предвид с твърдението си звучаха като фрази на ученик в школа по пропаганда. Бенатова не произнесе на глас подозренията и внушенията, в които беше обвинена. Той постъпи към Бенатова като към клишето Бенатова.

Пропускът на Миролюба Бенатова е, че не видя, че срещу нея този път стои лекар, а не клиширана фигура. Тя постъпи по същия начин като в репортажите си за Клара, детето, което става майка на 12 години в махалата, в която сме изолираи една част от циганите у нас. Малцина са журналистите, които влизат в изолираните места. В желанието си да каже „истината“ за отвращаващ с нечовешкостта си социален проблем преди години по „Нова тв“ за тази форма на насилие над малки момичета, Бенатова не потърси истината защо никой не се наема да противодейства на тази практика като държавна институция.

Поредният социален министър и поредният вътрешен министър не отиват по-далеч от заклинанието „по-добре да не знаем повече“.

Миролюба Бенатова рядко се връща втори път при мистър Хайд, когото вече е заснела веднъж. И проблемът за това не е в нея, тя е резултат от експеримента с медийната ни система, в която телевизиите имат проблем с независимостта на медийна политика.

Бенатова е като Мутафчийски – тя е свършила работата по спешното отразяване на скандала, но зад нея няма медиен екип, който да продължи да пита институциите кога ще бъдат разрешени проблемите, които показва. Има пробойни в медийната политика на няколко медии, в които е работила. В резултат понякога остава само картина, в която виждаме хората от малцинството без собствени гласове, а като заклеймено малцинство.

Случилото се на 14 май показва колко спешно Мутачийски има нужда от добър здравен министър до себе си, както и колко спешно Миролюба Бенатова има нужда от независима медия.

А какво е ТВ1?

По ТВ1 може да видите разнообразие от причудливи телевизионни форми – религиозни телевизионни беседи, езотерични чудатости. Програмен директор е Олга Бузина, която през 2007 г., като ПР-ка в СЕМ изпрати факс до медиите, че Уляна Пръмова е избрана за втори мандат… ден преди членовете на съвета да решат. Собственик на ТВ1 е Румен Ковачев. Той разказва, че Иван и Дарко Таминджич го поканили да започне с тях „Нова телевизия“, а според старите вестници той е регистрирал фирмата „Нова телевизия“ ООД през 1992 г. в Шумен. И Ковачев е диджей, като много други създатели на частни регионални телевизии, (и като Мартин Захариев, например). Пак според стари вестници, в началото на фирмата ТВ1 помощ му оказал Димитър Станчев.

Станчев е продуцент, който щеше да прави благотворително шоу след промените, а направи „Супершоу Невада“ по Българската телевизия. След това не се върна в Канада, където беше преуспяващ бизнесмен според самоописанието му, а стана част от петролния бизнес у нас и се включи в бизнеса с паркове за слънчева енергия у нас.

В клип за 20-годишнината на телевизията можем да видим, директорът й Ковачев да казва, че са „(…) произвели едни от най-рейтинговите телевизионни програми „Гласът на България“, „България търси талант“, „Денсинг старс“ и др. „Хъшове“ на Слави Трифонов е снимано там. Преди две години, когато Би Ти Ви държи правата за излъчването на Шампионска лига, представител на „Лудогорец“ обяснява, че компанията, която излъчва първенството трябва да отговаря на най-високите технически и технологични стандарти. За коя компания говорят – за Би Ти Ви или за ТВ1?

Но ако една и съща фирма „произвежда“ предаванията на различи телевизии как се осъществява конкуренция между тях, ако са монтирани на един адрес? Къде е границата между телевизиите, ако една фирма има най-доброто оборудване у нас? И най-важният въпрос може ли БНТ, с толкова много средства, отделяни в миналото за оборудване, да се конкурира с ТВ1?

Дано Миролюба Бенатова този път да има късмет с независима медия! Защото всичко друго е само една истина, която всички знаем.

 

 

 

 

                                                                                                                      

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar
Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. Води колонка в „Култура“ за медийна критика. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016