Колко струва един палестински живот днес
В предаване на Пиърс Морган от 17.10.2023, за случилото се в Израел и Газа на и след 7-и октомври, комедиантът Басем Юсеф използва необичайна смесица от черен хумор и факти в обсъждането на положението. По-късно, в свои интервюта Юсеф споделя, че това е било от фрустрация с безразличието на хората и заклеймяващи палестинците клишета, които оправдават тяхното избиване – като например, че цивилните се ползват за щитове. В даден момент в предаването, Юсеф показва диаграма с броя убити израелци и убити палестинци през годините. Гостът пита риторично, какъв е валутният курс на човешкия живот.
Близо 7 месеца след 7-и октомври, счита се че в Газа са убити поне 34 000 души. По данни публикувани от УНИЦЕФ на 15-и март, 13 450 от тях са деца (към края на април, броят вече е по-висок). Броят на убитите от „Хамас“ на 7-и октомври, включително цивилни, е 1139, с допълнителни жертви измежду заложниците държани от групировката. Колкото и зловещи и потресаващи да са нападенията извършени от „Хамас“, и колкото и да беше приемливо Израел да преследва групировката в името на самоотбраната и справедливостта, нещо много объркано и несправедливо се случва в продължение на месеци вече. Ползвайки аналогията на Басем Юсеф, може да кажем, че цената на човешкия живот в Газа е достигнала невиждана, рекордно ниска стойност.
Да приемем, че данните на израелските въоръжени сили са достоверни и, че от убитите до момента палестинци в Газа, поне 13 000 са бойци. Това все пак оставя поне 21 000 убити цивилни – двойно повече от цивилните убити по време на две години война в Украйна. По данни от Oxfam, към 22-и февруари 2024 г., от поне 10 500 убити цивилни от началото на руската агресия, 587 са деца – това е приблизително 5,6% от общия брой загинали цивилни. Може да го сравните с 13 450 от 21 000 – 64% (макар и броят убити деца да се увеличил). Когато Антониу Гутереш, главен секретар на ООН, предупреждаваше в началото на ноември, че Газа „се превръща в гробище за деца“, имаше хора, които го нарекоха какво ли не. Да – вече живеем в свят, в който думите, които не ни харесват са явно много по-опасни и възмутителни от бомбите и куршумите, които разкъсват телата на деца.
Главният секретар просто каза поредната неудобна истина – истина, която, за съжаление, стана повече истина с всеки изминал ден оттогава, благодарение на наложения на Газа глад, разрушена гражданска и медицинска инфраструктура, и падащите бомби. Да кажем, и благодарение на двойните стандарти на Запада. От повечето западни страни не видяхме никаква мярка по същество с цел озаптяване на съюзника си. Напротив, под уж загрижената риторика – която някои страни дори нямат (може да споменем България), имаме уронване на самите ценности, които би трябвало да ни дават престиж и достоверност в света. Това са всъщност тези ценности, които ако уважени, биха изискали съвсем друго отношение към случващото се в Газа, Източен Йерусалим и Западния бряг. Те биха изисквали отношение подобно на показаното от Ирландия и Испания. Двете страни работят заедно за признаването в скорошно време на палестинската държавност от възможно най-голям брой европейски страни, които все още не са го направили.
Свиващата се според настроенията демокрация
От началото на войната срещу Газа, у нас всяка една манифестация в подкрепа на Палестина беше забранена от Столична община – както от стар, така и от нов кмет. Ако от емоционална гледна точка донякъде може да разберем забраната на манифестацията от 13-и октомври, имайки предвид случилото се едва 6 дни по-рано, то от правна гледна точка тази и последвалите забрани е възможно да представляват институционален произвол – никоя правозащитна организация не се нае да разгледа това. В насъскването на общественото мнение, а може би и на институциите, у нас оказаха сериозно влияние медиите. Преди манифестацията от 13-и да се случи и да премине безпроблемно, в немалко медии тя беше обявена, че е про-Хамас. Това се случва, когато самите организатори я обявяват като подкрепа на Палестина и на народа ѝ, имайки предвид ситуацията в Газа още от преди тази война, както и интензивното бомбардиране на анклава започнало малко след 7-и октомври.
Преди събранието, Прокуратурата бе се обявила против „провеждането на масови мероприятия, които биха дали повод за отправянето на призиви за насилие, радикални действия, както и такива оправдаващи извършването на терористични действия и военни престъпления“. Прокуратурата може ли днес да посочи дали е имало такива призиви на манифестациите в подкрепа на Палестина у нас, и ако да, какви? Вместо защита на гражданските права, институциите изглеждат склонни да сведат дебата до дебат за екстремизъм, защото така дебатът просто се прекратява. Същата прокуратура, говореща за военни престъпления през октомври, има ли нещо да каже за откритите преди няколко дни масови гробове на палестинци в Газа? Или компетентността ѝ да се произнася по чуждестранни въпроси се е изпарила?
В медийната сфера по света също се забелязва необяснимо пристрастие към една от страните. Изследване от началото на 2024 г., в САЩ, например, показа пристрастие към Израел в отразяването от страна на няколко уважавани американски медии на всичко случило се от 7-и октомври насам. Друго изследване публикувано през март, на Центъра за мониторинг на медиите, основан през 2018 г., към Британския мюсюлмански съвет, в Обединеното кралство, също показва изкривяване в ущърб на палестинците в Газа. Един от видовете засечени изкривявания е свързан с езика ползван в медиите – описването на страданието на израелци е много по-емоционално от това на страданието на палестинци. Това води до различни нива на състрадание към едните и към другите, както и до по-голяма способност на публиката да толерира насилие над палестинци.
