Гневното тъжно момче
Найден е красиво момче на 11 години, сериозен и със спокойно излъчване. Така обаче е на пръв поглед. Като контраст на впечатлението, което остава у хората, които не са общували дълго с него. След време той показва истинската си същност. Или тази, която съдбата му го кара да има. Найден таи в себе си бунт, гняв и недоверие към околния свят. И ги изразява често с агресивни прояви, понякога доста сериозни. Въпреки изключително тежките условия, в които е живял с родителите си, той иска пак да се върне при тях. Защото те са неговото семейство – независимо трудностите, защото му дава топлина и закрила. И той няма как да ги усети по същия начин никъде на друго място.
Бащата заминава за Англия на гурбет преди около 4 години. Майката остава с децата си тук в много лоши условия, без ток, без течаща вода, без стабилна работа. Живеят на много опасно място, точно до влаковите линии. Найден и братята му не знаят какво е баня, какво е къпането и защо трябва да го правят. „Как да ги науча като нямаме течаща вода?“, казва майката. Тя отива в Отдела за закрила на детето и сигнализира, че не може да се справи с отглеждането на децата си.
Момчето се среща с КОНКОРДИЯ още през 2018 г. „Найден и брат му Николай бяха едни от първите ни потребители. Родителите им бяха ходили в Отдела за закрила на детето и оттам директно насочиха децата към нас в Семеен център „Посока“, разказва Вероника, социален работник в Центъра. „За тях дадохме най-доброто от себе си. Момчетата останаха при нас доста дълго, около 2 години. Жалкото беше, че въпреки положените от нас усилия, не успяхме да постигнем особено развитие, заради липсата на подкрепа от страна на родителите. Дори и малкият напредък бързо се размиваше. Без подкрепата на родителите няма как“ споделя тя.
Следва последователно настаняване на Найден в още две институции. Момчето е постоянно гневно и често агресивно. Найден отново при специалистите от Конкордия. Този път го настаняват в тогавашния Кризисен център (сега „Подслон“ с приоритет деца, пострадали от насилие) заради проява на сериозна агресия към друго дете. „Той беше доста импулсивен, търпението не му беше силна страна, въпреки че дава такъв вид“ споделя Лили, социален работник в центъра. „Първоначално Найден беше доста стеснителен и социално позитивен, което е нормално за много от децата. Имаше безпроблемно поведение. Така той се адаптираше. С течение на времето, започна да проявява стаената в себе си агресия. Когато не получи желания отговор, или в някоя конфликтна ситуация с друго дете, се държеше деструктивно. Започнахме работа в посока да разберем на какво се дължи това негово поведение и как заедно да се справим с него“, обяснява Лили.
„Един ден Найден сподели с нас, че много обича да меси тесто и иска заедно да омесим нещо. Постепенно той започна често да идва и да заявява „Меси ми се, хайде заедно!“И ние го правехме. Тази дейност имаше истински терапевтичен ефект върху него и мисля, че това доведе до положителна промяна“ продължава разказа си Лили.
В Кризисния център на КОНКОРДИЯ Найден остава около година. Специалистите работят с него за овладяването на агресията и проблемите, свързани с гнева. Разказват, че момчето не е било дистанцирано, включвало се е в групата. В училище обаче също е имал агресивни прояви. Като цяло не е бил много добре там, имал пропуски, които трябвало да наваксват.
„Той таеше надежда родителите му да го вземат. Имаше голямо желание да стане така, но си мислеше, че няма да се случи и това доста го разстройваше. Най-вероятно, защото знаеше, че родителите му са започнали постъпки да го вземат обратно при тях, но нищо реално не се случваше, проточи се доста дълго , непоносимо в неговото съзнание на изоставено дете, което копнее да бъде с родителите си“, споделя още Лили.
След съгласуване с Отдел за закрила на детето, Найден е преместен в Детска къща „КОНКОРДИЯ“ в Божурище. „Той дойде при нас през март тази година. Знаех, че няма да е лесно, защото бях запозната с историята на момчето до момента – настаняването и местенето му в различни услуги; родители, които започват действия за връщането му обратно, но не стигат до никъде и заминават за Англия; пореден локдаун, Брекзит и невъзможност за родителите да дойдат в България…“ , разказва Цвети, ръководител на Детска къща КОНКОРДИЯ в Божурище.
Найден отива в къщата с нагласата „Аз не съм оттук и съм за малко“. С надежда, че ще се прибере при родителите си. Поддържа постоянно контакти с тях.
