Ицко Финци Импровизаторът

 

„Разговорът неусетно кривна и пое към сефардимите в България и техния наследствен език ладино. Oще преди просеката, изникна идеята за ново проучване – поглед към ролите и мястото на ладино в живота на сефарадските евреи в България. Първо събрах житейските истории на онези от тях, които знаят и ползват този език. Стъпка по стъпка, проправях своя изследователски път. Към мен се присъединяваха хора, от които черпех вдъхновение и знания. И неусетно в процеса на работа се появи ново усещане – сефарадско. То изникна от съприкосновението ми с разказвачите и техните истории, от съпреживяването на разказаните ладински епизоди от живота им, от съживяването на случки от моя живот и придаването на нови значения на някои от тях.“

Завъртайки динамичните цветни късчета от живота на 14 сефарадски евреи в България, книгата Калейдоскоп на идентичности гради красивата сила на многоезичието стана възможна благдарение на издателство Рива

 Леа Давчева

 

Ицко Финци е роден в София през 1933 г. Той е звезден драматичен и филмов актьор. Режисира филми и е талантлив музикант. Напоследък написа и няколко прекрасни книги.

 

С Ицко ме свърза Андрей Даниел. „Условието“ той да се съгласи за среща между нас беше да прочета неговата книжка „Мотоциклетът, Ромул Велики, Наивист, Пак тогава, в Сао Пауло, Какъв съм за Питър Брук? Бобо и други четива“.  Незабавно я прочетох и по телефона уговорихме среща в еврейската организация „Шалом“.

Известен и тачен от хиляди хора, Ицко заразказва само на мен  – скромно и смирено.

„Когато разговарям с испанци на шпаньол, те ми казват,

„Та това е езикът на Сервантес,

една много далечна и стара версия на нашия език“.

 „С напредването на възрастта, забелязвам как нещо много интересно се случва – все повече думи на ладино изплуват на повърхността и аз започвам да ги употребявам.

Случва се спонтанно, като един физиологичен процес.“

 В семейството

Имах две баби. На майчината ми баба ѝ казвахме „гранмама“ Бука. Тя понякога живееше у дома. Имаше няколко дъщери и един син и живееше ту при едната, ту при другата, или при третата. Когато биваше при нас, тя и  родителите ми разговаряха на шпаньол.

С другата ми баба, гранмама Дуда, разговорите също се водеха на шпаньол. Към бабите се обръщаха с учтивата форма в 3-то лице. „Тя иска ли да ни дойде на гости?”, „Иска ли да я посетим?”

Не само към бабите, но и към останалите в семейството се обръщахме с родствените названия на шпаньол. Например, на баща ми казвахме  „папа“, на лелите, „танти“, на чичо ми „тио“. На мама беше също както е на български – казвахме й „мама“.

Баща ми държеше ние децата да говорим на добър и правилен български език и затова родителите ни общуваха с нас на български. При все това, около мен се носеше шпаньолска реч. Баща ми и майка ми приказваха на този език, когато искаха ние децата да не  разбираме за какво става дума. В компанията на сестрите на майка ми също се говореше шпаньолски. Незнайно как обаче, ние децата постепенно се научихме да хващаме смисъла.

Ицко Финци с един от най-големите съвременни художници Андрей Даниел

Мама понякога обичаше да казва неприлични думи на ладино. За един познат на семейството казваше „ … ес скриватор ди куло т.е. „пише с гъза си“, с една дума – лош писател.

И разбира се не само поговорки знаеше тя. Обичаше да пее стари испански песни, мелодии от испански филми, танга. И досега помня, „Но керо мас верте, преферо ла муерте“ (Не искам да те виждам, предпочитам смъртта.)

У дома се казваха куп пословици. Например, “Кита буено ди ла бока“ (Не споменавай лошото, а само доброто.) Защото лошото може и да се сбъдне. “Куандо мунчо ескуресе ес пара аманесер“ (Когато много се стъмни, то е за да съмне). Оттогава знам цели фрази и изрази, в които откривам, че са попаднали и турски думи.

В училище

Ходех  единствено и само в българско училище. Не ме изпратиха в еврейско училище, където се учеше на иврит. Всъщност, няколко месеца, след като ни изселиха в Разград започнах да уча иврит. Там бяха открили еврейско училище, защото на евреите им забраняваха да ходят в българското училище. Иврит ми се видя странен, мъчен език и не, не го усвоих. После в гимназията учех  френски и тъй като мама го знаеше, можеше да ми помага. Помня, че „шпаньолските“ ми познания се оказаха полезни и ми помагаха във френския. Намирах сходства в постройката на изреченията.

 

Израстване

Дружах главно с българи, почти нямах приятели евреи. Много от еврейските младежи се срещаха в еврейския дом, но баща ми не одобряваше тези събирания. Казваше на нас със сестра ми: „Не ходете в еврейския дом.“, не искаше да имаме нищо общо с ционизма, мисля. Събираха се там млади хора , имаше две или три организации, но баща ми беше категорично против ние да участваме.

Тогава не мислех много по тези въпроси, но сега по-добре разбирам баща си. Считаше, че има световни ценности и че национализмът не струва. Говореше ни че всеки човек е ценен независимо от националността. Караше ме да чета повече и направи всичко, за да станем със сестра ми артисти. На сестра ми купи акордеон, после пиано, на мен ми купи цигулка. Учителите  идваха у дома (така беше прието тогава), някои от тях бяха евреи.

