Без предразсъдъци, моля

Трамваят ми закъсняваше днес и влезнах в едно магазинче да си взема нещо за пиене. Беше едно от тези тесни магазини с множество хладилни витрини, в които не можеш да се разминеш и дори и без пандемия следващият клиент трябва да седи отвън.

Платих и тръгнах да излизам и вратата ми отвори едно момче на видима възраст 15-16 години. Стигна ми един поглед да го преценя – първо забелязах шапката с логото на Пънишър (Наказателя) – герой от комикс, станал любимец на всякакви бойци, войници, бунтовници и крайно-десни екстремисти; черни дрехи, кубинки и голяма татуировка на ръката на автомат Калашников. – Хулиган и бияч, казах си веднага и станах предпазлив. Такива хора носят проблеми. Може дори да има нож.

Момчето ми отвори врата и каза ехидно „Заповядайте“, а аз още по-ехидно отговорих „Благодаря“, изпълнен с презрение към него, макар да си бяхме разменили само по една дума. И си продължих към спирката. Изведнъж нещо ме накара да се обърна и видях как една жена се струполи на земята, тичайки към спирката.

Обърнах се към нея, но преди да стигна до него момчето с шапката и татуировката на Калашников изкочи от магазина и се втурна към нея, успокояваше я и й подаде ръка и я изправи. След което се върна при приятелите си и те си продължиха по пътя.

Изведнъж осъзнах. Момчето с татуировката и шапката с крайно десни идеи не беше ехиден към мен. Беше възпитан. И грижовен. И видя човек в нужда. И се спусна веднага, без да мисли. Дали е идеален, дали е добър, дали слуша родителите си – нямам идея. Не ми е и нужно да знам.Проблемът не е в него. Проблемът е в мен.

И то именно днес защото отново всички хора около мен говорят за децата ни. Докато се готвим все едно е битка – на площада и по медиите. Половината днес ще защитават как славното минало и неговите ценности да стигне при децата ненакърнено. Другата половина ще защитаваме утопичното и красиво бъдеще да успее някак да им се случи. В името на децата ни и следващото поколение. И двете страни ще сме абсолютно убедени в правотата ни.

Лошото е, скъпи приятели, че нашите деца се научават на важните неща докато ние сме заети да сме всезнаещи за миналото и бъдещето. Докато ние спорим и се сочим с пръсти, те опознават и разбират настоящето. И го познават по-добре от нас. Без нас и понякога въпреки нас те се научават на добро от малките неща ,около тях.

Защото ние сме прекалено заети да спорим за големите въпроси. Да сме разделени на фили и фоби, на бели и черни, на сини и червени, на добри и лоши, на насочени на изток, на запад на север, на юг, на икономисти