Щастливата учителка

Каква е вашата рецепта за концентрация? Имате ли особен начин, по който стигате до брилянтни идеи и решения? Като по-млад, използвах ваната за това (освен за къпане). Времето, прекарано вътре ми помагаше да се настроя за мислене и някои от най-страхотните идеи (и много от най-ужасните ми) са родени именно там.

Но пораснах и сега живея на място без вана. И затова ми се наложи да открия нов начин за концентриране – а именно да се разхождам и да пазарувам. Понякога просто обикалям редиците на супермаркета и бутам количката, лутайки се над определен проблем и въпрос.

От това имах нужда и снощи в края на работния ден. На сутринта имах час със 7-ми клас и имах голяма дилема как да постъпя в този час. И затова си оставих нещата вкъщи, съставих много бърз списък с покупки и се отправих към супермаркета.

Набързо напълних количката с каквото ми трябваше и започнах да се въртя. Но решение нямаше. С всеки следващ кръг между консервите и пелените, въпросът ми ставаше все по-заплетен. Осъзнах, че ако продължавах да пълня количката, нито щях да реша проблема си, нито щях да имам пари този месец.

Затова просто реших да оставя въпроса си нерешен и се насочих към една от празните каси. На която касиерката, затиснала телефона си между ухото и рамото си, ми махна с ръка да сложа продуктите на лентата. А аз почнах да ги слагам и междувременно се заслушах.

–        Да, точно така. Отваряш teams. И там ти е домашното. 30 и 31 страница. Точно така. Трябва да ги решиш. Знам, че можеш. Те не са сложни. Ти се справяш толкова добре в час – можеш и сам вкъщи. Без проблеми. Хайде приятна вечер.

Нещо ме удари точно в сърцето. След секунда чудене директно попитах:

–        Извинете за прямотата. Но Вие да не би да сте учител?

–        Да.

–        И касиерка?

–        Да

Усетих, че лицето ми започна да променя цвета си. Първо започна да прилича на мандарините и морковите, които слагах в торбата, а постепенно почти стана доматено-червено. Дишането ми стана учестено.  Бях ядосан. На всичко и на всички. На държавата и света. На това, че тази учителка трябва да е касиер в магазин. Но не можех да кажа нищо. Платих и пожелах приятна вечер и тръгнах да излизам.

Излязох от супермаркета и чух глас зад себе си:

–        Господине! – беше касиерката.

–        Да… Забравих ли нещо.

–        Не. Просто видях реакцията ви. Да, аз съм учителка сутрин. И вечер съм касиерка. Но не се ядосвайте. Знам, че искате да обвините обществото и държавата. И правителството. И бюджета. Честно казано и моите родители това повтарят винаги, като си говорим.

–        А не са ли прави? – попитах аз.

–        Не. Аз съм доволна. Учител съм заради децата и заради удоволствието, което ми носи преподаването. Касиерка съм, защото ми плащат добре, а и честно казано ми позволява да се концентрирам, правейки едно и също непрекъснато. Знаете ли – най-добрите уроци измислям вечер, когато съм зад касата.

–        А не искате ли някой ден да можете да сте само учител? Да можете да си го позволите?

–        Не знам. Може би – отвърна тя. Или пък не. Може би пък искам да съм и двете. Или пък ще избера д съм само касиер. Не знам кое ме прави по-щастлива и доволна. И концентрирана.

Нямах какво да кажа.

–        Приятна вечер. И успешен урок утре – казах аз – и ви благодаря.

–        Приятна вечер и на вас.

Лицето ми дали от студа навън или от казаното, вече бе придобило нормалния си цвят и дишането ми се беше нормализирало. Взех си торбите и се отправих към вкъщи.

Не ми стигаше объркването и въпросът за урока на следващия ден, който продължаваше да ме измъчва, но сега имах и този още по-ценностен въпрос. За мен нямаше спор. По-добре, винаги е по-добре да си учител пред това да си касиер. Но може би за нея не е така. Може би рутината и спокойствието, което маркирането на продукти й даваше, е по-важно от удовлетворението, което вижда в очите на децата….

Днес урокът ми мина. Успешно. Истината е, че проблемът, който имах снощи, се оказа маловажен. Най-вероятно и детето от другата страна на слушалката се е справило с домашното. И най-вероятно днес учителката му пак ще застане вечерта зад касата и ще маркира продукти. И това ще е ОК. И ще е по-щастлива и доволна от себе си, отколкото ако можеше да е само учител. Защото дори и зад касата тя пак успява да е учител.

Снощи някак си успя да научи мен. Човекът с мандарините и морковите.

Надявам се и аз някой ден да мога като нея. А дотогава мога просто да ви пожелая Шабат Шалом.