Битките за паметта и битките за обезпаметяването

Вчера в трагичното село Корница имаше събитие незабелязано от масмедиите. Хората от селото се поклониха на мъченика от „възродителния процес“ Айруш Хаджи. От Комисията по досиета и Съюза на репресираните му поставиха паметна плоча, а сайтът desebg пусна кратка новина. За безпаметните отбелязвам, че през 1960-те и 70-те г. Западните Родопи бяха подложени на насилие от Първа българска армия, изпратена от ЦК и ДС. Те бяха преследвани като животни в бягството си от вертолети, мачкани от танкове, прострелвани с автомати. Останаха все така непокорни да позволят смяната на имената им, поради което забележително често помаци са изпратени в Белене без съд и присъда.

Преди дни имаше друго събитие, също без отражение в медиите. В Центъра за източни езици и култура на СУ се състоя честване на големия арабист и преводач на Корана проф. Цветан Теофанов. Церемонията бе в зала кръстена на една от най-мракобесните личности Емил Боев. Той е агент от Държавна сигурност, награден с орден „Кирил и Методий“ от президента Георги Първанов(агент Гоце). В споменатите периоди на насилствено преименуване на мюсюлманите от комунистическата държава, Боев е известен с издевателства в университета срещу изтъкнатите тюрколози Мефкюре и Риза Моллови, Хайрие Мемова, Салих Бакладжъ, Ибрахим Татарлъ. В демократично време Емил Боев, вече директор на ЦИЕК(катедра класически и нови филологии) става главен екзекутор на младия талантлив арабист Александър Веселинов (редактор на превода на Корана от Цветан Теофанов). Веселинов е дръзнал да реформира програмата с въвеждане на нови модерни автори от арабската литература. Виновен е и защото е…приел исляма. Срещу безчинствата на Емил Боев тогава застанаха Радио Свободна Европа, БНР, вестник „Култура“ и президентът Петър Стоянов. Тогава имахме медии и президент…

Защо академична зала в Софийски университет на Катедрата по източни езици на Факултета по класически и нови филологии (ЦИЕК) е кръстена наскоро на името на човека на ДС Емил Боев, не е труден въпрос. Напротив. По същата причина поради която няма и ред в медиите за възпоменанието вчера на Айруш Хаджи и неговите съселяни от Корница, страдащи още от колективната травма на възродителния процес. Та, защо все пак?

Преди всичко, защото не сме канадци. Канадците се извиниха за културните репресии над коренното население, на което техните деди и прадеди му разгонваха фамилията. Приличаме си обаче с французите. Франсоа Оланд, както и финият Еманюел Макрон, признаха страданията на алжирците по време на френската колонизация, която по собствените им думи е била „брутална и несправедлива“, но…не се извиниха! Дотук с приликите и разликите.

Ние можем да се похвалим със сериозен принос. Слагаме паметна плоча на територията на най-престижния ни университет на един от ключовите агенти на Държавна сигурност, този който разпръскваше метастазите на расизма и етническото прочистване на цели академични специалности като тюркюлогията. Също така, вчера, а и по принцип, дума не отронваме за мъченичеството на помаци и цигани в Корница или Делиормана, когато комунистическият режим ги „възраждаше“.

*Ето какво коментира проф.Цветан Теофанов на стената ми:

**Благодаря на Антонина Желязкова, Михаил Иванов и Евтим Костадинов, които ми дадоха фактологичната база за разсъждения. Благодаря и на Златко Енев, който публикува статуса ми в Либерален преглед, който неотклонно поддържа темата за паметта.