Важно е да споменем и ролята, която тук играят социалните мрежи. Може би много от нас са убедени, че става дума за свободни форуми, в които всеки има равна възможност да бъде чут или поне да не бъде заглушен. Малко преди Коледа, 2023 г., Human Rights Watch публикува доклад за това как във Facebook и Instagram се прилага цензура на мирни пропалестински позиции. Освен открито блокиране или премахване на неудобно съдържание, в уравнението влиза и така наречения shadow banning, при който алгоритмите на социални мрежи намалят видимостта и обсега на публикации. Потребителят може дори да не разбере, че това се случва.
В опит да оправдае и даде гръб на нещо, което вече няма никакво възможно оправдание, Западът потъпква ценностите си и губи себе си. Или всъщност той намира старото си „аз“? Цензура, забрани на мирни протести, масови арести на студенти, уволнения по политически причини, заклеймяване и остракизъм на тези, които не са съгласни с нас, са все неща, които бихме свързвали със страни като Китай, Русия, Саудитска Арабия, Иран и други. Свикнали сме да си представяме, че демокрацията е в най-голяма опасност от авторитаризма, докато вероятно най-голямата опасност идва отвътре – от задушаването на демокрацията от избраните, взели институциите за свои, създаващи по този начин идеята, че тя е фалшива, неосъществима утопия.
Ужасите на извършеното срещу стотици израелски граждани на 7-и октомври дадоха уникална възможност на насъбралата се в Европа ислямофобия и омраза да крещят още по-високо. Контекстът на Стария континент, и не само, е на нарастващ популизъм. Именно в този контекст, вместо да ги пазят и подхранват, правителствата си правят експерименти с крехките демократични ценности и с правата на гражданите. През това време, Газа също стана лаборатория – на хуманитарна креативност и на свръхмодерна военна технология. В нея видяхме случаи на помощ спусната по въздух, която пада върху цивилни и ги размазва. Видяхме как хора се давят опитвайки се да стигнат до помощ попаднала в морето. Видяхме и как 16 страни спряха финансиране в стойност около 450 милиона долара за най-голямата хуманитарна организация помагаща на палестинците, само въз основа на обвинения подхвърлени от Израел преди да има каквото и да е съществено разследване. Що се отнася до лаборатория за Изкуствен интелект във война, ползването му в подбора на цели на бомбардировки в Газа е вероятно една от причините за огромния брой убити цивилни там.
Какво бъдеще?
Медии, технологии, ограничаване на граждански права, намаляване или спиране на хуманитарна помощ, хвърляща пясък в очите дипломация – все оръжия впрегнати в разрушаването на Газа и наказанието на нейното население. Ако случващото се беше просто отмъщение за 7-и октомври, щеше да има друг облик. При сценарий на отмъщение или директна военна операция целяща единствено ликвидиране на „Хамас“, обаче, едва ли „валутният курс“ на човешкия живот в Газа щеше да е този, който виждаме днес. Вероятно инцидентите включващи журналисти, хуманитарни и здравни работници, както и цивилни, не биха били толкова чести.
Все пак, по дефиниция „инцидент“ е нещо, което се случва случайно и инцидентно – ако е редовно, то случайността става много съмнителна. Това, което виждаме в Газа е нещо много по-зловещо от отмъщение. Може риторично да попитаме, дали крайната цел наистина е ликвидирането на „Хамас“, или тя е по-скоро ликвидирането на Газа, и покрай това ликвидирането на „Хамас“?
Да предположим, че последното се случи. Каква ще бъде опорката за непризнаване на палестинска държава тогава? Ще има ли и оправдание за наливане на още милиарди долари военна помощ в Израел? Дали същият човек, защитавал позицията, че „Хамас“ трябва да се подсилва за да се задълбочи политическото разделение на палестинците и да се предотврати палестинска държава, действително иска това да се случи? Палестинците имат мирни организации и политици представляващи ги, но те съзнателно се игнорират от тези, на които е удобна погрешната идея, че палестинците са екстремисти и не желаят да живеят в мир.
За критиците на създаването на палестинска държава, които ползват пропагандата „Хамас“, Басем Юсеф има интересен аргумент. В същото предаване (минута 6:35), което споменахме в началото на текста, той ни предизвиква чрез ирония да си представим място, в което „Хамас“ не съществува. Юсеф веднага ни дава отговор, че такова място всъщност вече съществува и се казва „Западен бряг“. Добре. Вижте каква е наградата за това, че палестинците в Западния бряг нямат „Хамас“. Погледнете Западния бряг на интерактивната карта предоставена от израелската правозащитна организация „Бетселем“ и сами си направете изводи.
Накрая, след всичко случило се, след всичката смърт, когато двойните стандарти в международните отношения ще ни изкарат очите, бихме си помислили, че политиците ни ще започнат да си връщат разсъдъка. Да, но малко. На 25-и април, група от 18 страни, измежду тях САЩ и България, излизат с общо становище призоваващо освобождаването на заложниците държани от „Хамас“. Няма спор, че заложниците трябва да бъдат освободени и, че те са държани незаконно, против международното право. Забележете обаче, че след поне 34 000 убити в Газа, след масовия глад, след излязла информация за общи гробове в анклава, становището не е за освобождаване на заложниците и прекратяване на огъня. Сякаш подтекстът е „освободете заложниците, тогава ще помислим върху въпроса за спиране на убийствата и страданието в Газа.“.
Да, колективното наказание на палестинците продължава и явно няма количество кръв, което да засити войнолюбците и тези правителства, готови на всичко за да докажат лоялност към тях.
