Жана Попова: БНТ върна телевизията в минало,  в което едни хора четат едни работи, без да ги разбират  

Споделете статията:

 

 

В един февруарски вторник естрадният певец Орлин Горанов изчита подбран текст. Аутокюто си върви, човекът чете. Този път обаче изчетеният пасаж съдържаше антисемитски послания, които не са свързани само с негативните определения за една част от човечеството, а с разпространението на „мнение“, което съдържа лъжа. Когато има лъжа, трябва да бъде прочетена и другата част – какво е историческото ни знание за Холокоста.

Орлин Горанов не прочете картончето си със знанието колко хора са унижавани и убити по безмилостен начин, докато обикновените граждани мълчат. Ако „Последният печели“ е познавателна игра, в нея трябва да бъде представено поне в едно изречение, знанието за концентрационните лагери и газовите камери, а не да се потвърждава чрез водещия това, което някой е казал в интернет.

Това е непрекъснатият сблъсък на ценности, между които трябва да избираме – дали да запазим свободата на словото да иронизираме, да окарикатуряваме, да имаме различни мнения за различните групи в обществото, или да ограничим изразяването на мнения. На пръв поглед изборът изглежда лесен – веднага бихме избрали свобода на мисълта и на словото! Само че – ако залогът е да нараним достойнството и чувствата на хора, за които Втората световна война не е само късче игра – трябва да има някакъв много ясен по-значим обществен интерес. Защо едни могат да окарикатуряват и в името на свобода на словото, а други – не? Въпросът, поставен така, показва основния проблем Какво всъщност правеше в една игра водещият с въпрос, който изисква да препотвърди лъжа? Нямаше никаква карикатура, нямаше и игра на думи, нямаше и познавателен елемент. От играта се борят за аудитория. Но коя част от аудиторията свикваше под знамената на изборите водещият?

Орлин Горанов се извини на зрителите. Но с това издание на „Последният спечели“ един човек върна телевизията във времената, в които говорителите нямат право да сменят какво им е написал сценаристът. Орлин Горанов не е безправен глас, а чувствителността за това какво причиняват думите, не я пишат сценаристите, защото самите те имат нужда от други мнения.

 

Ако сте гледали играта „Последният печели“ там често водещият говори като банциг – реже някакви фрази, извадени от контекст и завършва играта с идеи как да ядем катми с Шопен, или ракия с Шопен, как познавал агент Тенев и затова нямало да яде патенца, въпреки че го познавал. С други думи, всеки ден един мъж в центъра на кадъра прилича на кукла на конци, на която сценаристите му слагат лист пред очилата и той говори несвързани думи. В последния февруарски вторник обаче водещият, който се самоописа като кукла на конци, задава въпроса: „Кой шахматист има еврейски корени, което не му пречи да се изказва остро срещу евреите?”

Ако така поставим въпроса, ще речем, че става дума само за лош вкус и несъстояло се образование. Но казусът е много по-сложен.

Случилото се с играта „Последният печели“ нямаше да е факт, ако екипът на играта и продуцентите от страна на БНТ имаха знанията как се прави телевизионна познавателна игра:

Най-напред какво правим с мнения, които съдържат антисемитски, расистки, ксенофобски и шовинистични послания в медиите ни? Трябва ли да забраним излъчването им? Трябва ли да се правим, че те не съществуват? Това няма да доведе до нищо добро. Ако забраним прочетеното мнение, ще се учудваме защо светът на улицата, в интернет коментарите и телевизионната действителност толкова много се разминават.

Нито журналистите, нито екипите, в които няма журналисти, имат право да подценяват колко травматични са тези теми. Време е в медиите да поработят над онази част от вътрешния им редакционен правилник, която да помогне на водещите и репортерите как да реагират, когато има такива послания. Правилата се изучават във факултета по журналистика, но в тази професия работят хора с всякакви дипломи. Когато в интернет има мнение, което съдържа лъжа, за да бъде представяна по негативен начин една група от обществото, първо е важно да има редакционно обсъждане има ли въобще място този въпрос в тв игра. Защото играта има свои строги правила. Кой играе ролята на най-знаещия арбитър в играта? Би трябвало да е водещият в тази игра, тъй като в този тип игри няма жури. Ако отговорът на зададения въпрос е “Боби Фишер”, то доказателствата, които Орлин Горанов даде, са фалшиви – трудно може да бъде доказано, че това да са думи на шахматиста. Така водещият се самодетронира като арбитърът в играта, защото си служи с фикция, а не с факти. Дори да приемат този въпрос като безпроблемен, сценаристите бяха длъжни да включат и опровержението на изречената уж от Боби Фишер лъжа и да подредят в кратък авторски текст на водещия какво научихме през годините от свидетелските разкази, които разкриват колко зловещ е светът, който причиняваме чрез мълчанието си, докато не знаем за страданието около нас. Но кой ще повярва кога мнимият водещ казва истината, ако преди това е изрекъл лъжа?

