Децата на Мария от махала Слънчево
Мария е майка на 5 деца, всичките момчета. Мъжка майка, както се казва. Едно от тях тя е изгубила в инцидент, за съжаление не е могла да го спаси. А последното момче е на път – тя е бременна в 7-ми месец. Въпреки несгодите в живота си до сега и моментите на слабост, в които е искала да махне детето, което очаква, тя e твърда: Няма да остави децата си за нищо на света.
„С Мария започнахме да работим като с всички останали. Запознахме се с нея още на първите обходи в махалата миналата година, в които се представяхме кои сме и и каква подкрепа предлагаме. Тя беше втората поред, която си подаде документите при нас“, разказва Людмил Павлов, ръководител на Семеен център „КОНКОРДИЯ“ – Родила е първото си дете Марин някъде на 15 години, като родителските права са на майка й (бабата на детето), защото е била много малка. Детето носи нейните имена. Следва синът й Борис, което на 2 години и половина се е заляло с мазнината от фритюрник и починало, въпреки че лекарите са направили всичко възможно да го спасят. Раждат се и Влади и Петко.
Мария чака пето дете – пак момче. Людмил не скрива, че семейството й живее в изключителна бедност. „Тя даже не нарича къщата си къща, а колиба или барака…“. Това е втория й мъж, децата са от предишния, за когото не иска да говори. Отговорна майка е. Инцидентът с починалото й дете не е по нейна вина, никой родител не е застрахован срещу подобни случки. Педагозите от „Конкордия“ виждат в нея потенциал за развитието на семейството й по-нататък.
В тази част на махала „Слънчево“ обичайната гледка е мръсотия, мизерия, къде малко по-добре изглеждащи къщи, къде – подобия на такива. Мария е на 30 години и вече има доста преживяно, за което може да разказва. Тя е средна на ръст, красива жена с дълга черна коса, особено, когато се усмихва. Придоби сурово изражение на няколко пъти, което издава едновременно нейната тъга и сериозното й отношение към живота. За нея се редуват щастливи и повече нещастни моменти. Въпреки нелеката й история, както и страхът всичко около нея да се сгромоляса, Мария се смее. Тя е трайно безработна, не може нито да чете, нито да пише, както споделят колегите. Включена е в специална група за ограмотяване на родители в Семейния център. „Това е едно наше експериментално начинание, в чийто потенциал вярваме и ще разиваме. Надяваме се, че ще помогнем така и на Мария“, споделя Людмил. Колегите мислели да й предожат работа по проект, но тя забременяла и това за известно време няма да е възможно за нея.
Семейството живее в изключителна бедност. Пет човека споделят една стая, без прозорци, в която не влиза никаква светлина. Печката бумти и топлината в съчетание с миризмата на дърва създават уют. Мизерията и студът се забравят. В едната стена на къщата има дупка, добре замаскирана с някакви картони и един стол, сложен точно пред нея. „През нощта оттук влиза един плъх… чувам го как рови и гризе – как няма да го прави, отвън е пълно с боклуци… Какво да направя?“ споделя Мария. Баня няма, не е ясно изобщо дали се къпят. Добре, че посещават център Конкордия.Тя искрено ненавижда свърталището, което обитава. „Не мога да издържам, гледам често да съм навън, да виждам светлина. Тук ще полудея“, споделя тя.
Пари за прехрана, сметки и лечение в момента за семейството идват само от социални помощи и от помощите в натура, с които КОНКОРДИЯ ги подкрепя. Получават хранителни продукти, лекарства, от време на време дърва за огрев и за всичко са много благодарни. „Добре, че е Центърът, че особено в тези зимни месеци не знам как щяхме да оцелеем. Кирил работи, където намери в строителството, но сега, през зимата всичко е замряло“, казва Мария. Когато се налага, родителите им помагат да преживяват. „Пак ще имам работа като се постопли, не се притеснявам“, спокоен е Кирил. Планира да избие прозорец в стената, а това пространство отвън да направи на втора стая“. Личи, че все пак семейството не се е отказало да вярва в по-добро бъдеще. Стаята им служи едновременно за кухня, спалня, хол и детска. Цари пълен безпорядък и мръсотия – нахвърляни боклуци, дрехи и всякакви други „съкровища“.
Опитах се да поговоря с децата, но те само ме гледаха и се усмихваха – вероятно се притесняваха от мен, защото ме виждаха за първи път. По-малкият Петко затича бързо към леля си, гушна се в нея и след това излязоха от стаята и повече не ги видях. Влади, на 7 години, стоя почти през цялото време с нас в стаята и не ме изпускаше от поглед – понякога усмихнато, но когато го снимах ставаше много сериозен или се скриваше в рамото на татко си. В един момент просто стана и тръгна нанякъде. Реших да изляза след него, видях, че обува тънки маратонки като за през лятото… Попитах го къде отива и няма ли да му е студено, но той не отговори, просто затича. След малко си дойде – взел си нужната светлина и свежест. Беше за кратко, вероятно защото му беше станало студено, а майка му няма с какво да му купи зимни обувки.
„…Когато Борис се заля с мазнината, изпаднах в шок, но веднага отидохме в Пирогов. През цялото време бях плътно до него, там направиха всичко възможно да го спасят, но с 50% изгаряния това не беше възможно….“ разказа с тъга Мария. На стената в къщата й видях Борис – русо, красиво момченце, не заслужило нелепата си смърт. Попитах кое от децата й е то, преди да разбера, че „…Борис вече не е жив…“ както ми отговори Мария, сменила рязко настроението си. Вероятно заради срещата ни, затова че някой идва в тяхната тъмна къща без прозорци да ги види….и да поговори с нея, с децата й, с мъжа й.
Най-големият син Марин, на 11 години, живее отсреща с баба си. Показват стаята, която обитават – изглежда спретната, дори имаше рисунки по стените… Бабата се е погрижила да създаде що годе някакъв уют за нея и внука си. Уют, който граничи с умрели кучета навън, нахвърляни парцали и всевъзможни боклуци.
„Марин и Влади ходят на училище, но когато успеят да хванат автобуса…“, споделя баща им Кирил. Заради закритото училището в „Слънчево“ децата всяка сутрин ги карат до училището в съседното село. Студено е, а понякога се налага да се връщат сами вкъщи. Но пък Влади с удоволствие и дори вече сам, отива при педагожката от Центъра.
За по-малко от една година екипът на „КОНКОРДИЯ“ очевидно вече е изградил добра доверителна връзка с хората в нужда, които подкрепя.
Когато излязохме от къщата на Мария и Кирил, в махалата припичаше, макар и мразовитото време. Кучетата продължават да си лаят настървено. В Слънчево живеят хора в крайна бедност. За някои от тях надеждата за развитие е по-голяма, за други – по-малка. Стремим се да помагаме на всички и сме щастливи да виждаме малките стъпки, с които те напредват по пътя за справянето със своите затруднения.
Подкрепете хората в нужда и вие, за да има красота там, където иначе я осигурява само слънцето – онова, което никой не може да им отнеме.
