Жана Попова: Защо част от телевизиите искат полицейска функция?

Споделете статията:

 

От началото на т.нар. „мерките“, които са обявявани от щаба за борба с коронавируса обикновено в петък, късно вечер, някои от медиите имат много особена задача. Карина Караньотова от БНТ например от началото на карантината не пропуска да ни информира кой какви нарушения на правилата е сторил. Последния път бяха хора, които излизат извън София. Полиция охранява пунктовете на големия град и Караньотова охранява пунктовете. Полиция охранява парковете и журналистката е на пост.

Нарушител след нарушител бива изловен и показан за назидание пред обектива на БНТ, която се е превърнала в окото на полицията. Кому е нужна тази външна съвест на обществото? И защо част от телевизиите искат тази полицейска функция?

Причините журналист да преследва хора, които са в нарушение, са няколко. Първата е – натрупаното желание, а може би и убеденост, че журналистите не са „хората“! Докато преследват разхождащи се на „Витоша“, на пътя за вилата, в Ихтиман или в Сливен, журналистите са над „хората“. Защо им се услажда на някои от журналистите това доносничество и седене редом до надзирателя?

 

Доц. д-р Жана Попова e преподавател по радио и телевизионна журналистика във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ “Св. Кл. Охридски”. Води колонка в „Култура“ за телевизионна критика (2013-2018).От февруари 2020 започва рубриката “Имало едно време телевизия” в Маргиналия

 Кв. „Надежда“ в Сливен и bTV

И докато в центъра на София хората са личности, макар и нарушители, в кварталите, които са наричани „ромски“ в някои от медиите, винаги нарушителят е група от хора.

В репортаж на bTV кореспондентката Дина Атанасова показва как екипът им е замерян с камъни от хората, които са пробили дупка в стената, с която властта е оградила квартала им. Причината е, че това е единствената мярка, с която хората в квартала ще бъдат изолирани от… хората в града. В репортажа от Сливен виждаме хора в далечината, които танцуват срещу камерата, застанали са твърде близо един от друг на улицата. С други думи, това са нарушители на мерките. Но ако това е мястото от града, от което идват най-много пациенти в сливенската инфекциозна болница, не е ли по-добре да се търси друго решение как да бъдат разделени болните от здравите хора в квартала, докато лекарите помагат на болните? Какво се случва, ако някой бъде принуден да остане в квартал, в който има болни хора, а той все още не е заразен? Водещите казват:„Оказва се обаче, че в кварталите с най-много заразени, карантината не се спазва.“ Как разбраха журналистите кои са тези квартали? Странното в репортажа на Дина Атанасова е, че почти всички кадри са отвъд стената на квартала, с изключение на един. Има кадър, в който камерата е повикана да последва човек в син анцунг, който върви с още един човек, облечен в червения си анцунг. Човекът със синия е същият човек, който на местните избори, през 2018 г., даваше интервю на кореспондентката на bTV, в което обясняваше, че партиите дават пари за гласуването, но парите не стигат до избирателите и те не са гласували срещу заплащане. Защо е използван този единствен актуален или архивен кадър с този човек вътре в квартала, като не води до нищо повече? После хората пак са снимани отдалеч.

Нападението над журналистката и оператора на bTV не може да бъде оправдано по никакъв начин. Те са станали жертва на отношенията между избиратели и местна власт, защото са от другата страна на стената. Това, че „мерките“ включват подобно отношение към една група хора в квартали, които са превръщани в изолатори, не е основание журналистите да спират да задават въпроси. Не е основание и те да бъдат замеряни с камъни, докато правят стенд-ъп в далечината.

В репортажа в последните дни на Дина Атанасова имаше едно много важно изречение: в квартала живеят десетки хора без ток и течаща вода. Пак според стария репортаж на bTV знаем, че в „Надежда“ живеят 25 000 души, от които 8000 имат право на глас. В днешния репортаж липсваше въпрос към заснетия областен управител защо има хора без вода в криза, в която миенето на ръце е животоспасяващо?

Телевизионният екип е над „хората“

Основната причина за журналистическото презапасяване с власт е убеждението, че „моралът“ трябва да бъде съблюдаван. Каквото и да е това „моралът“. Карина Караньотова например стриктно преследва „особено пенсионерите“. В репортажите й това е група „особени“ хора. Всички други спазват мерките само те се правят на хитри, намира ги на улицата, чакат за среща на пейка други пенсионери на пазара. Ако се вгледаме в собствените й думи и кадри, наоколо шетат и други хора – деца, родителите им, разни. Но хората, които тя нарича „особено пенсионерите“ нямат какво да губят, нали са най-застрашената група и не хукват като видят камерата на БНТ. Седят, отговарят си, шегуват се. Сякаш във всеки неин репортаж, а те са десетки, посланието, че всички други възрасти спазват мерките, а „особено пенсионерите“ си живеят живота.

На един от пазарите репортерката на БНТ издебва мъж, който разглежда обувки. Кадрите в новините не са скрили улична реклама на една от лотарийните фирми, наскоро нашумяла покрай издирвания Васил Божков, избягал в Обединените арабски емирства.

