Докато Европа говори, София мълчи
Исках да стисна ръката на Юксел Кадриев когато изчете първи скандалната новина от Израел, а бтв излъчи трудното за понасяне видео. Подозирах, че колегите му новинари от обществената телевизия ще се ослушат и няма да пропуснат през конформисткия им филтър какво се случи в пристанище Ашод. Мразя да се сбъдват подозренията ми.
Ето че, 72 часа изтекоха от заснетото събитие, гордо публикувано от вътрешния министър Итамар Бен Гвир. Стъписан, светът видя как израелската полиция принуди активисти от флотилията с хуманитарна помощ за Газа да се подредят в редици и да коленичат на земята със завързани ръце зад гърба, подготвяни за депортация. Възгласите „ние сме господарите“ на ухиления до уши Бен Гвир бяха специфичен саундрак на кадрите с унизените хора от хуманитарната флотилия. Един самозабравил се лидер, роден от богоизбрания народ и демонстриращ безпардонно нулевата си чувствителност за човешки права, горд със себе си се гаври шумно с италианци, испанци, ирланци и други активисти от хуманитарния кораб. Снимат го, стриймват го. Виж, човечество, какво правя с враговете на Израел!
Разбира се, Джорджа Мелони се развика до небето да освободят нейните хора, срамота, посягате на достойнството им! Испанският й колега Санчес стори същото. Кая Калас осъди „унизителното и недопустимо“ отношение към активистите. Франция забрани на Бен-Гвир да влиза в страната, а външният министър Жан-Ноел Баро призова и за „санкции на ЕС срещу крайнодесния израелски министър“ заради гаврата с активисти на борда на флотилията „Глобал Сумуд“.
Общата международна реторика бе мега критична както подобава за този чудовищен и недостоен нехуманен спектакъл. Европа има незаобиколими норми и високи нива за човешкото достойнство. Затова е Европа.
От София обаче не се чу нищо. Нищичко. Нейното мълчание не е заради това, че София е „произраелска“. Ако сме точни, повечето европейски държави в различна степен защитават правото на Израел на сигурност(каквото и да означава вече това). Въпросът е друг: докога една държава няма да дава гласност за действия, които дори нейни съюзници определят като унизителни, непропорционални или политически вредни!
Изглежда, че основната цел на българската дипломация е да не подразни никого от „силните на деня“ — САЩ, Израел, големите западни партньори. Затова и отказа подкрепа за трибунала за Путин, ами не, не било нужно, нищо не се е случило още, войната си тече и скоро не й се вижда краят. Играем го уж хитро, пресметливо, три пъти мерим, плюем си в пазвата, преди да оповестим позицията си. Или изобщо пропускаме да имаме такава.
Парадоксът е, че подобна хитрашка свръхпредпазливост рядко носи реален дипломатически капитал. Тя по-скоро създава образ на държава без ясно морално или политическо ядро! Не й е да осъди разпасалия се Бен Гвир ,нито да защити смачканото достойнство на човеците от флотилията. Не допуска обаче, че сътвореният от израелеца спектакъл на издевателство към „враговете“ снижава прага на поносимост към овластения негодник. Този, или всеки следващ.
Коментарът е публикуван във фейсбук профила на автора и е събрал до този момент 34 576 гледания и 452 лайкове.
