Човешки животни

Човешки животни

„Ние воюваме с човешки животни“

Йоав Галант, Министър на отбраната на Израел, 9 окт. 2023

1.

Оказва се, че няма никаква разлика.

Животни и човешки

животни, ние отново сме заедно. Някога деляхме покрив, сега

споделена бездомност. Бродим сред общите ужасяващи

руини и се гледаме в очите с безполезна скръб.

Треперим със същия ужас, щом чуем хора

от дронове и ракети в небето. Коремите ни гладуват

заедно; показваме еднакви признаци на глад – ребрата ни

като брайл под кожата. Когато няма нищо за ядене,

разделяме труповете си. Снайперистите стрелят по нас с еднакво

безразличие. Простреляни, кървим с една и съща

кръв. Сякаш най-накрая се разбираме.

2.

Бомбардираха зоопарка в квартал

Зейтун в Газа

и убиха 90 процента

от животните.

Когато човешки животни

се опитаха да стигнат дотам,

за да помогнат на оцелелите

колата им беше

ударена от ЦАХАЛ.

В друга зоологическа градина в Рафа

човешки животни са разпънали

палатки до клетките

на животните.

В Газа няма разлика

от коя страна на оградата си.

3.

Животни теглят каруци с мъртви човешки животни.

Човешки животни теглят каруци с мъртви животни.

4.

Светла памет на д-р Саид ал-Ер, който ръководи организацията Sulala Animal Rescue и се грижи за 400 кучета и 120 котки, както и за болни магарета и коне. С помощта на брат си изработва импровизирани протези за осакатени животни от счупени детски играчки и рециклирани велосипедни части.

Светла памет на д-р А’аед Махмуд Абу Наджем, който превърна покрива на клиниката си в Рафа в импровизирано убежище за животни. Ранен при въздушен удар, той възобнови работата си веднага щом успя отново да се изправи на крака.

Светла памет на Мариям Хасан Барк – „жената с котките“ от Газа, която се грижи за 65 котки в дома си. „Считам ги за свои деца“, казва тя пред репортер. „Още в началото на войната взех решението, че или ще живеем заедно, или ще умрем заедно.“

Светла памет на Луна Ашур, която продължава да скърби за загубата на Плутоний – нейния белгийски кон, убит при въздушен удар в района Карара, североизточно от Хан Юнис.

Светла памет на Ахмед ал-Хаяк, който напусна дома си в квартал Тал ал-Хава в Газа и взе със себе си двете си костенурки.

Светла памет на малката Фатима от Бейт Ханун, която носи клетката с папагала си Мансур към бежанския лагер Ал Шати. „Когато е с мен, се чувствам в безопасност… Ако съм жива, и той е жив. Ако съм мъртва, и той е мъртъв.“

Светла памет на мъжа, който бута недохранените си кучета в стара инвалидна количка (с пъстър чадър над тях, за да ги пази от слънцето) до ветеринарната клиника, на три километра разстояние.

Светла памет на момичето, което приюти парализирано котенце, макар че самата тя няма къде да отиде.

Светла памет на момчето, което споделя последните си трохи със своето куче.

Светла памет на възрастната палестинка, която избяга от израелски бомбардировки посред нощ с дъщеря си и внучето си, но не изостави своите птици. „Както пазя душата си, така ги пазя и тях, защото и те са души, и се страхувам за тях“, каза тя. „Храня ги преди себе си.“

5.

Живея в София, България, и чета за вас всеки ден,

скъпи животни, скъпи човешки животни –

осакатени, разчленени, гладуващи. Понякога

вия от болка, когато си мисля как виете в Газа,

и се моля да ме чуете, да знаете,

че не сте сами и че сме от един и същи вид. Но

какво постига това? Вие сте сами,

а това стихотворение е пуст подслон срещу човешката

жестокост. Моите кучета Баукан и Феъритейл,

и двете от приют, са по-добри животни от мен.

*

Димитър Кенаров е писател, поет, журналист. Поезията му е написана на български език, на английски Кенаров пише репортажи и пътеписи от България, Сърбия, Северна Македония и Ирак. Носител е на годишната награда за публицистика на сп. Virginia Quarterly Review