Доц. Ивелин Георгиев: Ако спазваме социалната дистанция и хигиената, ще помогнем много, дори и да не го разберем лично

Споделете статията:

 

В продължение на темата за коронавируса (у нас и по света), потърсихме експертно мнение от Ивелин Георгиев –  доцент по компютърни науки, микробилология, патология и имунология, възпитаник на някои от най-престижните учебни заведения в САЩ като Dartmouth College и Duke University, съавтор на стотици научни публикации с над десет хиляди цитирания. Лабораторията, която ръководи в Центъра по ваксини на Vanderbilt University (Нешвил, щата Тенеси), работи активно по изследването на вируси и разработването на нови лекарства и ваксини.

За читателите на Маргиналия доц. Георгиев подчертава: Има противопоставяне на интереси. Всяка държава трябва да се стреми да запази здравето на хората, но стандартните за тези ситуации мерки (като социалната дистанция и дори изолация) могат да доведат до много сериозни икономически последствия. Хората не искат ежедневието им да бъде преобърнато с главата надолу.

 

Доцент Георгиев, Вие сте от учените, които водят ежедневна битка с вирусите, изследвайки тяхната структура и поведение в лабораторията или пред компютърния екран. В работата на екипа Ви математика, биология и технологии си подават ръка в полза на медицината, как бихте я  описали накратко за нашите читатели – днес толкова погледи са вперени в науката с очакване, а същевременно знаем толкова малко за нея?

 

Научната работа, конкретно в биомедицинските науки, търпи огромно развитие в последните няколко десетилетия. Революционни нови технологии ни помагат да видим нови – и често неочаквани – страни на биологичните и микробиологичните процеси. До голяма степен този прогрес се дължи на развитието на компютърни методи и математически модели за анализ на биологични данни. Специално нашият екип се стреми да създава, усвоява и развива технологии за борба срещу инфекциозни заболявания. Работата ни основно е фокусирана върху разработката на ваксини срещу СПИН, грип, хепатит и Зика вирус, но технологиите, които развиваме са универсални и могат да допринесат в борбата срещу редица други инфекциозни заболявания. Такъв е случаят с COVID-19, заболяването, което се причинява от новия коронавирус. Целта ни е да разработим ефективна ваксина или антитяло, което да помогне за неутрализирането на този вирус.

Какво прави вируса SARS-CoV-2 толкова специален и така успешен в сравнение с други вируси?

Все още се знае малко за характеристиките на новия коронавирус, SARS-CoV-2. Този вирус е сравнително близък до други вируси от това семейство, но има свои собствени характерни свойства, които го различават. В публичното пространство е популярно SARS-CoV-2 да се сравнява със сезонния грип (който е съвсем различен вирус). Трябва да се отбележи обаче, че SARS-CoV-2 има по-висока заразност и много по-висока смъртност от сезонния грип. Процентът на пациентите, които влизат в сериозно състояние в болница е също висок, и има индикации за нарушена органна функция при някои хора, дори след възстановяване. Възрастни хора и хора с хронични заболявания са под по-голям риск за усложнения, но такива усложнения, въпреки че по-рядко, се забелязват и при възрастни от всички групи. Никой не трябва да приема, че е предпазен от сериозни усложнения само защото не е от основните рискови групи. Как точно действа SARS-CoV-2 тепърва ще бъде разучавано в детайли.

Изглежда тази пандемия ни хвана неподготвени – дори реакцията на СЗО сякаш позакъсня, първоначалните прогнози звучаха твърде обнадеждаващи, но в последствие се наложи да бъдат коригирани, а обществената реакция като че ли позакъсня. Учим ли се достатъчно бързо в крачка, или вирусът ни изпреварва в това отношение?

