‘Аз съм Марин’: Европейските десни реагират на забраната за Льо Пен“
Марин Льо Пен е икона на френската националистическа десница: една от най-известните и популярни политически фигури в страната с нейния дневен ред „Франция на първо място“, анти-уок, антимиграционна програма.
Лидерите на крайнодясната партия, които в момента увеличават подкрепата си в голяма част от Европа, я възприемат като „един от нас“ – дори ако не са съгласни по всеки въпрос.
Много от тези лидери използваха социалните медии в понеделник, след като Льо Пен беше забранена да се кандидатира за политически пост за пет години, обвинена заедно с други в присвояване на над 4 милиона долара (3,1 милиона паунда) от средства на ЕС за използване във Франция от нейната партия Национален сбор.
За тях това беше възможност, не просто да покажат подкрепа за Льо Пен, но и да използват нейния случай, за да подчертаят това, което те виждат като обща кауза – борба срещу традиционно политическото мейнстрийм, който се стреми да задуши или подкопае техния националистически дневен ред.
Но за Льо Пен това може да бъде смъртният удар за дълго лелеяната й амбиция да стане президент на Франция. Тя водеше високо в анкетите преди следващите избори, насрочени за две години.
Тя и нейните политически сътрудници настояват, че са невинни и обжалват присъдата.
Льо Пен беше осъдена на 5 години забрана за заемане на държавни постове заради извършено присвояване на европейски средства, според информация на Ройтерс. Агенцията добавя, че е малко вероятно Льо Пен да се кандидатира за президент на изборите през 2027 г. Тази присъда е значителен удар за Льо Пен, която в момента води в обществените проучвания за предстоящите избори след 4 години. По-рано тя беше обявила, че това ще е последният ѝ опит да заеме президентския пост във Франция.
Според обвинението тя и още 8 депутати от партията ѝ „Народен сбор“ са присвоили близо 4,6 млн. евро, предназначени за Европейския парламент, като парите са били използвани за заплати на членовете на партийните им структури във Франция. Трикратната кандидатка за президент Льо Пен категорично отрича да е извършила каквото и да било нарушение.
В един показен жест на солидарност в понеделник, противоречивият премиер на Унгария Виктор Орбан заяви в публикация на платформата X на френски „Je suis Marine“ („Аз съм Марин“).
Популистът Герт Вилдерс, лидер на най-голямата политическа партия в Нидерландия, публикува на X, че е сигурен, че Льо Пен ще спечели обжалването и че тя ще бъде следващият президент на Франция.
Италианският твърдолинеен заместник министър-председател Матео Салвини също се включи в социалните медии: „Не сме сплашени… пълна скорост напред, приятелко!“
„Тези, които се страхуват от мнението на избирателите, често търсят увереност от съдилищата. В Париж те осъдиха Марин Льо Пен и искат да я премахнат от политическия живот“, написа той.
Френските съдилища отричат, че са политизирани. Те казват, че тяхната работа е да служат на правосъдието.
Но подозрението, че съдът е пристрастен – решен да блокира политическия успех на самопровъзгласилия се глас на народа Льо Пен – беше повторено от поддръжниците ѝ както във, така и извън Франция в понеделник.
Марин Льо Пен, лидер на крайнодясната френска партия „Национален сбор“, беше призната за виновна от съд в Париж след обвинение в злоупотреба с обществени средства. Присъдата представлява сериозен удар за амбициите ѝ да се кандидатира за президент на Франция на следващите избори през 2027 г. Льо Пен и 24 други представители на нейната партия бяха обвинени в присвояване на средства от фондовете на Европейския съюз (ЕС) за финансиране на дейности, свързани с тяхната вътрешна програма. След приключването на процеса през ноември държавният прокурор поиска присъди за Льо Пен и нейните съпартийци, които отрекоха да са извършили неправомерни действия.
Въпреки недоволството си, Льо Пен рискува да получи забрана за заемане на публична длъжност. През последната година рейтингът на одобрение на Льо Пен постепенно нарасна, а партията ѝ почти утрои броя на местата си в парламента. Социологическите проучвания ѝ осигуряват лидерска позиция за следващите президентски избори, на които настоящият държавен глава на Франция Еманюел Макрон няма да може да участва, тъй като според Конституцията на страната той не може да се кандидатира за трети мандат.
