Паметта не е собственост на властта. Господин Радев, очакваме отговор!
Внесохме писмо в Министерски съвет с искане за среща с Румен Радев. До 7 ноември имахме лимит за обществено обсъждане на законопроекта, с който ще се дръпне шалтера на архивите за ченгетата от миналото. В поканата целта ни е изписана ясно: Защо, господин премиер, искате да закриете Комисията по досиета? Какви са основанията ви, какъв е анализът и последиците на инициативата за закриване на Комисията по досиетата!
Юристите Александър Кашъмов, Петър Славов, разследващият журналист Христо Христов, издател на desebg, и аз, носител на награда на Комисията по досиета, играем ролята на говорители на подписалите петицията срещу законопроекта на Иво Христов. Към днешна дата подписалите я и силно обезпокоени от последиците на този законопроект са вече 4102 души!
Дълбоко недемократична е тенденцията в държавната политика, водена от Румен Радев, властта еднолично да решава какво да се прави с паметта на българското общество. Министерският съвет в този процес изпълнява ролята на гумен печат – нека не се заблуждаваме. Някога Иван Костов, Петър Стоянов и Касим Дал бяха вносители на законопроекти за закон, който да осветли мръсните тайни на Държавна сигурност. Те бяха различни по цвят политически представители. По други теми и закони спореха до зори. Но Европа искаше от нас декомунизация. В името на тази цел, томахавките на партийните лидери бяха заровени. Обществото имаше право да знае и получи това право.
А днес?
Бившият премиер Костов и Петър Стоянов, бившият президент от ОДС, заедно с Касим Дал, една от най-влиятелните фигури от ДПС, през онази 2006 година вкараха 3 законопроекта, за да се приеме в последна сметка един Закон за разкриване на принадлежността към тоталитарните комунистически служби. Иначе казано, той не беше прищявка само на една партия. Този удивителен национален консенсус за старт на Комисията по досиета, респектира разнородната публика. Вече 19 години оповестяване на ченгетата стана държавна политика, но сега дойде на власт Прогресивна България. ПБ на Румен Радев предлага този консенсус да бъде разрушен! Без дебат. Без анализ. Без отговор на въпроса: какво става след това!
Дано премиерът не се скрие от тази среща. Не го караме да изрази лично мнение по исторически въпрос, съвсем не. Искаме от него да поеме институционална отговорност за изключително проблематичната законодателна инициатива на ръководеното от него правителство. Настояваме да ни отговори на въпросите къде е анализът, къде е оценката какво ще стане с архивите?Как си представя достъпа на гражданите до собственото им досие? Кой ще извършва проверката на хората на публични длъжности?Питат ли се вносителят Иво Христов какво ще стане с международните ни ангажименти!
Румен Радев е до 13 ноември в Дъблин за неформалната среща на държавните и правителствените ръководители на ЕС. Не е вероятно да стане дума за това как посткомунистическите общества съхраняват демократичния правов ред и какво се случва, когато институциите започнат да отстъпват от него. Ако все пак в точка „Актуални теми“ на тази среща има място за подобен разговор, би било чудесно да се включи и отговорността към историческата памет, и съхраняването на документалното наследство на тоталитарните режими. Но едва ли.
Накратко:
Ние, гражданите, които изпратихме петиция до Народното събрание и до президента, настояваме разкриването на архивите на тоталитарните служби да не зависи от политическата воля на управляващите. Не подкрепяме предложението на правителството на „Прогресивна България“ функциите на независимата Комисия по досиетата да бъдат прехвърлени към Държавна агенция „Архиви“, чийто председател се назначава от Министерския съвет.
Настояваме за парламентарен контрол и институционална независимост. Дейност, която разкрива миналото на властта, не може да бъде подчинена на изпълнителната власт.
Искаме демокрация на паметта, а не нейното административно управление. Господин премиер, дайше шанс на откровен разговор с представители на гражданското общество!
Защото е право на обществото да знае кой е решавал съдбата му в мрака. И още повече, правото на държавата да не се връща в него
