Диана Иванова: Вотът за “зеления” президент в Австрия е победа, засега

Диана Иванова е журналист на свободна практика и съ-основател на Фестивала на спомените в Бела Речка. Живее между София и Бон.  Специализирала е групова психоанализа в Международното общество по групова анализа със седалище в Бон, Германия. Изследва темите за колективната травма и паметта,  води групи за личен опит в Бон заедно с Мартин Дитрих. През 2016-а година е куратор на програмата  “Киното на тайните служби” на международния филмов фестивал в Дрезден и стипендиант на Федералната Фондация за изследване на диктатурата в Източна Германия в Берлин. 

Диана,ти си наблюдател на процесите в западната и българска политическа реалност .  Изненада ли те изборът на Ван дер Белен?Светът ликува, защото кандидатът на националистическата – популистка  Партия на свободата Норберт  Хофер не успя да стане президент!

Да, изненадана съм. Този път положително. След всичките изпитания , на които либералната система бе подложена напоследък, този факт е окуражителен. Да, Ван дер Белен победи, но  Австрия е все още единствената страна в Европа където популистка партия успява да вземе почти половината от гласовете!Тя има  депутати в парламента, така че – проблемът тепърва започва! Смятам, че победата на Ван дер Белен ще помогне за едно осъзнаване на австрийското общество защо, до каква степен се е стигнало дотук!

Така е. Петдесет процента/51.35% са гласували за зеления президент, но 49.65 процента са за Хофер! Това означава ли, че половината от австрийските гласоподаватели искат националистически президент?

Успехът на Хофер и на партията му са олицетворение на типа предлагани  изходи  за проблемите  като корупцията, отчуждението на елитите. Един типичен пример за  причините, довели до негативно отношение към елитите, е  скандалът с Бургетеатър във Виена.

Разкажи за Маргиналия какво се случи с Бургтеатър?

Дълга история, повече от пет години, но общо взето се оказа,че най-важната и престижна културна институция в Австрия – Бургтеатър , който е финансиран от държавата, не случайно наричан „културното бижу“ на Виена, дълги години е лъгал държавата, укривайки доходи, подправяйки сметки! Този скандал с измамите му не е станал сега . Но в тези предизборни месеци отново е тема – зад   маската на културния елит  се крие голяма лъжа! Затова когато се казва,че системата не работи, това означава че с трето,четвърто, пето сетиво човекът по някакъв начин разбира, че елитите наистина са корумпирани.

И политически лидери като Хофер „яхват“ вълната на народното недоволство…

Не е само Хофер. И той, и политикът до него  –  Херберт Кикъл,  са около 45 години, на моята възраст общо взето. Тоест, това е ново поколение.  То  дойде и създаде нов език, който влияе на хората. Примерно, Кикъл е много запознат с хегелианството, марксизма, психоанализата на Фройд, той  говори за края на „фройдо-марксизма“ –  тоест използва такива понятия, с които да обясни на обществото онова, което е основно важно и проблемно. Например, казва Кикъл, „фройдо-марксизмът, който се е скрил под шапката на науката, разбива ценностите на семейството, на  нацията.“ Херберт Кикел иска да върне назад колелото – всяко движение ражда своето контра-движение. Глобализацията носи в себе си контра-движението, а то е – връщане към корените, към идентичността, към патриотизма.

Но това са опорните точки на фашизма, на националсоциализма!

Точно така. Но трябва ясно да се каже,че търсенето на идентичността не е непременно националсоциалистическа идея. Това е човешка потребност! Тези понятия успяват, въздействат. Защото  във  време, в което умовете на хората  се притесняват, че около тях има все повече непознати , че в кварталите се заселват чужденци, които те не могат да приемат, някой трябва да ги чува! Това  Партията  на свободата добре прави. Политиците взимат тази остра нужда от съхраняването  на идентичността  и успяват да я превърнат в политически послания. Много интересно е да се наблюдава как ще продължат  с тази реторика! Кикъл е „умът“ на Партията на свободата, той  казва –„аз не предпочитам  да съм на кормилото на кораба, а искам да съм долу,в машинното отделение, което подготвя кораба да плува. Той оформя следващата стратегия на тази партия. Ако човек наблюдава онова, което говорят те,  начинът по който тази партия успява да спечели много гласове на хора, които не разбират от Франкфуртската школа (85 процента от гласувалите за партията са работници) – ще види, че  той успява да ги поведе направо към емоциите! В плакатите на двамата кандидат-президенти , Ван дер Белен говореше за повече разум, а Хофер – гласувайте със сърцето си .  Това е опасността, за която вече много се говори – едно съществено мнозинство вече не се интересува  много-много от фактите. Те са разочаровани!И точно това разочарование трябва да бъде разбрано и да не се подценява. Хората се чувстват уплашени и този страх трябва да се анализира по-сериозно.

