Европейското право изправя България пред избор за правата на ЛГБТИ хората

Юридическата смяна на пола, признаването на еднополови бракове, защитата на децата с еднополови родители и отмяната на анти-ЛГБТИ ограниченията в училище вече не са само въпрос на политически дебат. Европейските институции постепенно очертават задълженията на държавите членки, а България е изправена пред въпроса кога ще ги изпълни, пише Медиапул.

България трябва да осигури възможност за юридическа промяна на пола, да признава еднополови бракове, сключени в друга държава от Европейския съюз, да премахне анти-ЛГБТИ ограниченията в училищното законодателство и да предприеме законодателни действия срещу т.нар. конверсионна терапия.

Това следва от поредица решения на Съда на Европейския съюз (СЕС) и Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), както и от последните инициативи на Европейската комисия. Според адвокат Деница Любенова, председател на ЛГБТИ организацията „Действие“, при политическа воля необходимите промени в България могат да бъдат направени за няколко месеца.

„При политическа воля и правителство, което има мнозинство, гарантирането на правата на ЛГБТИ общността в България може да се случи в рамките на няколко месеца до половин година“, заявява Любенова пред Mediapool.

Според нея България не би трябвало да чака европейските институции да я принудят да изпълнява европейското право и стандартите за защита на човешките права.

Съдът на ЕС отвори пътя за юридическа смяна на пола

Един от най-съществените пробиви е по делото „Шипова“, което промени ситуацията за транс хората в България.

През 2023 г. Върховният касационен съд прие, че юридическа промяна на пола не може да бъде допусната. В решението си ВКС възприе разбирането, че полът е определен при раждането и има значение за конституционния статут на човека, включително за брака, семейството и майчинството.

След преюдициалното запитване по делото „Шипова“ обаче Съдът на ЕС постанови, че обща забрана за юридическа промяна на пола в държава членка противоречи на правото на ЕС.

На 22 юли 2026 г. ВКС за първи път от 2020 г. допусна промяна на данните за пола и имената в актовете за гражданско състояние на четирима транссексуални хора.

Това е първият видим резултат от европейското решение, но според Любенова предстои да се види дали промяната ще се превърне в устойчива съдебна практика.

България не признава семействата на еднополови двойки

Другият голям проблем е признаването на семейните отношения на еднополовите двойки.

В България партньорите от един и същи пол не могат да сключат брак, а законодателството не урежда техните лични и семейни отношения по начина, по който го прави за хетеросексуалните двойки.

През 2023 г. ЕСПЧ постанови по делото „Коилова и Бабулкова срещу България“, че липсата на правна рамка за признаване и защита на еднополовите двойки е несъвместима с Европейската конвенция за правата на човека.

Случаят е свързан с отказа на българските власти да признаят брака на Дарина Коилова и Лилия Бабулкова, сключен във Великобритания през 2016 г.

Три години след решението на ЕСПЧ промяна в българското законодателство няма.

Междувременно през ноември 2025 г. Съдът на ЕС постанови, че държавите членки не са длъжни да разрешават еднополови бракове на своя територия, но са длъжни да признават такива бракове, сключени в друга държава членка, когато това е необходимо за упражняването на права по правото на ЕС.

За България това означава необходимост от промяна в административната практика и законодателството. Съществуващите регистрационни системи не позволяват две лица от един и същи пол да бъдат вписани като брачни партньори.

Още през 2018 г. българският съд прие, че еднополов съпруг от трета държава може да получи право на пребиваване в България, когато бракът му с гражданин на ЕС е сключен в друга държава. Въпреки това според Любенова и днес Дирекция „Миграция“ отказва или забавя подобни процедури.

Децата с две майки или двама бащи остават без правна защита

Проблемът засяга и децата.

В България дете, което има двама родители от един и същи пол, на практика може да бъде третирано като дете на самотен родител. Небиологичният родител няма автоматично призната родителска връзка с детето.

Случаят „Бебето Сара“ показа последиците от тази практика. Детето е родено през 2019 г. в Испания и има две майки – българска и британска гражданка. Българските власти отказаха да издадат документ за самоличност, тъй като в акта за раждане са записани две жени.

През 2021 г. Съдът на ЕС постанови, че България трябва да издаде документ за самоличност на детето. Въпреки това решението не доведе до общо признаване на семейната връзка между детето и двете му майки.

Според Любенова след последвалия отказ на Върховния административен съд детето е получило испанско гражданство.

Междувременно поредица от дела срещу България са внесени в ЕСПЧ под името „G.A. and Others v. Bulgaria“. Очаква се произнасянето на съда през следващите месеци.

Анти-ЛГБТИ поправката в училищния закон също е под европейски натиск

Другото поле, в което България може да се окаже в конфликт с правото на ЕС, е образованието.

През 2024 г. парламентът въведе в Закона за предучилищното и училищното образование забрана за „пропаганда, насърчаване и подбуждане“ на идеи, свързани с т.нар. „нетрадиционна хомосексуална ориентация“ и с определяне на полова идентичност, различна от биологичната.

Европейската комисия вече проучва дали тези разпоредби са съвместими с правото на ЕС.

През април 2026 г. Съдът на ЕС постанови решение по дело срещу Унгария, според което ограниченията върху съдържание, свързано с хомосексуалността и половата идентичност, не могат да бъдат оправдавани с аргумента за „защита на децата“, когато водят до дискриминация.

Решението има значение и за България заради сходството между унгарските ограничения и въведената у нас забрана.

Според Любенова българската поправка „попада в това приложно поле“, но Министерството на образованието и науката я използва по-скоро като „страшилище“, отколкото да я прилага пряко.

Междувременно ЛГБТИ организации документират случаи, при които текстовете са били използвани срещу учители, ученици и директори.

ЕК препоръчва забрана на конверсионната терапия

Европейската комисия поставя под въпрос и практиките, известни като „конверсионна терапия“ – опити за промяна или потискане на сексуалната ориентация или половата идентичност.

През май 2026 г. Комисията пое ангажимент да препоръча на държавите членки да забранят тези практики.

В България няма актуални данни за мащаба на явлението. По думите на Любенова обаче има данни за отделни психолози и психиатри, които в миналото са провеждали подобни практики.

Според нея при общоевропейска инициатива България също трябва да предприеме законодателни действия.

Кой ще промени българските закони?

Така европейското право постепенно очертава все по-ясна рамка за защита на ЛГБТИ хората, но изпълнението ѝ зависи от българските институции.

„Въпрос на време е Европейската комисия да започне наказателна процедура срещу България и да ѝ наложи санкции“, смята Любенова. Тя посочва и възможността при сериозни нарушения на правата на човека да бъдат засегнати европейски средства.

Според нея именно съдебните дела, водени от „Действие“, показват разминаването между ангажиментите на България пред международните институции и реалните действия на администрацията.

Проблемът вече не е липсата на европейски решения. По различни казуси Съдът на ЕС и ЕСПЧ са очертали задълженията на България – от юридическото признаване на пола и защитата на семейните връзки до недопускането на дискриминация в училище.

Европейските съдилища вече са очертали задълженията на България за защита на правата на ЛГБТИ хората. Остава въпросът кога българските институции ще ги изпълнят.