Демагогия и морални пуканки
Не бил ляв, лявото е „етикет“, няма как да разкажем живота и бъдещето ни през тези етикети, обяви в националния ефир бившият президент Румен Радев. Въпреки това и понеже е издигнат от БСП, макар раздразнен от клишето „ляво-дясно“в политиката, той хладно и обмислено се позова на коефициента на Джини(мярка за неравенството в доходитe). Прозвуча ефектно. Според „Джини“ българите сме по-бедни от европейските Пепеляшки.
Почти в началото на интервюто пред Бойко Василев, Радев използва приказките за неравенствата като силен захват, ако ползваме любимия му войнишки речник: Каза „ в България има 1,5 млн. бедни. Една трета живеят в риска от социално изключване… Как ще се отрази това на тези хора?“
Чувствителността и политическият прицел към бедните хора от малките градчета и села, вероятно ще ги трогне и зариби. Всъщност, те отдавна са подготвени за един бъдещ „социален“ премиер, който хайде, не да е ляв, щом Радев смята това за лексикално-политически капан, но ще е социално силен. Откъде са сигурни ли? Още през далечната 2018 година на един икономически форум президентът, изстрелян в политиката от столетницата БСП, заговори за неравенствата и бедността. После се омълча, въпреки че в следващите 7-8 години очевидно нищо не се е променило, щом светът ни смята за Пепеляшки. Но със сигурност от снощи знаем, че Румен Радев ще гради политическата си легитимност върху морална тревога за клетниците, изхвърлени зад борда от пазарната икономика! Дали обаче тази тревога и емпатия му отиват, както пагоните на храбър офицер(бивш) от ВВС?
Като ще говорим с езика на социалната болка, нека видим правил ли е човекът-президент Румен Радев някакви жестове към бъдещия си електорат от бедните и слабите, тръпнещи за неговата поява на терена? Проявявал ли е лична щедрост например към бедстващо дете, чиито родители няма как да съберат пари за животоспасяваща терапия? Не да бие тъпана, не заради похвалите в медиите, а да го е направил от човещина! И не, не говоря за Българската Коледа, която събира дарения за безпомощните майки на безпомощни момченца и момиченца. Тя е инициатива на БНТ и на всички президенти от Петър Стоянов, през Първанов и Плевнелиев, им се налагаше да я патронират.
Парите от заплатите на силния човек от „Дондуков“ 2(2017-2026) са сумарно 1 580 000 лева за целия му 9-годишен мандат като президент (без да включваме бонусите). Социалните очаквания към него, като човек произлязъл политически от левицата, са били горе-долу такива. Да дарява дискретно някаква левови помощи за лечение, или операции на нуждаещи се. Да изпрати тихо, като истински морална персона, пари за крайно бедстващо семейство, поне да си плати тока и водата. Нали помните, цифрата 1,5 млн. бедни според коефициента на Джини, направо ще ни избоде очите! Това разбрахме от първото официално не-президентско интервю снощи. Или пък да е подал ръка с някаква, дори символична финансова подкрепа за обездвижен инвалид, който не може да си купи скъпите лекарства! Не, няма такова нещо. Единственият филантропичен жест на Румен Радев е… една месечна заплата през 2020 година, дарена на възрастни хора в община Видин. В този контекст, пишат медиите, съпругата Деси е дарила 10 000 лв…
Несъмнено е едно. Президентът Радев е с нищожна реална лична подкрепа към уязвимите хора. Той се качва на кораба Българска Коледа, подтиква към инициативи хиляди други дарители, но няма лични парични приноси! Да би ги правил щеше да дава тон и послание за емпатия, морална ангажираност, гражданска позиция. Не че е длъжен. Въпрос на етичен капацитет е! Не е давал личен пример, макар че е имал пари. Много пари, както става ясно. Ако беше го правил, щеше да бъде с друга тежест. Щеше да има връзка между него и хората от низините. А така, той си обитава президентството, храни се богато и спи в резиденция „Бояна“. И казва публично на интервал от няколко години, колко лошо е положението на милион и кусур души.Само ако си спомним как президентът Желю Желев даряваше половината си заплата на бедните!
Разликата между „говоря от сърце“ и „действам от сърце“ е колосална. Думите ехтят през медиите, а онзи който ги произнася се измъква бездействащо. Аман от думи, искам да кажа.