Уплашени – от какво? От безработицата? От бежанците?

Гледам и в Бон, където живея от няколко години. Това е скоба, но искам да стане по-ясно. На съседната улица от дома ми, има бежански лагер. Кварталът е много солидарен, съседите правят каквото могат, за да не се усеща напрежение, че проблемите могат да се решават.Покрай проект, в който участвам, бях на една кръгла маса. Там усещах точно тази солидарност, но също така и това,че ако  страхът на хората не се взема  на сериозно, това  не е добре. Собственичка на магазин за бижутерия, точно до лагера. Пред магазина на стъпалата често сядат хора, бежанци, пушат, пият по бира. Това не е приятно на  жената, чиято клиентела е само жени.  Жената, собственичка на магазина, много пъти предлагала – направете нещо за сядане,  пейки пред лагера, така на хората ще им е по-удобно! Тоест, направила едно човешко предложение. Никой не й обърнал внимание! Такова безразличие остава у хора като нея неодобрение към системата. Подценяване на  подобни идеи от страна на политиците, поражда още повече страхове! Казвам това, защото аз все повече започнах да диференцирам проблема. Разбирам, защо мнозина започват да казват, „аз отказвам да вярвам на  политиците“!Ние сме техни избиратели, а те не ни обръщат внимание. И не защото искаме да върнем страната ни към някакво дясно минало,но не може да не се вземат предвид нашите предложения , нашите мнение! Подобни неща стават и в Австрия.

Е, вероятно са доста по-различни проблемите, след като австрийското общество стигна до това , за което стана дума вече – почти половината да искат десния Хофер и неговите антиимигрантстки послания!

Има сенки върху демокрацията,сенки от  миналото, които днес се оказват страшно водещи, когато става дума за едни нови десни политици и партии. Ще дам един пример с  Алтаусзее /Altaussee/ – място в провинция Щайермарк, което аз посещавах в продължение на 7 години и където се провеждаха международните семинари по групова психоанализа. Място, известно със своята планинска сол и с тайното депо в солниците, където се укриват откраднатите от националсоциалистите произведения на изкуството от цяла Европа (предназначени за бъдещия музей на Хитлер в Линц) – както и място, където се укриват след войната много видни функционери на националсоциализма,  подпомагани с храна от местното население. Тази история и до днес не е част от туристическите справочници, няма я и в местния музей – и на местните хора това не им липсва. Мястото е вилна зона за богати австрийци, рядко ще видите чужденци – извън психоаналитичните семинари. Изключително красиво място, в което аз особено силно преживявах собствената си чуждост. Това също е Австрия – няма нужда някой да ти каже, че не си приет, че не принадлежиш – усещаш  го с кожата си! Между другото – Щайермарк е един от бастионите на Хофер.

И как това минало създава връзка  с политическата програма на  кандидата за президент  Норберт Хофер?

Ако погледнем посланията на партията от последните години, ще видим именно такива призиви към обществото – „повече кураж за нашата виенска кръв!“Или – „твърде много чуждост за никого не е добре!“Това са послания, които именно правят връзката – в тези селца чужденец не влиза, живеят само австрийци! Те са подозрителни към всяка чуждост. Освен това посланията на Хофер не са никак безобидни, защото те са отворили тази врата, през която всеки може да внесе каквито иска неща от миналото. А това близко минало на Австрия  не е преработено, не е осмисляно, въпреки големите жертви които и тя е дала през Вт.св.война!

