Мeждународен наказателен съд: митове и реалности
На 21 ноември, когато трима съдии от Международния наказателен съд издадоха заповеди за арест на лидерите на Израел и Хамас, решението предизвика буря от враждебни и често зле информирани реакции от много американски законодатели и защитници на Израел. Новият лидер на мнозинството в Сената Джон Тюн вече нарече обвиненията срещу премиера Нетаняху и бившия министър на отбраната Йоав Галант „възмутителни и незаконни“ и обеща, че налагането на санкции срещу МНС ще бъде „основен приоритет на следващия Конгрес“. Сенатор Линдзи Греъм заплаши да „санкционира всяка страна, която подпомага и подбужда арестуването на който и да е политик в Израел“, включително Великобритания, Канада, Франция и Германия.
Междувременно, пишейки в The Wall Street Journal, професорът от Юридическия факултет на Харвард Алън Дершовиц обяви, че „събира екип от адвокати от световна класа от цял свят, за да помогне в защитата на израелските лидери“. Твърденията на Дершовиц привличат специално внимание не само защото той е виден юрист, но и защото открояват три основни аргумента срещу заповедите, които, колкото и привлекателни да са за критиците на МНС, всъщност са неоснователни.
Първо, Дершовиц казва: „Ще твърдим, че МНС няма юрисдикция срещу Израел.“ От една страна, пише той, Израел „не е член“. Той пропуска да отбележи, че член 12 от Римския статут предоставя на МНС юрисдикция над престъпления, извършени в „държавата, на чиято територия е извършено въпросното деяние“, ако въпросната държава е член на Съда или е приела неговата юрисдикция . Русия, подобно на Израел, не е член. Въпреки това МНС издаде обвинителни актове срещу руския президент Владимир Путин и други руски официални лица, обвинявайки ги в извършване на престъпления в Украйна, която, подобно на Палестина, е приела юрисдикцията на МНС. Неотдавна правителството на САЩ, както и редица депутати републиканци и демократи, включително сенатор Греъм, похвалиха Съда за обвинението срещу Путин за тези престъпления.
Друга основа, на която Дершовиц твърди, че на МНС липсва юрисдикция, е, че „договорът, който е установил този съд, не му позволява да разглежда дела срещу която и да е държава с валидна съдебна система, която желае и е в състояние да разследва предполагаемите престъпления“. Дершовиц посочва, че „израелските съдилища са осъдили и лишили от свобода бивш премиер, бивш президент и няколко министри“. Той пропуска да отбележи, че бившият министър-председател Ехуд Олмерт е бил осъден и вкаран в затвора за получаване на подкупи, а бившият президент Моше Кацав е бил осъден и вкаран в затвора за сексуален тормоз и изнасилване. Дершовиц можеше да добави, че настоящият премиер Нетаняху е съден за корупция.
*
Няма прецедент обаче израелски съд да е преследвал високопоставен израелски служител за престъпления срещу палестинци, които са под юрисдикцията на МНС. Освен това, ако някой иска да остави въпроса на израелските съдилища съгласно разпоредбите на Римския статут, не е достатъчно да се каже, че Израел има „валидна съдебна система“. Уставът гласи, че „делото е недопустимо, когато делото се разследва или се преследва от държава, която има юрисдикция над него, освен ако държавата не желае или не е в състояние наистина да извърши разследването или наказателното преследване“. Няма индикации, че Израел провежда разследване или преследване на престъпленията, в които са обвинени Нетаняху и Галант. И все пак, както Съдът наскоро постанови, правителството на Израел ще има пълната възможност да изложи своите гледни точки, докато производството продължава.
Второ, Дершовиц твърди, че „действията на Израел в Газа не нарушават международното право или законите на войната, над които МНС има юрисдикция“. Наред с други причини, твърди той, „съотношението между цивилни и бойци, убити от израелските сили за отбрана, е по-ниско, отколкото във всяка сравнима война навсякъде по света. Това със сигурност не може да се квалифицира като геноцид или друго военно престъпление“. По-рано тази година Международният съд заключи, че „правото на палестинците в Газа да бъдат защитени от актове на геноцид“ вероятно е застрашено. Amnesty International току-що издаде щателно документиран доклад, в който се твърди, че израелските официални лица са проявили необходимия умисъл, за да е оправдано обвинението в геноцид. Но заповедите за арест на МНС не обвиняват в геноцид. По-скоро те обвиняват както Нетаняху, така и Галант в отговорност за военни престъпления като използване на глад като метод на война и умишлено насочване на атаки срещу цивилното население на Газа, както и престъпления срещу човечеството като убийства, нечовешки действия и преследване. Престъплението принуждаване към гладуване изисква обвинението да докаже, че обвиняемите „умишлено са използвали гладуването на цивилни като метод за водене на война, като са ги лишавали от предмети, необходими за тяхното оцеляване, включително умишлено възпрепятстване на доставките на хуманитарна помощ, както е предвидено в Женевските конвенции.”