Играта не е място за разпространяването на антисемитски твърдения, защото трябва да се сменят много роли и водещият да е ту фалшивият Фишер, ту историк, който казва каква е истината за концлагерите. А това изисква много голям талант – изисква таланта на човек, а не на актьор.

Затова не става дума да забраним подобно мнение да бъде проблематизирано в ефир, да говорим за причините тези мнения да са в изобилие в интернет. Напротив, точно такива разговори липсват в другите предавания на БНТ, но не само там. А става дума в намирането на начина, по който лъжата да не бъде превърната чрез обществената телевизия в „истината“.

 Колко пъти още ще получим извинения? Този жест вече губи смисъла си и показва системна грешка

За последните две години БНТ се извинява на зрителите си неколкократно: от средния пръст на програмния директор на БНТ1 Емил Кошлуков, за което от държавния бюджет трябва да е заплатена глоба от 3000 лв., през извинението на вече генералния директор Кошлуков за новината с данни за гледаемост около посещанието на папа Франциск в България, през извинението, че международен редактор не е прегледал картата с границите на Украйна, през  извинението за новината за Народния съд, когато редактор приписа думите с призива на един от протестиращите през лятото, през извинението, че Иво Никодимов е направил лапсус като е приписал призива за нападение над полицията на друг протестиращ…

Това е кратък списък на извиненията.

Приписването на авторство на думи, които са знакови, е най-многократно повтаряната грешка. А това означава, че няма ясен принцип как се управлява БНТ. Кой носи отговорност за съдържанието – продуцентът, редакторът, програмният директор?

След всеки „гаф“ директорът Кошлуков излиза и казва, че „виновните ще бъдат наказани“. Ако това се случва всеки път, телевизията ще остане без кадри само защото е подменен основен принцип в управлението на обществената медия – отговорността да не може да се прехвърля. В този случай бяха заменени трима души от екипа на външния продуцент. Промяна в екипа на БНТ, който отговаря за защита на нашите интереси като общество, не се състоя.

В момента СЕМ най-вероятно се самосезира и търси има ли нарушение на ЗРТ. В този етап от мандата на директорите всяка влязла в сила глоба е стъпка в доказването на системна грешка в управлението на обществената медия. Така че е твърде вероятно СЕМ да не глоби БНТ. Но отговорността на регулаторния орган е много по-голяма от това дали Кошлуков ще бъде директор или не. Той няма особено значение в случая. Съветът за електронни медии ще трябва да си послужи със съществуващите дефиниции за антисемитизъм и да ги приложи. Затова е важно как регулаторът ще покаже на обществото дали защитава интересите на различните малцинства и групи в него. Въпросът за допускането многократно на тези грешки обаче е по-важен – защото той засяга процес, който ще се отрази и в бъдеще – как се управлява и кой носи отговорност да не виждаме грешки?

Случилото се с „Последният печели“ е повод да преговорим кой начин да използваме, за да не разпространяваме подписани и анонимни теории на конспирациите, за да съхраним правото на свобода на изразяване на мненията, без да нараняваме чувствата на всички в обществото и в същото време – без да пренебрегваме напрежения, които съществуват.

Случилото се с играта „Последният печели“ показа много съществен проблем – протестните писма и сигналите бяха изпратени само от еврейски организации и хора, чиято памет е засегната. А думите, които разпространи БНТ, са отрицание на престъпление срещу човечеството, а не само на престъпление срещу определени групи. Дори СЕМ да накаже телевизионния оператор с глоба, тази глоба ще бъде взета от държавния бюджет. Така анонимното ни мълчание ще бъде наказано административно. Но точно баналното ни мълчание толкова силно ни напомня за причините да искаме в училищата да се изучава тази част от историята, така че да не чакаме телевизията да ни образова чрез лъжливи цитати.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. От 2020 година води рубриката "Имало едно време телевизия" в Маргиналия. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016