АкцентСрещи с Конкордия

Дилемите пред едно момиче от рода на Кардарашите

Споделете статията:

Надя е на 15 години – красиво, фино момиче, с големи тъмни очи. Има силно излъчване. Привидно е спокойна и уверена, но вътрешно е плаха и притеснителна. Заради традициите на рода си, нейното бъдеще е да бъде продадена и омъжена – независимо от своята воля и любовни влечения. Надя е сред момичетата от този род, които силно желаят да имат друга съдба и искат да избягат от предначертания от собственото им семейство път.

снимка: авторът

 

Тя е от рода на Кардарашите. Те се отличават с много добър стандарт на живот, по-образовани са, имат красиви черти и полагат грижа за външния си вид. Женят се само в рода си, гледат да не се смесват с други ромски родове. Момичетата от малки се обучават да крадат и се изпращат да вършат този занаят в чужбина – заради красотата и добрия си външен вид, по-трудно могат да бъдат заподозрени в кражби.

Всичко това прави Надя различна. Запазването на непорочността й и нейното добро обучение в краденето, я определят като „скъпо“ момиче – може да бъде продадена за много пари, стигащи до стотици хиляди левове.

Надя живее в село в близост до гр. София. Тя е от не толкова образовано семейство. Родителите й са на 36 години, като баща й я припознава впоследствие. Майка й се е самообразовала, завършила е 4ти клас. Баща й почти не е ходил на училище. Момичето има двама по-големи братя и една по-малка от нея сестра. От цялото семейство само единият от братята й продължава в по-горен клас – сега е в 10-ти. Има амбицията да вземе шофьорска книжка. Надя е учила до 7ми клас, когато майка й заминава за чужбина и баща й не я записва в училище. По техните думи той е необразован и не е могъл да попълни документите. Така тя пропуска една година от своето обучение.

Надя бяга от вкъщи и е настанена в Конкордия.  Пред психоложката казва, че баща й я заплашвал многократно, че ще я омъжи по негово решение, без да иска нейното съгласие. Тя не иска да приеме, че това е нормално да й се случи и взима решение да избяга с идеята за по-добро развитие на живота си. Когато майка й разбира за случилото се, се връща от чужбина. Изглежда, че съвсем е забравила как на 15 години се държала с нея като с малко дете. Показвала е, че Надя не знае какво й се случва, направила е голяма грешка и трябва незабавно да се прибере вкъщи.

Това отношение продължава да се развива и по-нататък. Периодично в разговорите си с нейната дъщеря, майката й казва, че тя не може да се грижи добре за себе си. Внушава й, че като се върне вкъщи ще е по-добре. Опитва се да я привлече обратно, като й предлага различни материални съблазни. Надя е категорична – няма да се върне при родителите си.

Като цяло, момичето постепенно се адаптира и доверява на специалистите своите тревоги, начин на живот до момента, желанията си за бъдещето. Държи се спокойно, добре се отнася към другите деца в центъра, сдържана и смирена е. Включва се в образователните и арт занимания, ходи за кратко на катерене. Грамотна е и се справя почти с всичко. Необходима й е малка подкрепа за да продължи да се развива.

Освен разтърсващата информация за вероятното й продаване, Надя стига и до друго споделяне от личния си живот, което изобщо не съответства на факта, че е дете. Става ясно, че момичето е полагало грижи за малката си 4-годишна сестра, но не просто като по-голямата, а с цялата отговорност на жената в семейството. През по-голямата част от времето докато майката е в чужбина, Надя пере, готви и чисти на всички и се грижи за сестра си. Малката Вера не е посещавала детска ясла и градина и през всичките 4 години Надя я е отглеждала.

Момичето било предимно ползвано като домашна помощница, без правото и възможността да живее като нормално дете. И несъгласието си с това свое съществуване, Надя в един момент извежда като по-голямата причина за своето бягство от дома. Продължава да споделя, че баща й я е заплашвал, че ще я омъжи по своя воля, обиждал е нейни приятели, но по-скоро за да я предпази от грешки.

Надя е пред дилема – дали веднъж избягала от тези злокобни, родови традиции, да загърби завинаги семейството си, или да измисли начин да се избави от тях и да се върне у дома. По всичко личи, че момичето държи на семейството си, брани го, мисли за всички и иска да е с тях.

Запознава се с по-голямо, пълнолетно момче, което има работа. Много бързо двамата се влюбват и започват да кроят планове за общия си живот. За около три седмици Надя запазва в тайна връзката си от своята майка, но се случва да й сподели, че има приятел, когото много обича. Двамата родители са силно обидени на дъщеря си и казват, че вече не знаят какво искат – да си я върнат при себе си или да я оставят да прави каквото иска.

снимка: авторът

С майката и бащата се работи за повишаване на родителския капацитет. Съветват родителите да бъдат по-приемащи към дъщеря си, ако искат да я привлекат обратно в семейството. В рамките на два дена те преминават от силна омраза и недоволство към пълно приемане, добро отношение и склонност към много компромиси с Надя.

Започнали обещанията към двамата млади: че ще ги подкрепят, че всичко ще се промени, само тя да се върне. Казали й, че ако искат, могат да живеят сами под наем, както и че ще й намерят работа.  Имали обаче условия: момчето да напусне работата си и да започне да работи при бащата, квартирата им да е близо до къщата на семейството, Надя да започне отново да се грижи за малката си сестра. Момичето няма и личен документ – ще й извадят такъв като се прибере вкъщи. Тя има „свободата“ да върви по пътя, който сама си е избрала, но – на определена цена.

Под предлог, че има различни ангажименти, Надя започва да излиза рано сутрин от кризисния център и да се прибира уморена привечер. В един момент тя споделя, че ходи в къщата на семейството си да гледа сестра си и да се грижи за домакинството. Започва връщането й назад. Но вярва, че това ще е временно. Постепенно стига до извода, че да бъде принуждавана да е майка на сестра си и жената в семейството е напълно нередно и спира да го прави.

Надя и нейният приятел имат планове да се развиват. Тя трябва да завърши образованието си, както е направил и приятелят й. Има идея и какво може да работи. Двамата обсъждат как ще обучават децата си и взели решение, че ще ги научат на български език. Искат да са заедно, да се подкрепят и всичко да им се случва постепенно.

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Подкрепете ни

Споделете статията:

Зорница Симеонова

Зорница Сименова e eксперт Комуникации и Storyteller във Фондация КОНКОРДИЯ България, където работи от края на 2020 г. Тя представя фондацията пред външните публики, заинтересовани от дейностите, програмите и проектите, по които работи. В рамките на своята дейност пише истории за потребителите на социалните услуги на организацията, които показват добри практики в работата на КОНКОРДИЯ.