Паралимпиада. Какво, какво?
Голямо търсене на телевизионен канал излъчващ откриването на паралимпийските игри падна снощи. Минимален шанс да се открие, освен ако не сте франкофон и не си гледате директно някоя френска телевизия, или пък ако по чудо сте си взел телевизионен пакет с Eurosport и сте успели да се насладите на това какво се случва под небето на Париж.
Звездата Тома Жоли беше изкарал церемонията в сърцето на града! И знаете ли какво каза пред френските медии? Каза, че да се направи церемония за спортисти с увреждания между Шанз-Елизе и Конкорд е силен политически жест! Защото градовете са недостатъчно адаптирани за мобилност и достъпност, няма навсякъде асансьори и да се прибере човекът с disability в апартамента си е истинско „героично клише“. Все едно този скандален талантливец Жоли говори не за Париж, а за София, но както и да е. На сцената се виждаха светлинни скулптури и въртящи се инвалидни колички, предлагащи нова перспектива за хората към човеци като тях, само че с увреждания. Бяха нещо като Павел Койчевите скулптури и съдържаха послание за смелост, хуманистично вдъхновение и равенство.
Не се чудя, защо БНТ излъчи 250 часа за олимпийските игри, но ефирното време за постиженията на спортисти от ранга на световния шампион Ружди Ружди или Стела Енева, която гони четвърти медал в Париж, е повече от скромно (само по БНТ 4). Както се казва, каквото обществото, такава и обществената му телевизия. Между впрочем, не си представям „Света София“ на Георги Чапкънов да се украси при случай подобно на Триумфалната арка, с огромното лого Агитос („Аз се движа“).
Всъщност, не си представям изобщо България да стане домакин на паралимпийски игри. И не е само до финанси и икономически рейтинг. Става дума за трайни дефицити от отношение към тези хора както при редица кметове на София, така и в училище, в обществени сгради. Дълъг разговор.
Франция разпространи енергията на Игрите по света, като подчерта области в спорта, които ще спомогнат да се повиши осведомеността относно включване в тях на хората с увреждания. А и финалът на церемонията беше стряскащо красив. Чиста фантазия е Васко Кръпката и Данчо Караджов да изпълнят емблематичната песен на Патрик Ернандес Born to be alive, каквато преработена нейна версия са направили Кристин и Куин. Хубаво е да си жив. Да си жив. Да си жив. Е, вчера на Конкордия спортистите с увреждания от цял свят, заедно с Ружди Ружди и Стела Енева я слушаха.
