Арабски мъдрости и вкусотии

Както всеки петък и днес вървях полубезцелно по улиците, мислейки си как искам да ви разкажа за гълъбите в синагогата. И вече почти бях подредил мислите в главата си на правилните им места, когато краката ми решиха да прекрачат прага на нов магазин за „ориенталски продукти“ – както пишеше на входа. И преживяването вътре ме накара да отложа гълъбите за някой друг петък…

Може би съм абсолютното клише, но от един определен момент в живота си не мога без хумус и тахина и затова всеки нов магазин, който предлага версии на тези две „топеници“ ме привлича и ме подканя да влезна.

Така и направих и директно се устремих към щанда с арабските храни. Обикновено в такива моменти съм бърз – знам какво искам, а и музиката звучи в ушите ми и затова просто се спускам към щанда, събирам продуктите и към касата.

И тъкмо хванах два буркана с нахут и тахан, когато зад мен се чу един женски глас

–        Извинете. Искате да си помогнете, нали?

Обърнах се и погледнах продавачката в магазина. Очевидно все още учеше български, но се стараеше много.

–        Нали искате да си помогнете? – повтори тя.

–        Мерси – отвърнах и се усмихнах на старанието й. Мисля, че ще се справя.

–        Вие трябва да си помогнете – продължи тя, а учителското в мен проговори и реших да я поправя:

–        Искате да кажете, че вие искате да ми помогнете нали така?

–        Неее. Господине! Не! Ако вие искате да си помогнете, чак тогава аз мога да помогна – отвърна тя и се усмихна – Човек трябва да иска да си помогне и тогава ние помагаме.

–        Ами добре – отвърнах – Нищо не губя. Искам да си помогна.

–        Елате тогава – каза тя – отзад – има по-добър хумус. И тахан. С билки и подправки….

Оставих взетите консерви и я последвах. Не след дълго бях на касата и в ръцете си имах и специално арабско сирене, бамя, два вида хумус, салата с маслини и какво ли още не. Жената от магазина успяваше да представи всичко така добре и специално, че не можех да кажа не. Накрая просто нарамил всичко в ръце отидох до касата и ги изсипах там. Тя започна да ги опакова и пресмята.

–        Ето господине. Искахте да си помогнете. И си помогнахте. Сега ще имате прекрасна вечеря.

–        С Ваша помощ. Вие ми помогнахте да избера толкова много неща – отвърнах аз.

–        Не. Аз не помогнах. На човек трудно може да му се помогне, ако не иска да си помогне сам. Така е и по време на война, така е и когато се избира хумус.

Моята усмивка замръзна, за разлика от нейната. Осъзнавах, че най-вероятно говори от личен опит.

–        Аз война не съм виждал и не знам. Ама и хумус трудно избирам. Но ще имам предвид съвета ви.

–        Спокойно. Ще се научите с моя помощ. А другото не ви трябва. Щом знаете да избирате хумус, знаете всичко.

Тръгнах си с хумуса. И с бамята и сиренето. И с няколко житейски уроци. Надявам се никога да не разбирам какво се прави по време на война. И се надявам винаги да има кой да ми помогне когато избирам хумус. А най-вече се надявам всички вие, скъпи приятели да сте тук, за да може винаги когато осъзная, че имам нужда от помощ, да има кой да ми помогне. Дори и с това да избера най-хубавия хумус, който съществува.

Пожелавам ви Шабат Шалом и живот и здраве другата седмица ще ви разкажа и за гълъбите.

И добър апетит.