Армения гласува на избори, определящи бъдещата ѝ геополитическа посока между Запада и Русия
Южнокавказката държава с население от около три милиона души е под нарастващ икономически натиск от Москва в навечерието на вота, докато премиерът Никол Пашинян се опитва да спечели нов мандат с обещание за европейска интеграция.
Изборите привличат значително международно внимание, тъй като Армения през последните години едновременно се сближава със Запада, но остава тясно обвързана с Русия – най-големия ѝ търговски партньор.
Преориентацията към Запада в голяма степен е свързана с управлението на Пашинян. Откакто дойде на власт през 2018 г., той последователно дистанцира страната от Москва, прокара законодателство за започване на процес към членство в ЕС и ускори мирните преговори с Азербайджан чрез посредничеството на САЩ. Това развитие му донесе и подкрепата на американския президент Доналд Тръмп.
По-рано тази година Ереван беше домакин на среща на върха с участието на лидери от ЕС и украинския президент Володимир Зеленски, което допълнително подчерта европейската траектория на страната.
Въпреки това вътрешната подкрепа за Пашинян е спаднала от 54% през 2021 г. до около 30% днес. Основният фактор за това е Нагорни Карабах – анклав, населен с около 100 000 етнически арменци, който премина под контрола на Азербайджан през 2023 г. след военна операция.
Критиците на премиера не му прощават отстъпките в името на мира, включително отказа му да настоява за освобождаването на бивши лидери на Карабах, задържани в Азербайджан. Мирното споразумение между Ереван и Баку остава дълбоко разделящо обществото.
Опозицията, водена от бившия президент Роберт Кочарян и подкрепяна от различни партии и алианси, настоява за възстановяване на по-тесни връзки с Русия като гаранция за национална сигурност. Основният опонент на Пашинян – милиардерът Самвел Карапетян, натрупал състояние в Русия – е под домашен арест по обвинения в заговор за преврат и води кампания чрез свой представител.
Социологическите проучвания дават преднина на управляващата партия „Граждански договор“ с около 32%, докато значителна част от избирателите – около 40% – заявяват недоверие към всички политически фигури.
Над вота тежи и факторът Москва. Владимир Путин предупреди, че по-тясно сближаване с ЕС би лишило Армения от икономически ползи, като направи паралел с началото на войната в Украйна.
В седмиците преди изборите Русия въведе ограничения върху износа на арменски селскостопански и хранителни продукти, включително цветя, минерална вода, коняк и плодове. Москва остава ключов икономически партньор, с около 36% дял във външната търговия на страната.
Според анализатори икономическите мерки са част от опит за влияние върху изхода на вота. В същото време зависимостта на Армения от руско въоръжение е намаляла рязко – около 95% от военния ѝ внос вече идва от Индия, Франция, Китай и други държави.
