Белица, Сунгурларе и Кърджали – декор за войната Радев v/s Пеевски
Министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев има почетна функция да бъде поразяващата ръка на премиера Румен Радев. Радев е идеологът на борбата с олигархията. Демерджиев е неговият стръвен питбул. Не мисли много, първо арестува, а доказателствата за вината на задържания ще представи когато му дойде времето.
Засега жителите от Белица, Сунгуларе и Кърджали гледат шокирани какво прави полицията с избраните от тях Радослав Ревански, Димитър Гавазов и Ерол Мюмюн*. Последният преди два часа го отведоха в Районното управление, после го върнаха под конвой в къщата му. После отново в полицейското управление. Дали си дават сметка управляващите как живеят хората по тези места? Колко е важен за тях кмета, на когото разчитат за разбитите улици, осветлението и дребния им бизнес?
Мюсюлманите, помаците, турците по правило са декор за показателните акции на униформените. Така правеше Цветан Цветанов. Арестува навремето имамите, като ги извади от леглата им и пред очите на техните деца. Делото срещу тях не доведе до нищо, освен жалби за полицейско насилие в Страсбург. Защо го направи Цв.Цв. може да отговори само той. Щетите, които нанесе на държава са си щети. По-страшното е какво преживяха арестуваните и съдените по изсмукани от пръстите обвинения, които после паднаха до едно в съда.
Акциите на Иван Дермеджиев срещу кметовете на ДПС са сигнални. Първо, че показно арестува хора, за които са гласували турци и помаци от Белица, Сунгурларе, Кърджали. Второто е, че наказателната акция е с ясен като плакат мотив. Акцията произтича от битката с политическия враг. ПБ обича битките. Още повече ще заляга да произведе врагове.
Подразбира се, че подобни силови действия ще се случат с всички, които са свързани с Делян Пеевски. Хората не са важни. Те не са субект, а фон, декор на полицейското усърдие. Утре Европейският съд ще осъди България са полицейската бруталност и насилие на етническа основа. Впрочем, в момента Европейската комисия се занимава със страната ни по сигналите за побои, използване на електрошок, незаконни задържания и сплашване. Съдът вече е обявил тези мерки за незаконни. Евродепутатът Елена Йончева иска директно да се потърси от Иван Демерджиев политическа отговорност.
Да се върнем обаче към Белица, Сунгурларе и Кърджали.
Както вече казах, жителите им са превърнати в публика, която наблюдава сблъсъка между лидера на ДПС и държавните служби. Пред медиите казват, че не разбират какво и защо се случва. Битката на Румен Радев/Иван Демерджиев с олигарха Делян Пеевски е неразбираема за тях. Те живеят в градчетата пълни с проблеми. Познават кмета си, администрацията, местните зависимости, начините, по които се разпределят работните места и обществените ресурси. Знаят и каква цена може да има откритото несъгласие с местната власт.
София обаче не им вярва. От жълтите павета си въобразяват, че знаят какво мисли провинцията. С радост столичните политици и медии ги превръщат в безгласни жертви на предполагаем феодализъм.
Нещо повече.
Акциите на Демерджиев се провеждат сред помаци и етнически турци, като сa предварително обявени за „жертви“ на Делян Пеевски. Защо е това високомерно отношение с правото на тези хора сами да определят политическите си представители, без външни наблюдатели да им обясняват кой е добър и кой е лош за тях, не е ясно!Голяма глупост е да се нарича полицейщината проява на демократична загриженост.
Да защитаваш правото на една общност сама да определя политическите си представители не означава да защитаваш Ревански, Гавазов, Мюмюн от разследване. Означава да не подменяш гласа на общността със собствената си представа за нейното благо. Самите жители трябва да бъдат чути, с различията помежду им, с доверието или недоверието си към кмета, със страховете и с преценката им за действията на държавата. Една полу-разплакана майка на три деца каза пред репортер „Не вярвам на никого вече, няма да гласувам!“Права е. Хората от тези градове ги превърнаха в колатерални щети на войната Радев-Пеевски.
И въобще, демокрацията не е София да освобождава Белица, Сунгурларе и Кърджали от техните корумпирани им кметове, каквито се твърди,че са. Демокрацията е хората в тези общини да имат реалната власт да определят собствения си живот!Нали така!
Това, което се разиграва пред очите ни, е голям провал на държавността и на върховенството на правото, в което управляващите се кълнат. Да чуем в национален ефир как заместник-председателката на Народното събрание Айтен Сабри говори за обиск в дома на кмета без спазване на човешките права и без доказателства, звучи като кадри от политически трилър за някоя африканска или латиноамериканска държава, управлявана от автократи или от диктатори с приятни лица.
Само че това не е далечен сюжет, а българската действителност. А хората в тези общини отново рискуват да останат бележка под линия, вместо да бъдат граждани, чиито права държавата е длъжна да защитава.
*Кметът на Кърджали Ерол Мюмюн е бил освободен 13.15 мин.Според източници става дума за подадена срещу него жалба от жена, срещу която преди години кметът бил упражнил натиск за евентуални корупционни действия.
