А хората с увреждания – кога
Една от най-добрите новинарски агенции Офнюз написа как голяма група депутати от „Продължаваме промяната“ слезли онзи ден от белия автобус и вкупом подминали протестиращите майки на деца с увреждания. Майките искали отново да помолят народните представители от най-голямото парламентарно мнозинство в седмичната програма на парламента да влезе Законът за личната помощ.
До тях се приближил по-късно само Христо Иванов от Демократична България. Той се извинил на протестиращите и обещал да има промени. Може искрено да си е вярвал. И те зачакали. Свикнали са да ги лъжат.
Любознателни туристи щракат с телефоните си черната палатка с надпис „Системата ни убива“ пред бившия Партиен дом. Особена атракция за тях са инвалидните столове, струпани до помпозната сграда като за вечни времена. Ако попитате например финландски или германски туристи как в техните държави съжителстват с хората с увреждания, какви социални грижи се полагат за тях, може и да онемеете. И в най-гъсто населените градове е осигурен достъп до институции и музеи на човека с патерици, а незрящите са снабдени с модерни технологии за справяне с най- елементарните им нужди. За размера на социалните помощи, пенсии и прочее няма защо да се говори. Неудобно е.
В западна медия излезе интервю с лидерката на протестното движение „Системата ни убива“. В него тя разказва за инвалидите, чакащи милост от държавата:“Лежат в леглата и вегетират. В момента най-уязвимите отново са най-ощетени и са с намалени пенсии. 12 хил. души, от които 99% са с увреждания от самото си раждане. Те са на пенсия от 180 лева“.
Та, какво стана със седмичната програма на Народното събрание? Внесоха ли за разглеждане поправките в Закона за личната помощ, които предвиждат по-добри условия на механизма за предоставяне на държавна грижа към хората с увреждания у нас? Не, не внесоха. Защо ли?По-важно е било да се гласува задължителната квота за българска музика, например. Затова и с процедурни хватки прехвърлят законопроекта в незнайното бъдеще.
Или… може би защото вносителят му е Виктория Василева от ИТН! Партията на Слави Трифонов, с всичките си тежки недостатъци, има впечатляващо устойчива състрадателност и послания за емпатия към нещастието на тези хора. Самият Слави е правил лични жестове към тях, но… тогава всички го обичаха. Човек никога не знае как си наврежда сам, но не знае и как с неадекватното си политическо поведение отнема от надеждите на унизените от съдбата хора.
Белият автобус, който е возил депатутите на Продължаваме промяната, е със забележително недемократичен имидж от 2013 година насам. Страхливци ли се возят с тях, самозабравили се народни избраници ли, не е ясно, но репутацията му си е от срамна по-срамна. Засега майките от Системата ни убива ще запомнят каква е разликата между думи и дела. Между статукво и промяна. Те, чакащите добри новини за окаяния си живот, имат цял океан от търпение.