Сравненията на дела на смъртните случаи на цивилни във въоръжените конфликти не са сред елементите на престъпленията, в които Нетаняху и Галант са обвинени съгласно Римския статут. Но си струва да се отбележи, че както Haaretz съобщи по-рано тази година, „войната в Газа е една от най-кървавите през двадесет и първи век… Делът и скоростта на смъртните случаи, както и условията на живот на онези, които все още са живи, засенчват конфликтите в Ирак, Украйна и Мианмар.Чрез изключването на международната преса от Газа – освен при строго контролирани посещения – и пълното изключване на израелски, палестински и международни правозащитни групи от територията, Израел затрудни определянето на съотношението между цивилни и военни жертви. Това, което знаем е, че въздушните бомбардировки на жилищни сгради, палаткови лагери, училища, болници и други обществени сгради са причинили най-много смъртни случаи и наранявания. Израел често е използвал бомби от петстотин, хиляда и дори две хиляди паунда (осигурени от Съединените щати) в пренаселените места за обитаване в Газа. Въпреки че целите може да са предполагаеми бойци на Хамас, неизбежно голям брой цивилни също са ранени и убити.
Министерството на здравеопазването в Газа съобщи за повече от 44 500 смъртни случая след нападението на Хамас на 7 октомври 2023 г. и повече от 105 000 ранени. Тези цифри не правят разлика между цивилни и военни, но според сведенията около 60 процента от тях са жени, деца и мъже на шестдесет или повече години. Израел каза, че армията му е убила около 17 000 бойци, но не каза колко са били ранените. Броят на хората, ранени във въоръжени конфликти, обикновено е поне два или три пъти повече от броя на убитите, какъвто е случаят с числата, докладвани от Министерството на здравеопазването в Газа. Ако цифрата на Израел за смъртните случаи на Хамас е вярна, общият брой на жертвите на Хамас ще бъде повече от 25 000 бойци на Хамас, които Израел по-рано изчисли, че са били в Газа. Вероятното обяснение за това несъответствие е, че израелските официални лица са надценили колко бойци на Хамас са убили израелските сили за отбрана.
Започвайки веднага след 7 октомври, Израел възпрепятства потока от хуманитарна помощ за Газа. Доставките на храна бяха блокирани. Водата и електричеството бяха спряни. Известен период не беше допускано гориво, което направи невъзможно използването на генератори или извършването на доставки на територията. По-късно израелците се мобилизираха на входните точки, за да блокират помощта, а заселниците от Западния бряг нападнаха и ограбиха камиони за доставки. Израелските сили за отбрана също така убиха и раниха стотици хуманитарни работници и унищожи фермите и оранжериите в Газа, които осигуряваха на жителите си пресни продукти. От началото на този октомври Израел поднови офанзивата си в Северна Газа, като нареди на стотици хиляди цивилни да се евакуират и прекъсна необходимата помощ за онези, които остават. Условията на север са станали „апокалиптични“, пишат представители на петнадесет институции на ООН и хуманитарни организации в началото на ноември: „районът е под обсада от почти месец, лишен е от основна помощ и животоспасяващи доставки, докато бомбардировките и други атаки продължават .” Във вторник Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси съобщи, че положението почти не се е подобрило. През ноември, се посочва в него, хуманитарните работници на ООН са направили петдесет и три опита да достигнат до северните градове Джабалия, Бейт Лахия и Бейт Ханун, от които четиридесет и осем са били отказани, а другите пет „първоначално са били одобрени, но след това сериозно възпрепятствани.”
Преди конфликта местна полиция помагаше за поддържането на реда в Газа. Тя вече не функционира. Сега, когато ситуацията е напълно отчайваща, се съобщава, че самите жители на Газа атакуват и плячкосват доставките на помощи. Преди президентските избори в САЩ администрацията на Байдън заяви, че ще спре да изпраща помощ на Израел, освен ако правителството на Нетаняху не направи възможнао в рамките на тридесет дни подходящи количества помощ да влязат в Газа. Когато този краен срок настъпи след изборите, САЩ признаха, че „бихме искали да видим още промени да се случат“, но след това не прекратиха никаква помощ.*Това ни отвежда до третото основно оплакване на Дершовиц: че „издаването на тези заповеди за арест“ е доказателство за „двоен стандарт… прилаган от международни трибунали срещу националната държава на еврейския народ“. Предположението, че Израел и неговите лидери са били третирани несправедливо, се радва на голяма популярност сред много американски критици на МНС. Но то не е точно.
Съдът издаде заповеди за арест не само на лидера на Израел, но и на Мохамед Диаб Ибрахим Ал-Масри (Дейф), лидер на Хамас, чиято смърт все още не е окончателно установена. (Прокурорът също е поискал заповеди за други двама лидери на Хамас, чиято смърт оттогава е потвърдена.) Прокуратурата в момента разследва престъпления, за които се предполага, че са извършени на дузина места по света, от Демократична република Конго до Украйна. Само миналата седмица прокурорът поиска заповед за арест на военния лидер на Мианмар за принудителното депортиране и преследване на членове на етническата група рохингя. С други думи, Съдът в никакъв случай не се фокусира изключително върху Израел. Наистина, като се има предвид мащабът и широко разпространеното документиране за унищожаване на цивилни в Израел и Газа през последните четиринадесет месеца, би било двоен стандарт за единствения постоянен международен наказателен съд да го игнорира.
Както всички обвинени в престъпления в базирания в Хага МНС, Нетаняху и Галант имат право на солидна защита и презумпция за невинност. За съжаление, въпреки че много от правния екип на Дершовиц са известни в други области, никой не се смята за експерт по международното хуманитарно право, използвано в МНС. За разлика от тях, редица адвокати, които дадоха съвети по обвиненията срещу Нетаняху, Галант и лидерите на Хамас, бяха добре запознати с тази област. Забележителен пример е Теодор Мерон, член на експертната консултативна комисия, която препоръча обвиненията. Евреин, роден в Полша, Мерон прекарва част от детството си в нацистки трудов лагер. След като оцелява във войната, той емигрира в Мандатна Палестина. Образован в Еврейския университет, Харвардския юридически факултет и Кеймбриджкия университет, той става правен съветник на външното министерство на Израел и впоследствие служи като посланик на Израел в Канада. След като емигрира в Съединените щати през 1978 г., Мерон става професор по международно право в Нюйоркския университет; той е написал много научни статии и книги по международно право, като се фокусира по-специално върху международното хуманитарно право. През 1998 г. като член на американската делегация участва в изготвянето на Римския статут. През 2001 г. е назначен за американски съдия в Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, на който е служил четири мандата като президент.
При оценката на критиките на Дершовиц и други е важно да се припомни, че МНС е продукт на идеал, стар колкото американската република – че никой не стои над закона. След Втората световна война, въпреки че действията им не винаги съответстват на тяхната реторика, американските администрации и на двете партии последователно подкрепят усилията за търсене на отговорност на виновниците за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. САЩ са спонсорирали или подкрепяли всеки голям съд за военни престъпления след Нюрнберг, включително тези, които се занимават с зверствата в Руанда, Сиера Леоне, Камбоджа и бивша Югославия. Въпреки че САЩ, подобно на Израел, не са сред 124-те държави членки на МНС, Вашингтон е предоставил логистична, разузнавателна и друга помощ за придвижване на редица дела на МНС.Фактът, че израелските лидери сега се разследват от единствения в света постоянен международен наказателен съд, е тъжен факт. Но съюзниците на САЩ, включително демокрациите, едва ли трябва да се считат за имунизирани срещу отговорност. През последните десетилетия международни престъпления бяха широко докладвани в Ел Салвадор, Индия и Филипините, да не говорим за актовете на изтезания и извънсъдебни трансфери, за които бяха отговорни американски агенти по време на войната срещу тероризма на администрацията на Джордж У. Буш.
Дершовиц препоръчва на Вашингтон да наложи санкции на МНС или неговите най-високопоставени служители. Но ако го направи, ще предаде дългогодишните американски принципи за справедливост и ще се изолира допълнително от световното обществено мнение. Миналия юни, след като за първи път се появиха заплахи за санкциониране на Съда, междурегионална група от деветдесет и три държави членки на МНС – водени от Белгия, Чили, Йордания, Сенегал и Словения – издаде изявление, в което декларира своята „непоколебима подкрепа“ за МНС като „независима и безпристрастна съдебна институция“.
Санкциите на САЩ също така вероятно биха лишили някои от най-енергичните защитници на Израел от представяне на техните защити пред съдиите на МНС. Това би било жалко. Макар медийните платформи да привличат солидните аргументи, най-доброто място за оспорване на факти остава съдът. Дершовиц и неговият правен екип могат да продължат да вървят по пътя на отричане или могат да използват юридическото си образование не само пред съда на общественото мнение, но и в самия МНС.
Джеймс А. Голдстън, изпълнителен директор на Инициативата за правосъдие на Отворено общество, преди това е бил прокурор в МНС и в Министерството на правосъдието. (декември 2024 г.)
Арие Ниер е почетен президент на фондациите „Отворено общество“ и бивш изпълнителен директор на Human Rights Watch. Последната му книга е Международното движение за правата на човека: история. (декември 2024 г.)
