Дара е проблемът и решението
Вече една седмица България преживява себе си като неочакван победител във висококонкурентно състезателно шоу. Спечели със съвършен комерсиален продукт, който най-после показа как се правят нещата, ако искаш да си най-добрият. За мен чувството е вдъхновяващо, защото безкрайно ценя професионализма. Няма особено значение, че само веднъж успях да изслушам цялата песен на Дара от начало до край, защото темата „Евровизия“ не е за това. Високата музика и поп културата отдавна вървят по различни пътища и, ако за някого това е драма, би трябвало да признае, че приема модерен свят без огромната следа на личности като Майкъл Джексън и Мадона в него. Ясно е, че не говорим за музика в класическата представа за нея, а за настояще, в което тя е инструмент за гръмко популяризиране и разпространение на революционни лайфстайл послания и промени, централна тема, в които е човечеството да се научи да живее щастливо и свободно със себе си такова, каквото е. С всичките си недостатъци, различности, слабости и лични истории.
В този контекст, като филолог и учител по езици, в песента „Бангаранга“ потърсих и намерих онова, което мога. Не песента, която не мога да изслушам, а личния елемент в историята, която стои зад нея. В свои интервюта Дара споделя, че зарядът на песента идва от желанието й да трансформира в творческа енергия проявленията на заболяването, с което е диагностицирана или ADHD.
В звездната седмица на Дара и превръщането на името на песента й в най-популярната дума за всички, осъзнах, че тя е много повече от перфектна маркетингова стратегия. Стоейки пред учениците ми и споделяйки емоцията от победата, осъзнах, че думата „бангаранга“ и всичко, което се породи около нея, е едновременно диагноза и лечение. Не само за певицата Дара, но и за множество от нейните почитатели.
С всяка изминала година учителите виждаме, че психическото състояние на учениците ни се влошава. Лесно е да виним за това само телефоните, но те са просто част от един много по-голям екзистенциален разпад и пълна промяна на ценностите. Като майка, виждам това дори в петгодишния си син, който драматично се различава от много по-големите си брат и сестра. Най-малкото дете е най-предизвикателно, често арогантно, потъпква всякакви авторитети и ценности, едва успява да се съсредоточи в нещо за повече от пет минути, противоречивите му емоции надхвърлят разумното му поведение хилядократно. Той е едновременно весел, гневен, шумен, обичащ, мразещ, креативен или прикован към мега глупав клип в някое устройство, което е получил за известно време. Той е една истинска бангаранга, независимо дали ще бъде диагностициран с някакво конкретно неврологично състояние.
Вероятно ви звучи познато?! Все повече майки споделят подобни характеристики на порастването на невръстните си деца. Същото, с все по-малки изключения, важи и за учениците от всякакви възрасти. Гледам деца в първи, втори, трети, четвърти, пети и шести клас, които проявяват еднакви симптоми на бангаранга като петгодишния ми син. Съзнавам, че положението все повече ще се влошава и вкъщи, и в училище.
Но ето, че Дара, освен че победи в международно шоу, в което истинската музикалност е просто бележка под линия, въплъти и успеха в справянето със собствената си психическа проблематичност. Новината е пробивна. Певицата и нейната шумна, нехармонична и разтропана песен показа работещия модел за поведение на всички подрастващи, които не са сигурни как да се държат, да се справят с емоционалността си, да преборват скуката, която така лесно ги обхваща, да превръщат себе си в продукт, а не в конфликт. Канализирането на енергията в творчество е единствената работеща формула, която напоследък съм виждала като родител и учител. Превръщането на децата в участници, пораждащи възпитанието и образованието, а не просто пасивни негови потребители и първи отрицатели, е тема, която Маргиналия отдавна застъпва и поддържа и в проектите, и в статиите си, които публикува.
Успехът „Евровизия“ безапелационно потвърди една тенденция, която все повече трябва да набира сила, за да може полето на възпитанието и образованието да не се превръща във военен фронт, а в среда на съзидание и градивност. Нито едни образователни мерки няма да проработят, ако не се промени из основи отношението и възприемането на личността на ученика, който трябва да се превърне в активен и отговорен партньор в учебния процес, а не в негов посредствен потребител.
24 май е онзи празник, който по най-чист и вдъхновяващ начин може да олицетвори стремежа и нуждата на младия човек да поражда с цялата си вътрешна сила и талант слово, текст, действие или песен. В седмицата, в която Дара победи на шоу сцената, а Симеон Кърджиев и Иван Стоилов станаха звезди в необятната вселена на философията, образователите са максимално улеснени: самите ученици и млади хора безапелационно им показаха кое как се прави. А училища като НГДЕК и Испанската гимназия красноречиво показват, че се добри, защото създават автори на съдържание, а не безразлични и механични трансмитери на чужди думи и послания.
Честит празник на всички, за които словото и писмеността са отговорност към бъдещето, освен вярност към миналото!
