Февруари е месецът на историята за ЛГТБ хората и Холокост
За да отбележим месеца на ЛГТБ и историята, през целия февруари ще споделяме преживяното от хомосексуални мъже и жени, преследвани от нацизма. Това съобщава на страницата си Музеят на Холокост.
Животът на хомосексуалните в Германия започва да процъфтява в началото на 20-ти век. По-специално Берлин e един от най-либералните градове в Европа с редица лесбийски и гей организации, кафенета, барове, списания и културни събития.
До 20-те години на миналия век параграф 175 от германския наказателен кодекс, който криминализира хомосексуалните действия се прилага по-рядко. Институтът за сексуални науки на Магнус Хиршфелд е световен лидер със своя научен подход към сексуалното разнообразие и действа като важен обществен център за живота на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните в Берлин. През 1929 г. в германския законодателен орган започва процес за пълна декриминализация.
Нацистките концепции за раса, пол и евгеника диктуват враждебната политика на нацисткия режим по отношение на хомосексуалността. Репресиите срещу гей мъжете и лесбийките започват няколко дни след като Хитлер става канцлер. На 6 май 1933 г. нацистите насилствено ограбват и затварят Института за сексуални науки, изгаряйки обширната му колекция по улиците. Неизвестен брой немски гей мъже и лесбийки бягат в чужбина, а други сключват брак, за да са в съответствие с нацистките идеологически норми, преживявайки тежка психологическа травма. Сложен е край на процъфтяващата гей култура в Берлин.
Полицията съставя списъци на хомосексуалните лица. Значителен брой гей мъже биват арестувани, а около 50 000 от тях получават тежки присъди и хвърлени в затвора при брутални условия. Повечето хомосексуални са изпратени в полицейски затвори, а не в концентрационни лагери, където са изложени на нечовешко отношение. Там те са подложени на тежък труд и изтезания. Върху тях се извършват нечовешки експерименти. Немалка част от тях са екзекутирани.
Приблизително 10-15 000 мъже, обвинени, че са хомосексуални са депортирани в концентрационни лагери. Повечето умират в лагерите, често от изтощение. Мнозина са подложени на химическа кастрация, а някои подложени на ужасяващи медицински експерименти. Срещу задържаните хомосексуални мъже се предприемат колективни екзекуции, изтребвайки стотици наведнъж.
По време на преработката на параграф 175 в Германия през 1935 г. започват дебати дали да бъдат криминализирани хомосексуалните действия между жени, които не са попадали под ударите на досегашната редакция на параграфа. В крайна сметка лесбийките не са включени в преработения текст на закона и впоследствие не са преследвани както гей мъжете. В Австрия, след анексирането ѝ към Велика Германия по време на нацисткия режим, подобен дебат довежда до включването на лесбийството в наказателния кодекс. Хомосексуалните жени претърпяват същия разгром на общностните мрежи както при гей мъжете. Не са допускани да играят никаква роля в обществения живот, поради което са подложени на двойна икономическа вреда.
След края на войната съюзниците не премахват променения от нацистите параграф 175. Нито те, нито Източна и Западна Германия, нито Австрия признават хомосексуалните затворници като жертви на нацистите – статут, който е от съществено значение за получаване на репарации. Всъщност много гей мъже са продължили да излежават присъдите си в затвора.
Хората, които са били преследвани от нацистите поради своята хомосексуалност са имали труден избор – или да укриват хомосексуалния си живот и да се преструват, че никога не се е случвал, с всички лични последствия от това решение, или да се опитат да водят кампания за признаване в среда, в която съседите са си същите, законът – непроменен, а полицията и съдиите със старите предразсъдъци са мнозинство.
Не е изненадващо, че много малко от тези жертви излизат на светло. Тези, които го правят, дори онези, оцелели в лагерите на смъртта, все така са дискриминирани на всяка крачка. Неколцина от известните жертви са все още живи, но проучването започва да разкрива скритата история на нацистката хомофобия и следвоенните репресии.
Редакция: Лъчезар Георгиев