Ако трябваше да вляза в ролята на Караньотова и да охранявам новинарския морал на БНТ, бих й казала, че в нейната сводка, в която докладва кой какво се е провинил от 29.03.2020 г. на 2 минута и 31 секунди оня кадър с реклама на фирма за хазартни залози, хич не е най-великият, че да не може да се лиши от него. Няма обаче да питам за хазарта и какво прави в новините такъв кадър,  да се върнем на човека, който насред „мерките“ е тръгнал да си търси обувки.

Трябвали му за работа, казва той. Не може да се прецени „особено пенсионер“ ли е или е особено пенсиониран работещ. Но Караньотова задава екзистенциален въпрос: „Спешно ли е да купите точно сега обувки?“ Минали са почти 20 дни от началото на „мерките“, дошла е пролетта, животът е продължил, пазарът е отворен. Но гражданите точно сега са тръгнали да си купуват обувки! Лощото е, че и в отговора на запитания гражданин с обувките има логика: „В какъв смисъл спешно ли ми е?

В телевизионната кула оцеляват само тези, които виждат, че са виждани

Как ли щеше да я плаща тая глоба от 5000 лв. министър Каракачанов, след като будни граждани го издадоха на полицията и медиите, че си седи на пейчица пред министерството, което е в градинка? Министърът на културата Боил Банов се появи с цигара в кабинета си на онлайн заседание на правителството. Буден гражданин го обади на медиите. Нали към това бяхме насърчавани – да се обаждаме като видим нарушители… То остана ли някой да не е нарушител всъщност?

Не е ясно защо Борисов ги събира в интернет облака си, като после натоварва някои от министрите в луксозното си возило и почва да им обяснява нещо, докато кара.

Между другото, не искам и аз, като репортерите, да почна да следя за морала на шофьора Борисов, ама това не е хубав пример, който се разпространява и по телевизионните екрани, и във фейсбук профила му. Сигурна съм, че ако Караньотова беше някъде наоколо щеше да го попита: Спешно ли му е да каже нещо на Томислав Дончев, че трябва да се разсейва, докато кара?

Репортерите-информатори се опитват да ни внушат: „Очевидно не всички съзнават опасността“. Кои са тези не всички?

„Ромите“, „особено пенсионерите“ и „младите хора“ се озоваха в тази група „не всички“. „Младите“ са изобличавани как играят покер (представете си!) във вътрешен двор насред карантина.

И като казах покер, се сетих, ама ме е страх да не вляза пак и аз в ролята на изобличителите, че този петък гледах един „репортаж“ в „По света и у нас“ на Зоя Велинова за милионер от тотото, който не си бил взел още печалбата. Смисълът на това, дето не е „репортаж“, а рекламиране на една лотарийна игра в новините на БНТ, беше, че много хора не ходели до гишетата, а онлайн пращали фишове. И Зоя Велинова каза, че и тя ще си пусне фиш. Нали уж целта на Валери Симеонов беше да спаси нацията, особено младата нация, от тази коварна болест хазарта. За целта този вид хазарт стана само държавен. Моят въпрос е малко по-далеч от това дали в новините на БНТ е възможно да се показва като пример за подражание желанието за участие в лотарийна игра на репортер. На тоя въпрос СЕМ, надявам се, ще ни даде отговор. Защото зрители на обществената телевизия са и деца, с други думи лица, ненавършили 18 години. Точно те са най-застрашената група в обществото ни, а даже на страницата на тотото пише, че „В игрите на Български спортен тотализатор – Тото 1, Тото 2 и моментни лотарийни игри, могат да участват само пълнолетни лица, т.е. навършили 18 години.“

Защо тогава БНТ говори за тази лотарийна игра в часове, в които гледат и деца под  12 години? В ден, в който децата са на таблетното си училище, и „минават“ покрай онлайн залагания…

Но имам още един въпрос и към БНТ, и към СЕМ: какви са отношенията между обществената медия и държавната фирма, която продава тая услуга тотото? Подобен казус има от времето на Кеворк Кеворкян, Кирил Гоцев и един от мандатите на регулаторя. Тогава, само между другото, го казвам, в тото работи една жена, чието име все още никой не запомня – Ирена Кръстева. После, се сещате какво стана. В БНТ днес, където работят редица кадри от затворенатаТВ7, знаят какво е Ирена Кръстева.

Да не би случайно една лотарийна игра на държавна фирма да се рекламира безплатно в новините на БНТ, която трябва да печели от рекламно време?

Моралът в новините изглежда нещо подразбиращо се. Такова, дето всички го имат, само без ония „не всички“. Репортерското възмущение, разбира се, е най-обилно при оня човек на пазара с обувките. В изречението на Караньотова градацията е: полиция-телевизионен екип-хората „Полицаите се оплакаха на екипа ни, че от сутринта се карат с хората.

В същото време това телевизионно знание, че те, хората, „особено пенсионерите“ не чуват и не осъзнават какво става, се връща в речите на проф. Мутафчийски в брифирането. От НОЩ гледат телевизионните сводки и решават, че щом някои хора не спазват правилата мерките трябва да бъдат още по-строги. Но още по-строгите мерки засягат пак онези, които и без това спазваме правилата.

Проблемът е, че тази игра на донасяне на жертва в устата на жреца-създател на „мерките“, не води до разрешаване на проблема защо мерките не се спазват. Най-вероятно защото проблемите са заложени преди епохата на мерките.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: