Шпигел: Как започва фашизмът

Един познат, чието име е маловажно за тази история, веднъж разказа за тази настолна игра. Той е германец, който работи за израелска компания и негови колеги го поканиха един ден на вечер за игра. Играта, която те предложиха, беше „Таен Хитлер“, целта на която е да идентифицират Адолф Хитлер и да го убият, преди да успее да стане канцлер на Германия. Това е, увериха го колегите, много по-смешно, отколкото звучи. Но запознанството отказа с думите „германец, играещ „Таен Хитлер“? Изглеждаше като лоша идея.

Едва ли някой в ​​Германия знае за играта „Secret Hitler”, което не трябва да е изненада. Звучи доста токсично, лоша карма. Всъщност обаче е доста интересна игра за това как се развива недоверието. Игра, която фокусира за изкуството на лъжата – за наивността на доброто и за хитростта на злото и за това как в крайна сметка ходът на историята до голяма степен се решава от случайността.

Играта се развива през 1932 г. в Райхстага в Берлин. Играчите са разделени на две групи: фашисти срещу демократи, като демократите са мнозинство, което може да звучи познато. Но фашистите имат решаващо предимство: Те знаят кои са другите фашисти, което също отразява историческата реалност. Демократите обаче не са посветени в подобно знание – всеки от другите играчи може да бъде приятел или враг. Фашистите печелят играта, ако успеят да прокарат шест закона в Райхстага или ако Хитлер бъде избран за канцлер. За да спечелят демократите, те трябва да приемат пет закона или да разобличат и убият Хитлер.

Играта започва с това, че всички се държат като демократи. За да спечелят, всичко, което демократите трябва да направят, е да си вярват един на друг, но това не е толкова лесно, тъй като понякога демократите трябва да гласуват за фашистки закон поради липса на по-добра алтернатива и по този начин самите те започват да изглеждат като фашисти. Което е точно това, което искат фашистите. Едно прозрение от играта е, че няма стратегия за гарантиране на демократична победа и фашистко поражение. Едно грешно решение, което може да се стори правилно в момента, може да доведе до това Хитлер да стане канцлер. Всичко е случайно, точно както нямаше неизбежност за това как се развиха нещата през 1933 г. Друго прозрение: да си фашист може да бъде забавно.

„Secret Hitler“ се появи на пазара през 2016 г., малко преди Доналд Тръмп да бъде избран за президент на САЩ. Авторите на играта, двама момчета от прогресивния лагер, събраха $1,5 милиона от платформата за групово финансиране за проекта. Целта им беше да внесе малко скептицизъм по отношение на политическия процес, очевидно насочвайки духа на времето: кризата на еврото, анексирането на Крим от Русия, бежанската криза по това време се фокусира върху кризата на демокрацията, заплахата от десните и авторитарни тенденции Но Адолф Хитлер?

Обвиненията във фашизъм са част от арсенала на крайнолевите след Втората световна война. Западногерманската крайнолява терористична група, известна като организацията Баадер-Майнхоф, оправда своята „въоръжена борба“ с аргумента, че следвоенната германска република е малко повече от фашистка полицейска държава. Обвиняването на някого, че е нацист, е едновременно обида и начин за демонизиране на нечий политически опонент – леко параноично острие, което банализира германската история, не се ли определя от избиването на 6 милиона евреи в Германия, кой би могъл да бъде сериозно фашист?

Връщането към фашизма е дълбоко вкоренен страх на съвременните демократични общества. Въпреки това, докато дълго време изглеждаше малко вероятно и невъобразимо, сега започна да изглежда като сериозна заплаха. Имперските амбиции на Владимир Путин в Русия. Индуисткият национализъм на Нарендра Моди в Индия. Изборната победа на Джорджия Мелони в Италия. Стратегията на Марин льо Пен за нормализиране на десния екстремизъм във Франция. Победата на Хавиер Милей в Аржентина. Автократичното господство на Виктор Орбан в Унгария. Завръщането на крайнодясната партия FPÖ в Австрия и на Герт Вилдерс в Холандия. Германската AfD. Автократичният режим на Найиб Букеле в Ел Салвадор, който до голяма степен е под радара, въпреки че е удивително целенасочен, дори използва заплахата от въоръжено насилие, за да прокара закони през парламента.

След това има възможност за второ управление на Тръмп, със страхове, че той може да стигне дори по-далеч във втори мандат, отколкото по време на първия си. И атаките срещу общежития за мигранти във Великобритания. Неонацистката демонстрация в Бауцен. Пандемията. Войната в Украйна.

Сигурността след Студената война, че демокрацията е единствената жизнеспособна форма на управление и ще циментира своето надмощие на глобалната политическа сцена, започна да се разпада – това чувство, че светът е на прав път и че почти 80-те години следвоенен мир в Западна Европа се превърна в норма. Сега обаче въпросите за възможното завръщане на фашизма се превърнаха в сериозна тема на дебат – в залите на политическата власт, в медиите, сред населението, в университетите, в мозъчните тръстове и сред политолози и философи. Ще се повтори ли историята? Полезни ли са историческите аналогии? Какво се обърка? И може би самата демокрация е помогнала за създаването на чудовище, от което се страхува до смърт?

ТРЪМП ФАШИСТ ЛИ Е?

През май 2016 г. Доналд Тръмп стана последният републиканец след първичните избори и светът все още беше малко объркан и доста загрижен, когато историкът Робърт Каган публикува статия във Washington Post под заглавието „Ето как фашизмът идва в Америка .” Материалът беше един от първите в САЩ, който изрази опасенията, че Тръмп е фашист.

Тя получи значително внимание по света и Шпигел също публикува статията. Това беше момент, който привлече вниманието: Ами ако Кейгън е прав? Наистина, не е неточно да се каже, че Кейгън отново разпали дебата за фашизма с есето си. Интересното е, че това беше същият Робърт Кейгън, който беше прекарал години като влиятелен член на Републиканската партия и беше смятан за един от лидерите на мисълта за неоконсерваторите по време на администрацията на Джордж У. Буш.

Статията е остаряла вече. Характеристиката на Тръмп като „силен човек“ е описание на неговото умело използване на страха, омразата и гнева. „Ето как фашизмът идва в Америка, не с ботуши и поздрави“, пише Кейгън, „а с телевизионен таргетджия, фалшив милиардер, егоманиак от учебника, който „подслушва“. общественото негодувание и несигурност, както и с цяла национална политическа партия – от амбиция или сляпа партийна лоялност, или просто от страх – застанала зад него.“

Свободата е трудна. Това дава на хората пространство, но също така ги оставя до голяма степен на собствените им устройства.

Това, което Кейгън има предвид, е, че тъй като либералната демокрация никога не е била неизбежна, тя трябва постоянно да бъде защитавана. Тя не може да се отпусне, никога не може да почива на лаврите си от убеждението, че краят на историята е достигнат. Няма естествен закон, който да защитава демокрацията от някой като Тръмп, или от фашизма, или от християнските националисти, които вярват в Тръмп. Свободата е трудна. Това дава на хората пространство, но също така ги оставя до голяма степен на собствените им устройства. Той не предлага сигурност и не успява да осигури много неща, от които хората се нуждаят. То атомизира обществата, унищожава йерархиите и лишава от власт установени институции като религията. Свободата има много врагове. За християнските националисти Тръмп е инструмент, перфектният лидер за тази революция, точно защото не го е грижа за ценностите на либерализма и Конституцията събиране в края на юли на евангелски християни във Флорида, че ако гласуват за него, „няма да се налага да гласувате повече“.

Винаги сме смятали, че няма връщане към мрачните времена, казва Кейгън. „Не мисля, че историята се движи в определена посока. Тя просто се разхожда. Гърците са имали цикличен възглед за историята, а не за прогреса. Китайците имат възглед, че нищо не се променя. Китайците исторически не вярват в прогреса. Те вярват в единна световна система.“ Неговите противници гледат на Кейгън като на един от онези неоконсерватори, които сега искат да станат част от антифашистката коалиция, за да отклонят вниманието от собствената си роля в проправянето на пътя за Тръмпизма. Те го определят като „най-опасния интелектуалец в Америка“. Кейгън доста харесва етикета.

                              КАКВО Е ФАШИЗЪМ?

Джейсън Стенли, професор по философия в Йейлския университет, е точно на противоположния край на спектъра. Той е либерален левичар и въпреки това възгледите му са подобни на тези на Каган. Или си приличат точно по тази причина? Философът Джейсън Стенли: „Това не са нормални избори.  Биографията на Джейсън Стенли и историята на семейството му проследяват отблизо историята на 20-ти век. Това е богат разказ, който позволява само едно заключение: пламенен антифашизъм.

Преди шест години Стенли публикува книга в САЩ, наречена „Как работи фашизмът: политиката на нас и тях“. Преводът на немски се появи едва преди два месеца, източник на раздразнение за Стенли. Той също има немско гражданство и казва, че въпреки всичко обича страната.

И така, как работи фашизмът?

Съвременният фашизъм, пише Стенли, е култ към лидера, в който този лидер обещава прераждане на една опозорена страна. Позорен, защото имигранти, левичари, либерали, малцинства, хомосексуалисти и жени превзеха медиите, училищата и културните институции. Фашистките режими, твърди Стенли, започват като социални и политически движения и партии – и те са склонни да бъдат избирани, вместо да свалят съществуващите правителства.

Стенли описва 10 характеристики на фашизма.

Първо: Всяка страна има своите митове, свой собствен разказ за славното минало. Фашистката версия на националния мит обаче изисква величие и военна мощ.

Второ: Фашистката пропаганда представя политическите опоненти като заплаха за съществуването и традициите на страната. „Те” срещу „нас”. Ако „те“ дойдат на власт, това означава краят на държавата.

Трето: Лидерът определя кое е вярно и кое невярно. Науката и реалността се разглеждат като предизвикателства пред авторитета на лидера, а нюансираните възгледи се разглеждат като заплаха.

Четвърто: Фашизмът лъже. Истината е сърцето на демокрацията, а лъжата е враг на свободата. Тези, които са лъгани, не могат да гласуват свободно и честно. Тези, които искат да изтръгнат сърцето на демокрацията, трябва да приучат народа на лъжи.

Пето: Фашизмът е зависим от йерархии, които създават най-голямата му лъжа. Расизмът например е лъжа. Никоя група хора не е по-добра от всяка друга – нито религия, нито етническа принадлежност, нито пол.

Шесто: Тези, които вярват в йерархиите и в собственото си превъзходство, могат лесно да станат нервни и да се страхуват да не загубят позицията си в тази йерархия. Фашизмът обявява своите последователи за жертви на равенството. Германските християни са жертви на евреите. Белите американци са жертви на равни права за черните американци. Мъжете са жертви на феминизма.

Седмо: Фашизмът осигурява законност и ред. Лидерът определя какво означава закон и ред. И той също така определя кой нарушава закона и реда, кой има права и от кого правата могат да бъдат отнети.

Осмо: Фашизмът се страхува от половото разнообразие. Фашизмът подхранва страховете на транс-хора и хомосексуалисти – които не просто водят собствения си живот, но се стремят да унищожат живота на „нормалните хора“ и преследват децата им.

Девето: Фашизмът е склонен да мрази градовете, виждайки ги като места на упадък и дом на елита, имигрантите и престъпността.

Десето: Фашизмът вярва, че работата ще ви направи свободни. Идеята зад него е, че малцинствата и левичарите са по своята същност мързеливи.

Ако се прилагат всички 10 точки, казва Стенли, тогава ситуацията е доста опасна. Фашизмът казва на хората, че са изправени пред екзистенциална битка: Вашето семейство е в опасност. Вашата култура. Вашите традиции. И фашистите обещават да ги спасят. Фашизмът в САЩ, казва Стенли, има дълга традиция, датираща дълбоко в миналия век. Ку Клукс Клан, казва той, е първото фашистко движение в историята.

