Едно завършило изгнание
На 4 юни, 18.30, в Централния дом на архитекта ще се състои премиера на книгите „Тюркология в изгнание. Биографично изследване.Мефкюре Моллова) с автори Нурие Муратова и проф. Зайнеп Зафер, както и „50 години от Корнишките протести“ на проф. Зайнеп Зафер. Книгите ще бъдат представени от Красимир Кънев с водещ Михаил Иванов, както и от проф. Жоржета Назърска, чиято рецензия публикуваме днес.
Зейнеп Зафер и Нурие Муратова. Мефкюре Моллова: тюркология в изгнание. Биографично изследване. Благоевград: УИ „Н. Рилски“, 2022.
Колективната монография „Мефкюре Моллова: тюркология в изгнание. Биографично изследване“ е дело на творческия тандем проф. д-р Зейнеп Зафер (Анкарски университет, Турция) и доц. д-р Нурие Муратова (ЮЗУ „Неофит Рилски“) – утвърдени учени в областта на тюркологията, историята и архивистиката. Техните изследвания по литература, култура и история, вкл. на българските турци и мюсюлмани, и на жените и половете се ползват с голям авторитет сред научната общност у нас и в чужбина.
Книгата е е резултат от дългогодишни издирвания и се основава на множество документи: архивни източници от държавни, ведомствени и частни архиви и колекции в България, Турция и Азербайджан (повечето новооткрити); 17 устни интервюта лице в лице; данни от български, турски, руски, френски, австрийски, германски, турски и др. периодични издания; масив от публикувани вторични извори. Обемният и изключително разнообразен емпиричен материал е обработен с методите на историята, архивистиката, литературознанието и антропологията.
Монографията включва увод, пет части, заключение и приложение. В Първа глава се проследяват ранната биография и образование на тюрколожката Мефкюре Абдулова-Моллова (1927-2009). Втората е посветена на формирането ѝ като учен в Софийския университет, като е подробно представена работата ѝ на асистентка в Катедрата по Турска филология (Ориенталистика) през 1953-1960 г., нейните първи стъпки в научното поприще, контактите ѝ с чуждестранни учени и конфронтацията между нея и съпруга ѝ Риза Моллов с академичните кръгове в собствената Алма Матер през 1957-1960 г. Третата глава разглежда двете десетилетия (60-80-те год. на ХХ в.), когато уволнената от СУ Моллова създава сама научните си трудове. В Четвърта и Пета глава е направен обстоен анализ на нейното научно наследство и на поетичното ѝ творчество: като първа туркиня, публикувала стихове и собствена стихосбирка на майчиния си език в България, и като пионерка на пътеписа в литературата на българските турци. Към монографията е приложен списък на научните публикации на Моллова, а текстът е илюстриран с оригинални фотографии, повечето от които се обнародват за първи път.
Изследването на З. Зафер и Н. Муратова преди всичко проследява научната кариера на една българска учена с международна известност през втората половина на ХХ в. Макар двете книги на Христо Кючуков да се занимават с приноса на Моллова в диалектологията, това е първото цялостно проучване на нейната личност и заслугите ѝ в световната наука и в полето на турската литература.
С помощта на биографичния подход и метода за изследване на случай авторките анализират достъпа на жените до науката и техният сблъсък със „стъкления таван“ от властови мрежи. Те разсъждават върху (не)възможността на двойно маргинализираните групи (в случая на жените и на туркините) да се издигнат над средата си и да направят пробив там, за където не им достигат ресурси.
Наред с това Зафер и Муратова използват „случая Моллова“, за да повдигнат още десетки въпроси, някои от които дискутират в текста: за „видимостта“ на учените, неработещи в институции и за ценността на тяхното творчество; за смисъла на заниманията с наука, когато липсват стимули и перспективи за кариерен растеж; за ръкописите, които вследстие на цензура или автоцензура остават „в чекмедже“; за т.нар. ефект на Матилда в живота на Моллова, т.е. пренебрегването на приноса на жените в науката и присвояването му от мъжете учени; за „отсъствието“ на жените учени от националната колективна памет.
В монографията гледната точка на историята на науката се допълва от тази на историята на жените. Авторките реконструират житейския път на Моллова през почти век, като акцентират на идентичностите й на млада жена, на туркиня, на високо образована личност, на даровита поетеса и на учена първопроходец. Във всеки един от тези статуси тя се сблъсква с негативни предразсъдъци и съпротива от обществото, които се опитва да преодолява с покрепата на семейството си, своите колеги от чужбина и дори читателите си.
Биографията на Моллова става отправна точка за З. Зафер и Н. Муратова да се заемат с проучване историята на българската тюркология през 40-90-те год. на ХХ в. Макар да се сблъскват с целенасоченото и комплексно уищожаване на документи за сем. Мефкюре и Риза Моллови в различни институции и периоди, авторките успяват да очертаят възникването на тюркологията у нас като научно направление и университетска специалност, да я позиционират в политическите и културни рамки на Студената война, да разсъждават за пораженията на внесените сталинистки модели, за действието на тоталитарната цензура, за бумерангите на шпиономанията и за лабиринтите при търсене на „идейния враг“.
На основата на новоиздирени архивни документи проучвателките очертават деструктивните процеси в духовната сфера, настъпили след 1944 г., и степенуват тогавашните сигурни „трамплини“ за научно израстване: лоялност към комунизма и партията-държава, принадлежност към етническото мнозинство, немладежка възраст, посредственост и потискане дори на тлеещите таланти. Описвайки контактите на българските ориенталисти с колегите им в СССР, Западна Европа и Турция, те дискутират причините за признаването на учените в чужбина повече, отколкото в собствената им държава, където са гледани с пренебрежение и съжаление и са подложени на остракизъм или опекунство.
Колективната монография на Зейнеп Зафер и Нурие Муратова представлява широка историческа и културна панорама на етнонационалните политики на комунистическия режим през 50-80-те год. на ХХ в. и на отражението им в преходния период. Действието им е проследено чрез сравнението на еманципацията на туркините със съхранения патриархат в сем. Моллови, чрез съпоставката на културната автономия и ликвидирането ѝ заради очаквана асимилация и в напрежението между новите турски образовани елити и държавата, която изисква те да обслужват комунистическата власт в ущърб на собствения си етнос. Въз основа на богат документален материал авторките разсъждават върху моралния избор на интелектуалците и конкретно на учените, подложени на натиск или поставени в кризисна ситуация. Те полемизират върху алтернативите: конформизъм и съхраняване на автономността, приспособяване и маргинализиране.
Колективната монография „Мефкюре Моллова: тюркология в изгнание. Биографично изследване“ слага край на „изгнанието“ на родната тюркология от историята на българската наука, като попълва липсващите й страници и прави цялостен анализ на нейното развитие. Книгата е „завръщане“ на Мефкюре Моллова в науката, макар закъсняло и само на хартия. То я утвръждава като учена със заслуги, сравнима с колегите й ориенталисти по света и в Източна Европа. Изследването най-после извежда от „изгнание“ и изважда „на светло“ нови източници и подходи за проучване на малцинствените политики в комунистическа България, очертава редица недооценявани теми и проблеми, предлага модерни методологически подходи и решения.
Отзивът представлява редактиран вариант на рецензия в сп. „Българска етнология“, 2023, №2, с. 263-265. Отпечатва се с разрешение на редакцията.
