Жана Попова: Как ехото заглъхва…

 

Видяхме колко ниско е мнението на режисьора Виктор Божинов за собствената му публика, защото зрителите на БНТ гледаха филма му на 3 март – отричайки пред „Офнюз“, че гласът не е на никой от гостите, а идва от другаде. Кому беше нужно това заблуждение? Още повече, че след като проф. Илчев даде интервю за „Дойче веле“, то беше копирано от почти всички медии, сякаш устите на медиите се изпълниха с думи, които никой не смее да изрече. Само че така Божинов излезе самомамещ се човек, който иска да ни убеди в своето „ни чул, ни видял“.

 

Уж имаше нови сезони, уж обявяваха нова програмна схема през септември, но внезапно на 7 март започна ново предаване по БНТ „Открий ме“. Водещата обеща, че ще трае 3 месеца. С такова назоваване преди няколко години БНТ правеше една рубрика в сутрешния блок, в която се рекламираше оперативна програма на ЕС. Оттогава са направени много подобрения, казват част от родителите на деца, които наричаме деца със затруднения или с увреждания, а друга част от родителите – продължават да протестират срещу бавните реформи. Изборите ускориха видимостта на тази група от обществото, особено след като Мая Манолова и Деница Сачева в различни посоки „усвоиха“ политизирано образа на хора, които понасят достатъчно от общественото ни пренебрежение. Как се отчита „видимостта“ на хората в неравностойно положение, което водещата на „Открий ме“ обещава? Например – чрез намерени работни места, изградени платформи за достъп, да речем, до НС, или до третия етаж на училището или  университета. Или чрез нормалността всички да бъдем в един кадър не само в проектните инициативи.

Финалните надписи на предаването „Открий ме“ показват един съществен проблем – доколко е редно по време на избори по БНТ да бъдат излъчвани предавания, направени „със съдействието“ на Министерството на труда и социалната политика. Кое наложи забавянето на това предаване в сравнение с другите нови предавания по новата програмна схема или спешността му седмица след началото на предизборната кампания? Особеност на това вътрешно предаване на БНТ е, че в надписите виждаме имената на хора от екипа на външното предаване „Последният печели“ – сценаристката Диана Огнянова, на гл. редакторка и редактора Стефан Банков.

Идеята на външните продукции не е едни и същи хора да работят ту като вътрешни хора, наети от БНТ, ту като външни – наети от външна фирма, а да има многообразие на идеите, предаванията, формите, жанровете, персонажите, темите, гласовете, образите и а, дай боже, и повече форми на телевизионно изкуство. Защото идеята, че само забавни програми трябва да бъдат външни продукции, е много последователно налагана, но невярна. Защо едни и същи екипи правят и игра, и предаване с претенция за социална мисия? Какво правят тогава в БНТ журналистите, които работят по тези теми?

А най-важният въпрос е къде е границата на „външно“, „вътрешно“ предаване и странната форма „копродукция“ между обществена телевизия и външна фирма? Да не би СЕМ да може да ни даде данни колко процента от програмата на БНТ е правена като външна продукция, защото в Закона за радиото и телевизията има изисквания за минимален процент от програмата? Това, което видяхме на 7 март, е продукт-смесица между БНТ продукция и държавна институция. Как го назоваваме?

Думите на проф. дин Иван Илчев в БНТ

На 3 март празничният ефир на БНТ върви позитивно. Млади хора избягват клишетата, празничната атмосфера е обсъждана, от време на време в тяхното и в други тв студиа хората се поправят, че не празнуват, а честват. За да реализират ефекта на присъствие, тъй нужен за жив ефир, политици се изкачват на връх Шипка. По време на разговора в БНТ между проф. дин Иван Илчев и Виктор Божинов, режисьор на филма „Възвишение“, водещата Христина Христова обявява, че ще чуем председателката на Народното събрание Цвета Караянчева. В друго предаване видяхме гръба й като особено важен, докато прекъснаха разговор между млади таланти. Когато телевизията се появява, всички официални лица чакат оператора. Сега професорите чакат политиците, заради които разговорът е прекъсван. Може би пък случилото се промърморване в ефира на БНТ е знак за много повече – време е за промяна в отношението на медиите към самите себе си като важни посредници на символните жестове, на представителността на хората, които служат на институциите. Без телевизиите образът на Цвета Караянчева ще е колаж от стари персийски килими и обидни думи, казани по повод друго историческо събитие от глас, който дори вече няма значение чий е. Тогава, при гласуването на декларацията, за която става дума в „онзи разговор“, парламентарната позиция, невзета от Цвета Караянчева е много по-показателен от всички скришно записани обиди.