Нека поговорим за Ван дер Белен. Той е с бежански произход. Има ли общо семейният бекграунд с политическите концепции на един лидер? Партията на свободата пък е директно свързана с нацизма, доколкото нейният основател е бивш нацистки функционер и SS офицер? До каква степен тези лични и партийни контексти влияе на  политическите им идеи и концепции?

Най-вероятно  влияят. Но важното е друго – че Австрия има този първи зелен президент, който ще бъде Ван дер Белен, който не представлява нито една от двете основни политически партии. Искам да кажа,че умора от политическия модел може да се види. Надделя в крайна сметка желанието за малко повече континюитет, за малко повече разум. За малко повече удържане в правовата рамка на съществуващия ред…Лоша шега изигра на Хофнер , като  това уплаши хората, че той казваше „тепърва ще се учудвате какво ще се случи“А това плаши. Защото няколкото чудеса, които преживяхме тази година – Брекзит и избора на Доналд Тръмп – при много хора задействаха обратния импулс –  имаме нужда от повече осъзнаване,  от повече събиране в  политическите рамки! В онова, което е постигнала социал-демокрацията .„Чудеса“ звучи все повече заплашително. Още повече когато става дума за политик, който застрашава един политически ред. Затова спехът на президентските избори  в Австрия  може да бъде един много положителен сигнал за Европа! За съжаление , в Италия нещата не се случиха така и оставката на Матео Ренци е истински лоша новина. И затова още повече трябва да се  осмислят уроците от победата на Ван дер Белен!

Каква беше изборната кампания на Хофер? Каква е технологията на печелене на толкова много гласове?

Хората не търсят фактите. Например, в един дебат, Хофер изброи няколко лъжи по адрес на Ван дер Белен. Хофер ги изреди една след друга, така че опонентът му просто нямаше време да ги опровергае. И дебатът тръгна в друга посока. Останаха неопровергани твърдения, а хората си казваха – значи това е вярно. Това е мръсна кампания. Опасността от тези методи и технология на водене на кампания остава, защото разчита на склонността на хората да работят с митологизирани образи, с полуфакти или откровени лъжи.

Все пак, нека пак да се върнем на бежанския  бекграунд на Ван дер Белен: откъде следва неговата причастност към либералните идеи?

Не трябва да се вторачваме прекалено  в миналото. Има хора, които са принадлежали към репресивния апарат, но те са се променили, еволюирали са. Трябва да се внимава с родовата определеност. Ван дер Белен резепрезентира една голяма част от хората в Австрия. Там има истински микс от народности, етноси. Това е истината за  културната идентичност на Виена ,на Австрия. Затова исканията на крайнодясната  Партия на свободата за „чиста родина“, са непопулярни, неразбираеми тъкмо за такова общество. Та там след Австро-Унгарската империя живеят какви ли не етнически групи – чехи, словаци, унгарци, поляци, украинци, руснаци. Да не забравяме българските градинари!

Питам се дали това, което каза,че обществата са „уплашени от Тръмп и Брекзит“, не е конструкция на медиите и политолозите? Дали не се свръхпроектират тези събития  върху масовото мнение!

Може реално да се проследи. Найджъл Фараж беше на гости на Хофер, после направи изявление във Великобритания, „ ето сега, и Австрия  ще започне  подготовка за излизане от Европа , т.нар. Oestzit . Хората не го приемат това,защото  Австрия по-скоро печели от ЕС. Няма  настроения  за излизане от ЕС както е във Великобритания.  Хофер  по-късно се разграничи от думите на Фараж, защото те плашеха.

Ключовата дума от вчера сутринта след  оповестените резултати за президентските избори в Австрия е, да,спечели Ван дер Белен, но ЗАСЕГА! Какво мислиш?

Зависи от самите хора, дали ще приемат сериозно за какво беше тази победа.Победа за кого? Победа за какво! Бих отнесла тези въпроси към всяка европейска страна поотделно. Защото предстоят изборите в Германия догодина. В Австрия една крайнодясна партия щеше замалко да спечели. Трябва да се анализира внимателно, дали това е таванът на популистките партии? Дали се е изчерпал потенциалът им, или може да се развива още в бъдеще. Да се изследват пропастите, разочарованието на хората, да се види накъде може да се върви.

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).