Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

През 2000 г. той заминава за САЩ, където учи английска литература в „Брауърд колидж“, щата Флорида. Не се е връщал никога в България след заминаването си, но географското разстояние не създава дистанция от езика: той продължава да пише и публикува на български. През 2007 г. излиза „Органични форми“ (изд. „Алтера“), а през 2011 г. – „Манифестация“ („Алтера“). Преди две години и книгата от избрана и нова поезия „Евангелие от Евнух“ (изд. Black Flamingo). Междувременно стиховете му намират място в англоезични издания, а сред хората, които почетоха паметта му, е и свързаният с България американски писател Гарт Грийнуел.

Въпреки че не е познат на широката публика, смъртта на Николай Атанасов беше мигновено отразена в литературната общност и познавалите го от активистката му дейност, а стиховете му заживяха нов живот покрай цитирането им онлайн. В спомените на приятели и съмишленици той оставя впечатление на отдаден и талантлив, но също така раним и непредсказуем човек. Животът в САЩ го е поставял пред нови и нови изпитания. В разговори с приятели той казва, че се чувства неприспособим към консуматорската култура там, но мисълта за връщане в България го изпълва със страх.

Атанасов ще бъде запомнен и като един от първите ЛГБТ активисти в България във време далеч от първите Pride събития. Член е на „Джемини“, първата организация за защита на сексуалните малцинства. Моника Писанкънева, един от най-дългогодишните ЛГБТ активисти в страната, определя писането му като „първата многоизмерна гей идентичност в българската литературна традиция“.

Травматичното детство и юношество, белязано от насилие от мъжките фигури в семейството и неприемането на сексуалността му от майка му, имат огромно присъствие в текстовете му.

„Израснах в беден работнически квартал, където години наред виждах жени с посинени очи, докато мъжете им си оставаха непокътнати. Затова и побеснявам всеки път, когато някой самозванец обяви феминизма за старомоден“, казва Атанасов в интервю с поета и съвременен артист Ясен Василев за Public Republic от 2009 г., един от малкото обширни разговори с него. В същото интервю той казва: „Трябва да разберем, че някои от различията ни са непреодолими, и трябва да ги уважаваме, защото иначе стигаме до недопустимата алтернатива на насилието. Не можем да се тупаме в гърдите, че зачитаме човешките права, когато омаловажаваме различията си и приемаме само сходствата.“

От разстояние той помага на каузите на ЛГБТ обществото и в годините след заминаването си. Голяма част от коментарите под новината за смъртта му подсказаха, че дискриминацията, от която е избягал, е все още жива и опасна.

Георги Господинов определя Атанасов като „радикален и талантлив, радикално талантлив“ поет. „Помня, че броят беше много силен, за пръв път се отваряха към българската публика литературни и други текстове по темата. Николай го направи сам, цялата заслуга е негова.“ Той описва Атанасов като „невъзможен“ в локалния контекст заради поезията си. „Тя е директно, болезнено свързана с премълчани травми в българското семейство и общество.“

„За мен стиховете на Николай Атанасов са едно от най-смелите и потресни проговаряния в българската литература, най-новата и изобщо“, казва филоложката и преводач Биляна Курташева, помагала с част от преводите в същия брой на „Литературен вестник“. „Показват безпощадно ясно онова срастване на предразсъдъци, страх, насилие и кич, което е наше всекидневие – от кухните и спалните до класните стаи, от околовръстното до Парламента и Църквата, от телевизора до форумите и обратно. Стиховете му могат да преобърнат света на всеки, дори да се е окопал агресивно в предполагаемата си „нормалност“. Вижте само онези думи, изречени от устата на майка, на българска майка в едно негово стихотворение: „Предпочитам синът ми да е убиец, отколкото гаден педераст.“ После да си говорим за ценности и да плюем прайд събитията.“

И до днес тя преподава и запознава част от стиховете му на студентите си. „Книгата му „Органични форми“ трябва да се преподава в училище – първо на учителите, „Манифестация“ – да се раздава на входа на Народното събрание. Останалото е – четене.“

със съкращения

Източник: Капитал