Другият авторитетен изследовател Тимъти Снайдер говори замислено и тихо, но с много увереност. Путин е фашист. Тръмп е фашист. Разликата: Единият държи властта. Другият не го прави. Все още не.

„Проблемът с фашизма“, казва Снайдер, „е, че той не е присъствие по начина, по който искаме да бъде. Искаме политическите доктрини да имат ясни дефиниции. Не искаме те да бъдат парадоксални или диалектични.“ Все пак, казва той, фашизмът е важна категория, когато става дума за разбиране както на историята, така и на настоящето, защото прави различията видими. „Ако Украйна не победи, можем да очакваме десетилетия на мрак.“

     ФАШИЗМЪТ ПРОЦЕС ЛИ Е?

Фашизмът е „страхът от свободата, предизвикан от проблясък на свободата“. Точно както фашисткото движение от 20-ти век беше реакция на работническото движение, пише също толкова академично известният Мейсън, неолиберализмът днес, от една страна, разтури следвоенните общества, унищожи властта на профсъюзите и анулира привилегиите на предимно белите и мъжката работническа класа От друга страна, жените са придобили повече влияние и западните общества са станали по-плуралистични. Последствието: колапсът на здравия разум.

Мейсън се интересува от нещо, което той нарича, цитирайки историка Робърт Пакстън, „фашистки процес“. Фашизмът, казва той, не е статичен, той е тип „политическо поведение“, което се храни със собствения си динамизъм и не разчита на сложни идеологии. Фашизмът, изглежда, може да бъде доста труден за разбиране. Точно като Стенли, Мейсън използва контролен списък. По някакъв начин хаосът на фашизма трябва да бъде въведен в ред.

Ето „фашисткия процес“ на Мейсън от 10 точки:

Една дълбока криза започва нещата – като загубата на Първата световна война за германците в началото на миналия век или днес групата от скорошни кризи, включително финансовата криза, миграцията, COVID .

Такива кризи пораждат, второ, дълбоко усещане за заплаха и загуба на суверенитет, след това идват потиснати групи, които започват да се надигат: активисти за климата, активисти на Black Lives Matter, които се опитват да намерят път към бъдещето през кризата.

Това предизвиква, четвърто, културна война. Пето, появява се фашистка партия. Шесто, паниката се развива сред членовете на средната класа, които не знаят дали да се поддадат на страховете си от загуба на просперитет или на страховете си от радикалната десница. Седмо, върховенството на закона е отслабено с надеждата, че може да успокои развиващите се конфликти. Осмо, една отслабена левица започва да спори с кого да формира съюзи в опит да се противопостави на радикалната десница. Подобно на, девето, намесата на консервативното крило относно степента, до която дясното крило трябва да бъде приспособено, за да ги сдържа. И след като всички тези стъпки са направени, часът на фашизма удари. Точка 10, краят на демокрацията. Фашистите съставляват обществения елит.

Всичко това изглежда доста схематично, както е и замислено. Но нима всички западни общества не са запознати със стъпките, които Мейсън е начертал? Не е ли усещането, че правителството вече не може да контролира границите, напреднало дълбоко в центъра на обществото? Страхът от ваксинация налага? Страхът от промяна на половата идентичност, любимата цел на дясното крило, заедно с враждебността към германския проектозакон, предназначен да улесни транс-хора да променят пола си? Страхът от промяна към радикалните климатични активисти и към хората, които се борят срещу расизма? Културната война е истинска – тя вече е в ход.

Ние сме точно в средата на „фашисткия процес“ на Мейсън. Основата на фашисткия процес днес може да бъде намерена онлайн и мрежите, които са се развили там. Това е мястото, където се развиват фантазиите, които подхранват процеса. Заблуди за края на света. Мечтата за възстановяване на национално величие, което никога не е съществувало. Идеята, че нашият свят върви към неизбежна етническа война. И че е необходимо да се подготвим за предстоящата битка.22 август 2024

Шпигел онлайн

със значителни съкращения