Барикади и бюджетни проблеми
Франция е обхваната от верижна криза: ученици блокират гимназии, държавни служители стачкуват, рибари блокират пристанища, а растящият държавен дълг засилва тревогите на финансовите пазари. На този фон крайнодясната Марин льо Пен набира подкрепа преди президентските избори през 2027 г.
Барикадирани гимназии. Стачкуващи държавни служители. Блокирани пристанища. Растящ държавен дълг. Страхове от идването на крайната десница на власт.
Франция внезапно се оказа обхваната от криза — не от един-единствен взрив на недоволство, а от каскада от сътресения, които разтърсват улиците на градовете, финансовите пазари и държавните институции в цялата страна.
Националните ученически протести се превърнаха в най-ярката проява на тази криза. Миналата седмица хиляди гимназисти блокираха училищата си в знак на протест срещу разпадащата се материална база и недостига на учители.

Във вторник към тях се присъединиха учители и други държавни служители, изразявайки солидарност с учениците и протестирайки срещу предлаганото замразяване на заплатите.
А преди учениците и учителите бяха рибарите. Миналия месец те блокираха пристанища и терминали за гориво в знак на протест срещу цената на дизела.
Причините за хаоса може да изглеждат несвързани. Но всички те имат общ корен: продължаващата вече две десетилетия борба на Франция да финансира държавата си — борба, която сега се усложнява от високите разходи по заемите, рязкото поскъпване на горивата и политическата несигурност.
„Катастрофа на забавен каданс“
Публичните финанси на Франция, и без това крехки, продължават да се влошават, засилвайки опасенията на финансовите пазари, че Франция може да се превърне в следващата европейска държава, потънала в пълномащабна финансова криза.
Държавният дълг на страната възлиза на около 4 трилиона долара — повече от размера на цялата ѝ икономика. Очаква се годишните разходи за обслужването на този дълг да нараснат до около 100 милиарда долара през 2027 г. Уличните сблъсъци не допринесоха за успокояването на нервността сред инвеститорите.
Тези нарастващи тревоги не означават, че Франция непременно ще преживее дългова криза по гръцки модел или пазарна реакция като тази, която свали британския премиер Лиз Тръс, след като през 2022 г. предложи данъчни облекчения, които биха увеличили бюджетния дефицит.
Икономисти посочват, че и други държави, включително Съединените щати, са изправени пред натиск върху публичните си финанси заради повишаването на лихвените проценти. Според тях ролята на Франция като една от водещите държави в Европейския съюз означава, че останалите страни от блока биха я спасили, ако някога се стигне дотам.
„Положението на Франция изглежда неустойчиво и пазарите на държавни облигации го показват, но все още не алармират с пълна сила“, казва Кенет Рогоф, професор по икономика в Харвард и изследовател на финансовите кризи. „Това е катастрофа на забавен каданс.“
Но Франция може би се приближава към неизбежна равносметка: страната вече не може да си позволи щедрата социална държава, която винаги е била толкова важна част от нейната идентичност.
„Това е най-дълбокият източник на гнева във Франция“, казва Мишел дьо Розен, френски писател и бизнесмен. „Ние сме държава, която вече не може да прави това, което иска.“
Льо Пен набира сила
Разбира се, Франция не е непозната на социалните вълнения. По време на протестите на „жълтите жилетки“, които бушуваха между 2018 и 2020 г., десетки хиляди хора, облечени със светлоотразителни жилетки, излизаха всяка седмица на демонстрации. Те също започнаха като протест срещу растящите цени на горивата, но постепенно прераснаха в искания за политическа и икономическа справедливост.

Президентът Еманюел Макрон — вероятно съзнавайки потенциалните прилики между тогава и днес — председателства миналия четвъртък среща на лидерите на страните от Г-7, на която те се договориха да освободят от стратегическите си резерви 100 милиона барела дизел и суров петрол, за да намалят натиска върху цените на горивата. Той заяви, че се надява извънредната мярка да доведе до „възможно най-бързо“ понижаване на цените на колонките.
Но цените на енергията са само един от източниците на напрежение.
Финансовите тревоги на страната се засилиха и заради последните социологически проучвания, според които кандидатът на крайната десница Марин льо Пен е на път да изпревари всичките си съперници на президентските избори следващата пролет.
Победата ѝ съвсем не е предрешена. Тя беше осъдена за финансова корупция, което отрича, а председателят на нейната партия Жордан Бардела беше обвинен в антисемитизъм — обвинение, което той също отрича. При балотаж срещу центрист Льо Пен все още може да загуби, смятат анализатори.
Но при друг сценарий съчетанието от икономически проблеми и социални вълнения може да даде предимство на политическите крайности както вдясно, така и вляво. Този сценарий би могъл да изправи Льо Пен на балотаж срещу кандидат на крайната левица. А в такава ситуация, според анализаторите, тя вероятно би спечелила.
Какво би означавала победа на Льо Пен за способността на Франция да се задържи финансово на повърхността? Във вторник тя представи икономическата си програма и обеща да намали държавните разходи със 140 милиарда евро до 2032 г. (Макар че, предвид учениците, които протестират по улиците, тя обеща и да защити разходите за образование.)
Достатъчно ли ще бъде това — и ще успее ли да го направи? Предстои да разберем.