В научните среди се знае, че пандемии като тази могат да се очакват. Трудно е да се предвиди какъв патоген, къде, и най-вече кога ще се появи и разпространи. Много от тези патогени се крият в животни (например, прилепи, птици, прасета, камили) и преминаването към хора може да доведе до пандемии като сегашната. В момента има няколко сериозни международни програми, които подпомагат научни проучвания, стремящи се да създадат платформи за бързо реагиране и мигновено развитие на ваксини и терапии. Но все още сме далеч от такива способности.

В сегашната ситуация, много фактори изиграха роля за забавената реакция и неясните и постоянно променящи се стратегии. До голяма степен проблемът е, че има противопоставяне на интереси. От една страна, всяка държава трябва да се стреми да запази здравето на хората. От друга страна, мерките, които са стандартни в такива ситуации (като социалната дистанция и дори изолация) могат да доведат до много сериозни икономически последствия; а да не говорим, че самите хора не искат ежедневието им да бъде преобърнато с главата надолу. Предвид, че шансът един новопоявил се патоген да доведе до такива сериозна заплаха по принцип е малък, и като прибавим и огромната дезинформация в медии и социални мрежи, да се вземе решение за драстични мерки е трудно. Идеята и надеждата, че все ще ни се размине, е трудно да се пребори.

Сега, в този момент, вече е друго, разбира се. Мерките, дори и закъснели на много места, са в сила. Но това е процес, в който всички трябва да участват – добра хигиена, пазене на социална дистанция, и дори изолиране. Вирусът вече е много разпространен, но все още имаме шанс да намалим ефекта му.

Вие изразихте своята отговорна гражданска и експертна позиция открито още докато в САЩ като че ли подценяваха заплахата. Наблюдавайки развоя на събитията, смятате ли че политиците и обществото към днешна дата вземат адекватни мерки –  не само там, но и в световен мащаб?

Мисля, че който е можело да бъде събуден, вече се е събудил. Вижда ми се, че много будни хора има, и това е много радостно. Другите, невярващите, феновете на конспирации, непукистите, винаги ще ги има и не зная дали има нещо, каквото и да било, което да се каже или направи и да ги събуди. Но има надежда за обществото ни.

Вие сте от учените, чиито труд помага при създаването на ваксини – днес в тази посока е привлечен сериозен ресурс и дори се твърди, че сме близо до пробив. Лошата новина обаче е, че до момента с ваксинирането ще мине повече от година. Ще ми се да завършим все пак и с добра новина – с какво днешната медицина може да помогне на по-тежко засегнатите от вируса?

Активни усилия има в няколко насоки. Първите клинични изследвания с експериментална ваксина вече започнаха, което е безпрецедентно бързо (благодарение на новоразработени технологии за ваксиниране). Много лаборатории, включително и нашата, работят върху разработването на антитела за терапия. Лекарства и молекули, които са одобрени срещу други заболявания, също могат да се окажат ефективни и са активна цел за разработване. Надеждата ни е ситуацията да се подобри достатъчно бързо, но ако пандемията е продължителна, има основания да се вярва, че пробив за третиране или предотвратяване на COVID-19 ще е постижим.

В момента, при липсата на такъв пробив, всички ние се оказваме лечението, последното препятствие. Ако спазваме социалната дистанция и хигиената, ще помогнем много, дори и да не го разберем лично. Да, ще предпазим родителите си и приятелите си, но ще предпазим и случайните хора, които срещаме на улицата (а те също са нечии родители, приятели, деца). Ще помогнем и на болниците, които, ако вирусът се разпространи бързо, няма да имат капацитета и ресурсите да лекуват масата заболели по същото време. Така че много зависи от всеки един от нас сега, и сега е времето да покажем характер.

Благодаря Ви за отделеното време и успех в работата – тя е много важна за всички нас!

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Данаил Брезов

Данаил Брезов е роден през 1981 г. в Стара Загора, където завършва езикова гимназия. Към момента е университетски преподавател, доктор по математика, практикуващ журналистиката като хоби - предишен опит: в сп. "Обектив" и в социалните мрежи, където се изживява като провокатор на разгорещени дебати.