Телевизиите могат да обяснят затрудненията, които имат заради техническите си особености, на протокола на институциите. Основният проблем не е, че един звукорежисьор в БНТ не може да затвори микрофона на проф. Илчев, който поиска за кратко пак думата и микрофонът му остана включен. Това е реакция, която сигурно този звукорежисьор ще изработи много бързо. Но въпреки всичко в този тип разговори има особена проява на неуважение към гостите.

Не е любезно да се прекъсва разговор и е пренебрегващо присъстващите гости в студиото, за да се излъчва слизащ от Шипка политик. Хората, поканени и отделили време, за да говорят в тв студио, не са фон на политиците.

Това е първото недоразумение във всички тези задъхани кадри, с имитация на „динамика“ и „нещо разчупенко“, все едно някой чака там горе Цвета Караянчева да стреля с черешово топче. Вместо това виждаме кадри, снимани в невероятни ракурси, от които не си личи кое е лице, кое – гръб, с някакви обезсмислени планове, в които една глава каканиже клишета. Поне телевизията може да спаси грандиозността на паметника, като покаже колко незначителни сме всички на фона на геройството, което почитаме на този ден. Само че в бързината точно сега, на мига, да излъчат „свещените думи“ на тоя и на оня политик, се излъчва една бъркотия, от която нищо не се разбира. Това не е непредвидимо събитие, че да ни вълнува повече прическата, отколкото думите.

Второто недоразумение е как се реагира на подобна техническа грешка. Водещата поклати глава, не знаейки да подчертае ли грешката, да я отмине ли, тъй че нечулите да не я забележат. В този случай извинението за техническата грешка би свършило работа. Ако имахме личности, които уважаваме, начело на Народното събрание, ако то не беше управлявано от един повлеканест джип, тук просто нямаше как да не бъде изречено извинение към председател на НС. Не защото самата личност е ценна, а защото това е представляващата фигура на най-важната институция в парламентарна република и думите й останаха нечути от изявения вътрешен глас на бившия ректор на СУ.

За съжаление, думите на проф. Илчев „Боже, господи, какви нищожества стоят начело начело на българската държава!“ не съдържат нищо ново като знание и по-скоро звучат като излишна грубост. Забавна, но излишна. Защото от тази реплика не произтече никакъв диалог и политиците си останаха сгушени в ондулираните си каски, а част от професорите – нежелаещи да назоват явленията в политическия ни живот с истинските им имена. Като ректор проф. Илчев многократно е имал възможност да показва своето несъгласие с политиките и с личностите, които ни управляват. Но вместо това виждахме протоколни снимки на ректорите на почти всички университети до хора, които ни управляват, без дори да имат и миниатюрна част от способностите, на който и да е учен. А ректорите са много по-знакови фигури от политиците. Това поне българските учени историци ни го напомнят често. Дали нямаше да ни управляват по-висши политици, ако ректорите изричаха мислите си на глас, а не разчитахме на грешките на БНТ?

Думите, които проф. Илчев искаше да изрече, молейки водещата за още едно изречение преди прякото включване от Шипка, бяха много по-силни от извънкадровото му възклицание, но някак си за другите, за съседите. Историкът говореше за графитите в Белград и особената свобода на роба, особено в режими като този на Милошевич. Думите на професора бяха точно за бунта срещу авторитети. Ако нашата публичност не беше все така еднопланова и не се изразяваше в това да ни съобщават кой министър може да влезе в танка и коя депутатка с каква чанта е на паметника на Васил Левски, може би тези двама представителни публични фигури – бивш ректор и почти бивша председателка на НС щяха да разменят думи помежду си. Дори да не са красиви тези думи, Цвета Караянчева трябва да чуе мнението на друга част от говорещите в публичността, както и обратното – протоколът не е в състояние да лишава учените от лично мнение.

Вместо това видяхме колко ниско е мнението на режисьора Виктор Божинов за собствената му публика, защото зрителите на БНТ гледаха филма му на 3 март – отричайки пред „Офнюз“, че гласът не е на никой от гостите, а идва от другаде. Кому беше нужно това заблуждение? Още повече, че след като проф. Илчев даде интервю за „Дойче веле“, то беше копирано от почти всички медии, сякаш устите на медиите се изпълниха с думи, които никой не смее да изрече. Само че така Божинов излезе самомамещ се човек, който иска да ни убеди в своето „ни чул, ни видял“.

