Мужган Нури от Афганистан е актриса в българска филмова продукция

Новата рубрика „Лицата на разнообразието“е осъществявана от български екип от изследователи под ръководството на проф. Анна Кръстева в рамките на европейския проект Матилде (Horizon 2020 No 870831) за миграция и местно развитие. Харманли и сакаро-родопските села са глокалните места на лицата на разнообразието. В  първия портрет от поредицата портрети на мигранти ви срещаме с Мужган Нури от Афганистан. Медийни партньори са Маргиналия и Сакарнюз.

Наша приятелка бежанка Мужган Нури играе бежанка в завладяващия филм ‘Страх’ на Ивайло Христов. Финландски IT сади фиданки в селското кметство. Друг боядисва църквата, англичанин пасе овцете на друго сакарско село. Ирански бежанец помага на други бежанци, англичанка открива Playschool, за да връща детство и усмивки на децата бежанци в Харманли – пъстра палитри от портрети, уникални истории, завладяващи разкази.

След като завършва университет в Кабул, Мужган е била учителка там, преди да замине за Европа. От пет години живее в Харманли заедно със семейството си, но още чака да получи бежански статут. При вяска среща с Мужган тя излъчва доброта, интелигентност и борбеност. Една афганистанска жена, преминала през трудностите по дългия път на бежанеца, която е обикнала България и вижда своето бъдеще и това на семейство си тук. Говори български език прекрасно, но иска да го владее още по-добре. Мужган и семейството й са част от актьорския екип на новия филм на режисьора  Ивайло Христов „Страх“, който вече може да бъде гледан в кината.

Историята на Мужган и животът й днес

Преди да дойде в България Мужган е живяла в Кабул. Завършила е специалността „Литература на езика“ на фарси дари език в университета в Кабул. Съпругът й e работил като преводач от и на фарси дари, пущу, урду, белуджки, фарси, който се говори в Иран, и английски език. Семейството на Мужган решава да напусне родната си страна, за да живее спокойно и свободно, тъй като в Афганистан преводачите, които работят с чужденци, често са поставени в проблемни ситуации. Когато потеглят от Афганистан към Европа, синът на Мужган е само на две години. Семейството пътува първо до Иран със самолет, а след това стига пеша до Турция. Преминава границата между Турция и България също пеша, като в гората на Мужган, съпруга й и малкото им дете се налага да прекарат цели четири дни. Крайната им дестинация е била Германия, но Мужган и семейството й са оставени в София от каналджията, който ги превозвал през България. Първо са настанени от българските власти в Специализирания дом за временно настаняване на чужденци в кв. Бусманци, София, а след това в Регистрационно-приемателния център в гр. Харманли. Там те живеят две години и се сблъскват с множество проблеми. На третата година от престоя си в България Мужган намира квартира и заедно със съпруга и сина си заживяват на външен адрес в Харманли. В началото Мужган среща доста  препятствия, защото не разбира българския език. Тя говори английски и малко турски, а към днешната дата вече владее и български много добре. Мужган е работила около три години във фирма за производство на баклави и сладки изделия в Хасково. Работата там е била по 12 часа на ден, а заплащането – недостатъчно за труда, който е полагала. В момента Мужган няма възможност да работи, тъй като няма зелена карта. Съпругът на Мужган работи от четири години като преводач към Международната организация по миграция (МОМ) в центъра за настаняване на бежанци в Харманли, а синът им е първокласник в едно от училищата в града. Детето харесва спорта и особено футбола. Ходи редовно на тренировки по футбол. Никой от тримата още няма статут, въпреки че от пет години са в България. В Харманли Мужган се запознава с различни хора, като вече има и добри приятелки, част от които са от организацията „Каритас Харманли“. Своя колежка от Хасково нарича „моята българска сестра“. Мужган често се включва в различни дейности на „Каритас Харманли“ и на фондация „Мисия Криле“ и активно доброволства. Посещава също така занимания по ръкоделие с други  жени бежанки, което се организира от една учителка в Харманли. И въпреки че вече е усвоила новите умения, продължава да участва в заниманията, защото й харесва общуването с другите жени.

Участието на Мужган във филм и фотографска изложба

Вълнуващ факт от биографията на Мужган, откакто живее в България, е че тя, съпругът и детето й участват в най-новия филм на режисьора Ивайло Христов „Страх“. Великолепният филм, изследващ ирационалния страх, предразсъдъците и предупреждения от непознатото и от бежанците, е българското предложение за наградата „Оскар“ за 2022 г. В черно-бялата лента Мужган и семейството й играят себе си – афганистански бежанци, пристигнали в България. В материалите, представящи  филма, те са описани като „автентични бежанци от Афганистан, които допринасят за естествената и въздействаща атмосфера“. От филмовото студио са потърсили в Регистрационно-приемателния център в Харманли семейство, което да участва във филма и след като се свързват със съпруга на Мужган, който говори английски, избират неговото семейство. Снимките на „Страх“ се провеждат преди две години в Бургас. В разговор със зрители след една от първите прожекции на филма, режисьорът Ивайло Христов споделя, че по време на заснемането на сцените с бежанците и полицията, синът на Мужган се е уплашил, тъй като ситуацията му е напомнила на реалността. В „Страх“ Мужган има и няколко реплики. Тя споделя, че не играе във филма като актриса, а преживява чувствата на героинята като свои. Тя е чувствала това, че е бежанка.

Освен актриса в българска филмова продукция, Мужган е и едно от лицата на фотографската изложба „И ти можеш“, осъществена по идея на Фондация „Мисия Криле“ през месец юни 2021 г. Фотографският проект представя портрети на 12 жени от Иран, Афганистан, Сирия, Ирак и Нигерия, преминали през центъра за настаняване на бежанци в Харманли, които застават с лицата си, за да изпратят посланията си до всяка жена в България и по света. Посланието, което Мужган отправя е: „Нека се усещаме и обичаме една друга. Нека си помагаме. Успешната жена е по-способна да помогне на жена в нужда.”

Мечтите и визиите за бъдещето на Мужган

Мужган вижда своето бъдеще и това на семейството си в България. Тя харесва страната и не мисли да заминава към Западна Европа. Споделя, че много афганистански семейства не срещат проблеми тук, когато имат работа и учат езика,  и затова решават да останат. Мужган харесва Харманли и казва, че хората в града са много мили. Имала е възможността да опознае различни места в България като София, Бургас, Стара Загора и Хасково. В София също й харесва, тъй като е голям град и има много хора от Афганистан,  но смята, че на този етап би било малко трудно да  живее там. Поради факта, че мъжът на Мужган работи като преводач в Харманли, към момента според нея за тях е по-подходящо да живеят в малкия град, надявайки се да получат скоро статут. Мужган много иска да работи, както и да изучава по-усилено български и английски език, но все още не може да постигне тези свои цели, защото не намира подходящи езикови курсове в Харманли. Най-голямата мечта и надежда на Мужган в момента е получаването на статут. Без статут тя няма сигурност и не може прави планове, но със сигурност знае, че харесва България и иска да остане да живее тук. Мечтае си да живее спокойно и детето й да получи добро образование.