Разтълкувай симптома, освободи болката
„Боли ме под ребрата. Нетърпимо ме боли“- простена жената и посочи областта под лявата си гърда. В последните няколко месеца тази дребна и съсухрена старица бе обиколила множество лекари и изпила огромно количество обезболяващи таблетки. Няма да описвам дузината листове медицинска документация и изследвания, изследвания не успяващи да свържат болките с нито едно телесно заболявания, а по-скоро отхвърлящи наличието на такова. Заключителното обяснение за състоянието на старицата бе класическото за подобни случаи „шип“. Би било интересно да се проследи вътрешната логика на тази спасителна за лекаря диагноза, която би ни отвела към нещо намиращо се в тялото, притиска и причинява болка-едно неудобство. Стара народна мъдрост отразяваща познанието за шипове, е свързана с тяхното лечение и най-вече със срока на това изчезване- четиридесет дена след смъртта, а четиридесет е срок и за лечение на други неудобства или по-скоро неудобства на другите по отношения дадена персона или накратко – карантина (фр. Quarantaine).
Явно четиридесет е сакрално число и точно тази сакралност се забелязва и в онзи прословут разговор между Исус и Пилат, разговор, в който римският управител пренебрежително и със силата на очевидността ще изрече –„Истината.. Какво знаеш ти за истината!?” За очевидната, безспорната от никого истина, властващата истина, чрез която се изгражда зданието на всяка власт. Някой ще я нарекат идеология. Идеология услужливо обясняваща, оправдаваща, даваща разумни доводи на всичко, дори и най-нелепото- като насилствената смяна на майчините имена. Една удобна идеология или удобна истина, едно удобство. Удобството на неглижирането. Неглижиране, примирение – каква ли би била разликата със смирението- че срещу това бездействено благодатно знание, дали да не го наречем благодат недействена, благодат профанна, Исус провъзгласява едно друго знание. Знание, чийто основи са извън удобството на примирението и комфорта, а по скоро можем да ги открием в отговора на Исус „Истината е.. че ви боли главата”.
Истина, болка… а може би болката застава на мястото на истината и крещи, вика, в анализата биха казали „държа реч“. Разтълкувай симптома, за да освободиш болката, е една първоначална идея или по-скоро метод на Зигмунд Фройд, а ако бъдем точни и на Й. Блойлер, описан в общата им публикация „Случаят Ана О“. Но ако се върнем към конкретния случай, методът- първоначално наречен „talking cure”- би ни отвел към тежко онкологично заболяване на брата на старицата, брат живеещ във Варна и чийто заболяване съвпада хронологично с началото на проявите на нетърпима болкова симптоматика. Би ни отвело и към опасенията, а може би и отчаянието в съдбата й на самотна майка, отгледала единствен син, син който продължаваше да бъде незадомен и без наследници. Наследници, които да продължат рода, да запазят името му Красимир име, което извън случайността, а по-скоро като израз на дълбока емоционална връзка, съвпада с името на собствения й брат, а в конкретния случай съвпада фонетично и с телесната локализация на болката- (ре)брата. Съвпада и със страховете и тревогата относно неясното бъдеще на двамата Красимировци. Интерпретация относно възможността психични процеси да намерят процеп към телесното и да причинят болка, или по-скоро тълкуване в тази посока бе представено на възрастната жена, тълкуване което тя прие за възможно, но настоявайки за обезболяващя инжекция, като че ли отказа да му се довери.
И може би с право.
Колко истина можем да понесем ?