Бяхме от прослойката евреи с интереси от културно естество. Баща ми на младини е бил  театрал – актьор и рецитатор. Рецитираше само на български. Режисирал е самодейни театрални постановки в София и в провинцията, играл е и роли. В театър „Ренесанс“ е поставял с еврейска трупа „Химн на нищетата“, пиеса за живота на руските евреи от руска писателка с псевдоним Белая. Имам снимка на трупата направена след премиерата.

снимка: личен архив

 Семейна история

Нашата фамилия Финци произхожда от Сараево. Знам го от мой втори братовчед, който се е занимавал с родословното ни дърво. Донесе от Израел едно изображение, схема на семейството. Наш прадядо е бил равин в Сараево. Имал е осем сина и  един от тях е тръгнал насам. Стигнал е до Русе. И вярваш ли, сегашният председател на еврейската организация в Сараево се казва Финци.

В компютърна справка пише, че името произхожда от Фаенца, град в Италия, там където се е правело фаянс.

Разхождах се из Венеция веднъж, от гарата към площад Сан Марко. Кривнах вляво от обичайния туристически маршрут и попаднах в квартал наречен „гето”. Разбрах, че някога тук е било еврейското гето. Видях два или три магазина за еврейски сувенири и тогава ми хрумна да потърся името Финци по звънците на къщите. Не веднага, но скоро попаднах на името Джузепе Финци, изписано върху звънеца на четвъртата или пета къща, покрай която минах.  Беше богата къща, за миг се поколебах дали да звънна. Хвана ме срам, обаче, когато си представих нелепия разговор. Щях сигурно да кажа „Здравейте, знаете ли, че и моето фамилно име е Финци.“ И после … какво? …  Как щях да продължа? Така че не звъннах. Сега съжалявам, защото можех да попитам и да узная нещо за родословието ни.

Ицко Финци със съпругата си Лиза Боева /снимка: личен архив

Знам, че е имало театрален критик с фамилия Финци в Белград, имало е известен Финци в Румъния. Казвали са ми за Финци в Лондон –  импресарио – и също за английски композитор Финци от миналия век.

За фамилията на майка ми, Варсано, не знам нищо.

 

 

Срещи и разговори

С годините все повече и повече думи и фрази на ладино започнаха да изплуват в съзнанието ми. Чувал съм ги в детството и юношеството си. Започна да ми става приятно да срещам сънародници по улиците, да заговарям с тях на шпаньолски и с удивление да откривам, че разбирам всичко и че мога сам да съставям изречения – за  неща от ежедневието и не само.

Посетих няколко пъти „Клуб ладино“ в Еврейския дом и там  веднъж дори успях да разкажа кратка случка на шпаньолски. Когато разговарям с испанци, те се удивляват как умело си служа с граматиката за минало време. В Испания обаче говорят много бързо и там трудно  разбирам какво казват.

Виж, в Аржентина е различно. Испанският език там ми се видя разбираем и лесен. Моят шпаньолски ми помогна много и се усещах в свои води.  Говорех го на улицата, в магазините, с близките, които са родени там.

В София се бях сприятелил с кубинец, музикант. От него научих много нови испански думи и дори му гостувах в Куба. Там се справях с езика добре.

Моята сестра Ида Финци е оперна певица. Вече е на 90. Тя направи преди години няколко диска със записи на стари сефарадски песни. Има нейни записи  в Българското национално радио.

Преди години ме поканиха на прием по случай 24-ти май, в резиденцията на президента Желю Желев. Помолих да ме запознаят с краля на Испания Хуан Карлос и се постарах да разговарям на шпаньолски. Нищо особено не си казахме, но ми беше забавно. Бях пийнал малко. Попитах го дали е чел романа  „Градината на Финци- Контини”, дали е гледал филма по тази книга. Не, не беше чувал нито за книгата нито за филма.

Имам някакво чувство към Испания, като към родина. Заради езика е, но виж ги и как изглеждат испанците – често ми приличат на моите някогашни роднини. Непрестанно се старая да подобря моя испански. Купих си учебник и речник, ходих на курсове в Институт Сервантес, знам доста думи и когато говоря се стремя да съм точен и да употребявам думите правилно. Пиша писма на испански до мои роднини, но за жалост вече го забравям.

Понякога се случва да разговарям с испанци на шпаньол и те ми казват:

„Възхитително! Това е езикът на Сервантес, много стар език . И на мен ми става ясно, че чрез нас, сефарадите, се е съхранил онзи език. Предишните поколения са тези, които са го запазили, не ние. Ние го загубихме.

 

Белая Софья (Богдановская Софья Николаевна; ?-1945). Гонимые: Драма в 4 д., 5 карт. из жизни евреев: Гимн нищеты /. 1908.

 

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Леа Давчева

Д-р Леа Давчева е основателка на АХА моменти – Център за междукултурност, Фокус към решения и Гостоприемно лидерство. Тя е обучителка и коуч с международна практика, изследователка и (съ-) авторка на книги, академични статии и учебни материали. В продължение на години, Леа играе важна роля в развитието на междукултурността в България. Ръководи много и разнообразни междукултурни инициативи – в и извън границите на България.