Този път роботът не победи

Има неща, от които ме е страх. Много. Преди ме беше страх от кучета, но неведнъж съм ви разказвал за това как преодолях това си притеснение. Страх ме е и от мостове. Да не падна от тях. И понякога ме е страх от височини. И от престъпници късно вечер (и затова се заключвам вкъщи по два пъти). И финално – страх ме е от това роботите да не ни превземат и това да не е края на човечеството.

Това последното не е съвсем истина. Не мога реално да го сравня с другите си страхове. Първо защото погледнато реалистично шансът роботите да завладеят земята е значително по-малък от това да падна от мост или да влезе престъпник късно през нощта у дома. И второ заради това, което ми се случи тази седмица.

Трябваше да изпратя един пакет с куриер. В понеделник. Но не успях. Не успях и вторник, не успях и сряда и дойде четвъртък. И още от сутринта си записах на няколко места, винаги с по три удивителни, за да съм сигурен, че ще се сетя – МАКСИМЕ, КУРИЕР! И естествено, пак забравих. Сетих се чак когато всички куриерски служби бяха затворили. А това наистина беше последният ден да изпратя този пакет…

И в този миг се сетих, че точно до вкъщи, при бензиностанцията има автоматичен куриер. Куриер- Робот. Набираш едни копчета, даваш едни данни и то се изпраща – без да трябва да се съобразяваш с работно време.

Зарадвах се. Но и малко се притесних и моят изконен страх от роботи се пробуди – ами ако това е началото. Днес ще изпратиш пакет с робот и ще ти допадне…. И утре край…

Но нямах какво да направя. Трябваше да се доверя на робота и машините. Поне този път. И така в 22:30 се озовах пред куриера-робот и започнах да натискам по екрана. Бензиностанцията беше пуста – явно никой тази вечер нямаше нужда от гориво и от каквото още се предлага там и затова жената от касата излезе и си запали цигара и ме гледаше с доволна усмивка. Явно знаеше какво предстои да се случи. Аз пък я погледнах навъсено, сякаш исках да й кажа – това е бензиностанция. Тук не се пуши. Но нямах време да й се карам. Трябваше да се занимавам с робота.

А машината се оказа своенравна. Натиснете тук. Отворете телефона си. Сканирайте този код. Попълнете този формуляр. Свалете този документ. Натиснете Ок. Не сте попълнили формуляра. Започнете отначало. Сканирайте този код. Попълнете този формуляр. Свалете този документ. Натиснете Ок. Започнете отначало. Натиснете ОК. Започнете отначало.

Телефонът ми започна да пищи. Имаш един процент батерия. А трябваше отново да започна отначало. Нямаше да успея. Ако само знаех къде бъркам… Погледнах към робота-куриер. Той нямаше лице, но ако имаше, съм сигурен че в момента щеше да ми се смее. И да си казва – един ден, като ви превземем, вас хората, които не знаете къде да натиснете, ще видиш ти.

Вдигнах поглед към касиерката на бензиностанцията. Тя беше изпушила цигарата си, но ме гледаше с интерес и усмивка. Видя в очите ми отчаянието и каза:

–        Най-вероятно няма да ти се получи!

–        Не. Трябва. Това е последната възможност да пратя този проект.

В този момент телефонът изпищя с последни сили и се изключи. Край. Нямаше как да изпратя пакета си… Провалих се. Роботът ме победи.

Тръгнах да се прибирам и чух глас зад мен:

–        Господине. Чакайте!

Обърнах се и погледнах към жената от бензиностанцията. Знаех, че ще злорадства.

–        Виждам, че ви е важно да изпратите това.

–        Да.

–        Защо не ми оставите данните и парите и утре рано сутрин като дойде човекът да събира нещата, ще му ги дам и заедно ще го изпратим. Ти ще получиш съобщение.

Не знаех какво да отговоря. Исках да се прибера и да си легна. Но исках и да пратя пратката си. Но дали ще стигне? Или жената щеше да ми вземе парите и пратката и никога повече нямаше да я видя. Дали можех да се доверя на човека, както се бях доверил на робота-куриер, който в крайна сметка ме предаде.

Въздъхнах и рискувах. Подадох пакета, парите и инструкциите и благодарих.

Не можах да спа добре тази нощ. Бях притеснен. Сънувах ту роботи, ту бензинаджийки, които се забавляват с моя пакет. И разочарованият получател, който никога няма да си го получи.

На сутринта се събудих и веднага погледнах вече заредения телефон. Имах съобщение. Успешно изпратихте пратка номер …

Та сега се чувствам добре. Вече не ме е страх. Поне не от роботи. Продължава да ме е страх от мостове и престъпници. Но от роботи и машини няма защо да се притеснявам. Те са с объркващи инструкции. И им падат батериите.

И най-важното. Те за разлика от хората, не са готови да ти услужат. И да ти направят добро. Могат да се научат да ни се подиграват. И да са надменни. Но не вярвам да можем да ги научим да правят добри дела. Това е запазена територия за всички нас.

Така че, скъпи приятели хубави последни дни на Ханука и бъдете по-малко роботи и повече хора.

Ханука Самеах

Шабат Шалом.