Египтянинът Сабри Мансур рисува същества от синята нощ
Сабри Мансур рисува митичен свят, измислен на лунна светлина. Той рисува дърво, за да могат влюбените да намерят утеха в сянката му. Сянката на дървото се разширява и поклонниците се събират около него, докато просветеният седи величествено, изпращайки увереност в сърцата на влюбените. В тази обагрена със синьо и тайни нощ се пресичат епохи и епохи, а портите на небето се отварят за чудни птици и реещи се ангелски тела, тела, които черпят своя блясък и мистерия от лунната светлина, така че самотната нощ се превръща в спокойствие.
В тези картини, както и в предишните му експерименти, светлината е основен елемент или често е героят на сцената, както и най-красивото нещо в нея е прикриването на нейния източник. Не си правете труда да търсите източника на светлина тук, той идва от елементите. Така стилът на Сабри Мансур се разпознава в картината, където той е изрисувал светещи същества, разтворени в композицията и носещи се в митично пространство. Страстта към лунната светлина предпоставя атмосферата на мистерия, естеството на композицията и личната склонност към колебание между въображаемата и символичната логика при гледане на битие и елементи. Те са въображаеми сцени, а не сюрреализъм.
Художникът Сабри Мансур не е сюрреалист. Сюрреализмът разчита на група необуздани фантазии, подобни на подсъзнателни халюцинации. Що се отнася до творбите на египетския художник, те не са от този тип. Картините му са творби, които разчитат на хармонизиране на реалността и въображението, включват утвърдени форми от египетската и човешката култура.
Фигурите се появяват в първите редици на картината с недостиг на съпътстващи елементи, а светлината е важен елемент сред другите елементи, пълзящи слабо между пространствата, покрити от тишина. Мъже и жени стоят един срещу друг, сякаш са в присъствието на неизвестното или се подготвят за възпоменателна сцена. В началото връзката между пространството и силните тела на мъже и жени, както и цветното третиране на сцената налагат своето влияние върху работата на художника. Но когато енергията на светлината се отвори в по-късните му творби, елементите се сблъскват със светлината и границите на пространството се разширяват, така че пространството на картината се отваря към по-широки светове.
Характеристиките избледняват оставяйки ни място за съзерцание: ангели, феи и скитащи души, които се срещат заедно в картината, и хора, обитаващи домове и обитавани от вечността. И ако селото е това, което запалва в египетския художник всички онези образи, които продължават, без да спират в картините му, тогава той се премества от селото към други нови пътища в същия дух. Погледни и се приближи. Сцената тук прилича на тъжен химн или примитивен ритуал, по време на който хората празнуват абсурдното си съществуване.Има погребални шествия и сватби, летящи същества и крилати коне в нюанси на цвят като лунна светлина.
Тези форми, нарисувани от художника Сабри Мансур, не са нищо друго освен език, поставен в рамки, всяка от които носи различен разказ, разказ, който носи тайна и разказва история. Ако искаме да разберем добре този метод, който художникът следва при изграждането на своите картини, трябва само да се върнем към тези картини, които древният египтянин рисува по стените на храмове и фараонски гробници. Затворете очи за момент, медитирайте и ще разберете, че тези форми, подредени под формата на матрици, споделят този визуален разказ, който древните египтяни са създали върху стените, тъй като и двете зависят от разказването на истории и желанието да се запише. Точно както древните египтяни са писали историите си по стените, Сабри Мансур записва нашето настояще, или по-скоро той записва болката на човечеството и объркването на съвременния човек в тези картини.