„Запознах се с родителите на Найден при пристигането му при нас. Много пъти сме си партнирали успешно – например за да го заведа на доктор, от който го беше страх, като всяко дете, но заедно успяваме да го убедим, че трябва. Никога не сме ги лишавала от отговорността им на родители. Дори и когато бяха на разстояние 3500 км., винаги сме им напомняли, че детето е тяхно и те са тези, които основно трябва да се грижат за него“ споделя Цвети.
„Тук беше хем в къщата, хем с родителите си. Честно казано, очаквахме връщането на Найден в семейството му да не се случи. Притеснявахме се, че състоянието му ще се влоши. Радвам се, че пребиваването му при нас все пак не продължи прекалено дълго, защото той щеше да загуби вяра и в родителите си, и в нас, и във всичко.“ продължава Цвети. Въпреки недоверието на социалните работници от отдела в родителите на Найден, тя успява да ги убеди, че връщането на детето в семейството трябва да се случи и че всичко друго ще бъде пагубно за него.
Идва щастивият момент, в който двамата родители си връщат в България специално за да вземат Найден. А самият Найден едновременно много силно иска да се върне при тях, но и не вярва, че това ще стане. И така до посления момент, преди да си тръгне от КОНКОРДИЯ.
Цвети описва Найден като много чувствителен на тема справедливост. Трябвало да подхождат много внимателно към него, да му казват истината, да е наясно и информиран какво му предстои на следващия ден. Винаги, когато това не се случвало, Найден не пропускал да им напомни и да използва техния пропуск в своя полза. Бил истински коректив за всички в къщата.
Найден не допуска другите деца от къщата до себе си. Чак към края се сближава с едно от тях. Цвети споделя, че това вероятно е защитно поведение – ако очакваш да си тръгнеш утре, по-добре да не се сближаваш с никого, за да не страдаш след това… С колегите също стои по-скоро на дистанция. Голям успех за тях е изграждането на коректни отношения с правила и последствия от неспазването им и за двете страни. „На моменти ми се виждаше по-голям за възрастта си. Заради силното му чувство за справедливост, когато усещаше, че сме прави, той приемаше всичко, което му казвахме. Найден беше по-голям от другите деца като разбиране и поведение“ продължава описанието си Цвети.
Екипът на Детска къща КОНКОРДИЯ поддържа постоянен контакт с родителите. Търпеливо им помагат в подготовката за връщането на сина им. Съдействат на всяка крачка с основната цел всичко да завърши по най-добрия начин за Найден и цялото му семейство.Споделят, че са се уверили, че двамата родители се отнасят много сериозно и отговорно към процеса и това отчитат като много голям успех в работата си. Целият екип спокойно очаквал момента, в който семейството отново ще бъде заедно.
В Детска къща КОНКОРДИЯ Найден изживява своето синьо лято. Той отива за пръв път на море, опера, мюзикъл, походи в планината. Най-вълнуващо било морето. Притеснявал се да не му стане лошо, закупили са специални близалки против повръщане. „Така е – когато се вълнуваш от предстоящото, не знаеш от какво първо ще ти стане лошо“ споделя Цвети.ь Тя е спокойна, защото Найден отива в държава, в която изискванията към родителите са високи. Той от своя страна бързо ще свикне с правилата там, защото вече е голям. Освен това е много вероятно скоро и двете по-малки деца също да се върнат в семейството, както самите родители са заявили.
Разминавах се с Найден често по коридорите на КОНКОРДИЯ, докато беше в Кризисния ни център. Размених на два пъти по няколко думи с него, когато беше в Детската ни къща в Божурище. Да, той беше оставил в мен впечатлението на много спокойно, вглъбено в себе си, учтиво и осъзнато момче. Да, погледът му беше тъжен, но цялостното поведение, което можех да видя при кратките ни срещи, оставаше в мен впечатлението, че нещата с него са сравнително добре. Разбрах постепенно, че Найден много добре е знаел кога и как „е добре“ да се държи. Да прикрива умело своето недоволство и гняв, когато трябва. Всичко, което чух впослествие за него искрено ме учуди и натъжи.
До последния момент на подписване на документите за напускането на къщата, Найден не вярвал, че това ще се случи. Когато дошъл момента, той се обърнал и направо си тръгнал. Споделил само, че Георги, единственото момче, с което се сближил, ще му липсва. Също и кучето Мечо, за което всички в къщата се грижели. Не взел нищо от къщата. Явно защото всичко, което му трябва е там, при родителите му, в неговото истинско семейство.
Радваме се за Найден и цялото му семейство. Вярваме, че те ще продължат да се развиват добре заедно. Продължаваме да подкрепяме още много други деца и семейства с подобна съдба. С всеки подобен случай, се убеждаваме, че е най-добре е семействата да са заедно. Да се подкрепят и да използват общата енергия за своето благосъстояние! Подкрепете ни и вие в тази мисия, важна за цялото ни общество!