 

Плувците и федерацията по плуване

По Би Ти Ви бе излъчен друг запис на глас, чийто притежател не знае, че е записван. Скандалът е толкова грозен, че когато и да кажеш думите на проф. Илчев, няма да сгрешиш. Трима плувци от националния отбор са уличени с положителна допинг проба, заради употребата на лекарство, което даже не им върши никаква работа като плувци, но затова пък оставало в кръвта им почти 9 месеца. Федерацията по плуване веднага обвини младежите, че на своя глава са взели хапчето. Те се защитиха със запис, направен по неразрешен начин, без съгласието на говорещия и го разпространиха чрез Би Ти Ви. Кой може да отсъди къде е балансът на обществен интерес и на правото на всеки от нас да откаже да бъде записван?

От ужаса на младите хора, които са уязвени и наранени, а спортните им кариери навярно ще бъдат запорирани за 4 години, не следва да ги насърчаваме да ползват непозволено средство като „скрита камера“. Това няма да доведе до нищо, ако решат да доказват правотата си. Само ще се надяват напразно, че имат доказателство. Отговорността обаче е и на медията, която разпространява записа. Всичко това нямаше да се случи, ако министърът на образованието живееше в реална публичност, а не смяташе мандата си за вечен. В „Би Ти Ви репортерите“ чухме разкази и на други спортисти, които отказват да следват тези личности във Федерацията по плуване. Антъни Иванов обясни, че когато получава таблетки лекарства в прозрачна пластмасова чашка, без имена, ги изхвърля. Това ли е единственият бунт срещу авторитета? Да изхвърлиш чашата, която ти подава? Всички тези протестиращи хора, които изразяват съмненията си в авторитетите от Федерацията, ще останат зависими от хора, чиито действия не одобряват. Ето за този бунт говореше проф. Илчев на 3 март. Но ние ще останем със сеира да чуваме как нашият шеф на спортна федерация „успокоява“ плувците с това, че можел да ги скрие. Би Ти Ви ни показа, че министърът на спорта Красен Кралев е неспособен да чуе, че камбаната бие за него – месец преди края на управлението на това правителство, той обясни, че искал малко време, защото проверките текат. Всъщност нередностите в дейността на немалка част от федерациите е тема, която все от някъде избухва и някой я захлупва с пластмасова чаша. Докато не избие нечий записан нерегламентирано глас… А Кралев дори не разбира, че времето, за което спортистите са с лишени права, е 4 години, точно колкото е неговият мандат. Гласът на плувците, които правят компромиси, и гласът на министъра никога няма да се срещнат в едно телевизионно студио. Всички запазват местата си, докато текат проверки. А шефът на федерацията дори даде пресконференция, след като първо отрече, а след това си призна, че е говорил по този начин пред плувците.

 

Новините за българските съдии и Лаура Кьовеши

Глас, пожелал анонимност, съобщи вестта пред сайта на Георги Готев, че европейската прокуратура, представлявана от Лаура Кьовеши е върнала документите на 7 от българските кандидати за европрокурори. За един от тях мнението е, че няма опит в изискания тип дела, за други трима, че са следователи, а не прокурори и съдии.

По БНТ Иво Никодимов обаче реши да следва правило от пропагандата, а не от журналистиката – и изтъкна положителния, а не негативния факт. Според Никодимов „Европейската прокуратура одобри трима от 10-те български кандидати за европрокурори“.

Всъщност дотук нито един от българските кандидати не е одобрен. Правилно бе да се каже, че на трима са им приети документите. Процедурата по одобрение предстои.

Така медиите се разделиха на такива, които виждат полупълна чаша и такива, които виждат полупразна чаша. А ако трябва да бъдем коректни чашата засега е напълно празна, а ситуацията може да бъде описана така: рибата още в морето, той готви тигана.

Нужен ли ни е глас, пожелал анонимност, за да изречем високо, че нещо не е наред в третата ни власт?

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
zhana@gmail.com'

Жана Попова

Д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация. От 2020 година води рубриката "Имало едно време телевизия" в Маргиналия. Автор е на книгата „ Жанрове и форми. на забавлението в телевизията“, издание на „Полиграфюг”, 2016