„Спешни случаи в Питсбърг“ не е само сериал, повече е
Лекарите от „Пит“(„Спешни случаи в Питсбърг“) застават за минута мълчание пред починал пациент. Докато душата му потегля към отвъдното, хирурзи, анестезиолози, старши сестри, дори стажанти, свеждат глави пред мъртвото тяло. Те не са успели да спасят получилия инфаркт, въпреки че се борят докрай с коварството му и въпреки че имат супер медицинска техника. Грози ги Етична комисия, защото роднините му непременно ще предположат лекарски грешки. „Днес, казва д-р Майкъл „Роби“ Робинович, бе денят на този човек да напусне бремето на живота“. Произнася фразата като свещеник, какъвто не е. Той ръководи екипа си по време на поредната непоносимо стресираща смяна в болница в центъра на Питсбърг. Лекарите в „Пит“(помежду си я наричат „Ямата“) се занимават с всичко – от правото на аборт до масовите стрелби. В сериала се виждат хората от първа линия на медицинската помощ, изтощени, наранени в личния си живот, понякога егоистични и нарцистични.
„Спешно отделение“ получи преди дни престижната награда „Emmy“. Преди това той се наложи като най-гледаното заглавие на Max в световен мащаб. Рейтингът му хвърчеше с всеки изминал епизод. Нарекоха „Спешно отделение“ „завладяваща и пристрастяваща медицинска драма“ и „задължителен за гледане“. Вярно е.
По време на излъчването му си мислех за българските пациенти и българските лекари. Същите тези, които се оплакват по телевизията, че „ще се превърнем в чейндж бюра“, „Ние не сме „Плод-зеленчук“. „Това не е красноселският пазар“. „Станахме по-евтини от тоалетна“, все стряскащи изказвания, които са израз на системно ожесточаване на двете страни. Нашето, на пациентите, които сме в ръцете на недофинансираната ни здравна система. Които се оплакваме непрестанно защото не ни харесват медицинските процедури, подозираме лекарите в корупция и недостатъчна квалификация. И те, лекарите, които биват бити от недоволни болни заради закъсняло или неадекватно лечение, ругани от стресирани роднини, заплашвани да бъдат компрометирани пред министъра, или пред обществото като цяло.
Знаете ли какво постига телевизионният сериал „The Pitt“? Стопля връзката между лекаря и болния. Дарява с емпатия онзи, които се страхува от белите престилки. Зарежда батериите на доверието към тази невероятно хуманна професия. И не само това.
Има уникално тънък, хуманно извисен епизод със спешен случай, които повечето от зрителите са го преживявали.
Децата на възрастен мъж с Алцхаймер, страдащ от пневмония, решават да пренебрегнат предварителната му воля(не иска да бъде интубиран) и да потърсят лечение, въпреки че то може да му причини допълнителна болка. Като истински професионалист, доктор Роби ги съветва да не правят това. „Баща ви, казва той, не би искал да се мъчи. Оставете го да си отиде.“ Те обаче настояват, считат за свой синовен дълг да се борят за живота му, макар че какъв живот има в тялото на изпосталял от болестта и възрастта баща, който вече е забравил имената на собствените си деца, отдавна е извън времето и пространството…Те казват нещо, което обикновено произнасят дъщерите и синовете до леглото на обичания и умиращ баща „Той се грижеше цял живот за нас, сега ние трябва да дадем всичко от себе си за него“. Екзистенциалният въпрос тежи като гилотина над съвестта им, което кара доктор Роби да се съгласи за още няколко часа да поддържа живота на стареца. Подготвя го за следващата мъчителна манипулация. Ако можеше да говори, пациентът щеше да каже, за Бога, аз вече съм тръгнал към небето, нямам сили да ви се противопоставя но, моля ви, оставете ме да ида във вечния покой…
Телевизионната поредица „Спешни случаи в Питсбърг“ е милосърдно кино. Линейка докарва ранен бездомник, екипът в движение разрязва палтото му за спасителна инжекция и от него се разбягват плъхове. Зрителят обаче не е поставен в ситуация да избере на чия страна е. На страната на гладния клетник, живеещ под мостове и насилван от безмилостни вандали, или на страната на сестрите, гледащи в ужас отвратителните гризачи да се разбягват в стерилното отделение. В „Пит“ не раздават присъди. Пощадени са всички, все едно в коя роля са. Милостиво и не осъдително е разказана историята с четири годишното момченце, изпаднало в непробуден сън, с опасност за мозъчна увреда. Докато всички се питат в недоумение какво му е, в един момент се оказва, че е погълнало желиран бонбон с ксанакс. Бонбонът бил в джоба на разсипания от мъка баща, който отчаяно моли лекарите да спасят детенцето му. Лекарите в „Спешно отделение“ не са богове. Правят каквото могат. Често пъти могат много. Друг път смъртта ги побеждава.
Сериалът с толкова щастлива съдба да е обичан от зрителите и да получи най-престижната награда, съдържа и социална критика. Към онези, които не дават достатъчно пари за спешното отделение и контролират удовлетвореността на пациентите, която е заплаха за заплатата на медицинските работници. Нормално за капиталистическа Америка. Доверието към болницата е имидж, имиджът носи кеш. Как в такива условия се ампутира крайник, как се масажира туптящо сърце, как да кажеш на майката, че синът й е мозъчно мъртъв поради свръхдоза фентанил.
И още нещо.
С нескрито уважение към лекарите, сериалът „The Pitt“ дава възможност да се видим отстрани. Истерични, кършещи безпомощно ръце дали ще бъдем излекувани. Груби към онези, които се борят за живота ни. И същевременно заплашващи с разплата, ако нещо не е по вкуса ни.
Има такъв епизод. Докарват в спешното отделение един почти неспасяем пациент. Лекарите едвам го свалят от носилката със забит пирон в сърцето. Кръвта от раната му шурти, оплисква лекари и сестри, а те в недостижим екипен синхрон свещенодействат в името на живота му. Раненият мъж крещи колкото сили има „тук е ад, ще ви съсипя в интернет“!
*Max Original сериалът „Спешни случаи в Питсбърг“ от John Wells Productions и Warner Bros. Television, създаден от Р. Скот Джемил, с участието на Ноа Уайли, дебютира с два епизода на 10 януари 2025 г. в онлайн стрийминг платформата Max. Сериалът ще се състои от 15 епизода
