Благодарим ви, господин Дарителю!
Наскоро си говорихме за Мишо Георгиев, ромски поет. Той си отиде страшно рано, а стиховете му са глътка нежност. Винаги ще посягаме към тях когато ни мъчи жаждата за словесна хубост и онази чувствителност, която не е на побеждаващия човек. Мишо пишеше за маргиналите. И за любовта, разбира се.
Приятелите, които си спомнихме с тъга за него, станахме такива през онези първи години на новото време. То разцепи обществото на малцинства и мнозинство.Малцинствата бяха различни – верски, етнически, сексуални. Те се сдружаваха в неправителствени организации, за да оцелеят от една страна. От друга защото знаеха, че демокрацията се изгражда с усилията на всички. Щом искахме защита на правата ни, трябваше да се научим сами на това! И така, рамо до рамо заживяхме с амбициозните строители на пазарна България – младите капиталисти.
Мишо живееше във Факултета. Желанието му беше да направи 75то училище уютно за образование на ромчетатата. Пишеше проекти до Фондация Отворено общество на огромния филантроп Джордж Сорос. И Сорос му помагаше. Нямаше кой друг, държавата се беше изтеглила отвсякъде. Сорос идваше отвреме навреме да наглежда гражданския сектор, който трябваше да работи като вол заради гореспоменатото абдикиране на държавните институции. Не му харесвахме много. Но той продължаваше да подкрепя свободата на изразяване, малцинствата, съдебната реформа, човеците в затворените места, хората с увреждане, клетничетата без майки.
Подкрепяше и други работи, за да се изгради гражданската ни инфраструктура. Някои се възползваха алчно от филантропската му гледна точка към декомунизиращите се България, Словакия, Румъния, Македония. Нали бяхме бедни като свраки, пооткрадвахме оттук оттам. Заговори се за корупция сред НПО. Сорос знаеше това, но не спря даренията си. Знаеше още куп лоши работи за онези, които се бяха обозначили за НПО лидери и превърнали се в несменяеми от ръководните си позиции бетер американските монополисти. И така – 33 години. Джордж Сорос знаеше и даряваше, ние знаехме, че той знае и правехме колкото можехме. Не много, но не и малко. Достатъчно обаче, за да слагаме спирачки на Волен Сидеровщината, а днес същото се опитваме да правим с инкарнациите му Костадин Костадинов и Корнелия Нинова.
Накрая, Джордж Сорос прекрати филантропията си.
Фондациите Отворено общество изградени в малките държавици като България, уви, все още далеч от демократичното си пълнолетие, останаха като покриви без къща.
Оттеглянето на Сорос не можеше да дойде в по-неподходящ момент за европейския проект. Националистическите и популистки партии с радост ще се нахвърлят срещу „отворените“ ценности на Карл Попър и Джордж Сорос. Синът му смятал, казват, че няма нищо страшно защото институциите на ЕС вече отделяли значителни ресурси за правата на човека, свободата и плурализма. Възможно е.
Както писа Politico, либерално мислещото гражданско общество в ЕС може да се нуждае от частни средства, за да оцелее, но лошата новина е, че никоя друга филантропска организация не разполага с ресурсите – или смелостта – да окуражи европейските НПО в същата степен и в общоевропейски мащаб, както го направи ФОО. На всичко отгоре, консервативни и религиозно-десни донори потриват ръце в очакване да яхнат горещите дебати за повече свободи, за да затворят устата на дебатиращите.
Сбогом, господин Джордж Сорос! Хората от малките конфликтни общности, едва ли ще забравят дарителската ви щедрост.
ПП. Днес бе публикуван отговора на Politico от Алек Сорос – виж тук
