Газа в моите очи
В коментар за Гардиън Аруа Махдауи пише, че след време ще трябва да отговаряме на въпроса какво сме правили по време на геноцида в Газа. Аз ще съм се молил.
Четох за българска лекарка, заминала в началото на тази година, за да работи в болница там. Бих искал да съм отишъл и аз. Но не съм.
Исках да говоря в защита на палестинците, но се отказах, защото ми се струваше, че каквото и да река, казвам ‘аз’. Освен това натрупването на гласове превръща всеки глас в шум, а не исках да допринасям за това.
Газа е не само театър на нечовешко насилие. Тя е също спектакъл на моето безсилие. Бих могъл да отвърна очи, надявайки се, че екранът ще ме защити от нараняващите образи. Бих могъл да се надявам, че гласовете на страдащите и състрадаващите ще стават все по-силни. Но социалните медии се стремят да ги изолират в ехо камера, да ги сведат до израз на политическа или субкултурна идентификация.
Бих могъл да се възползвам от случая, за да изоблича унищожителната сила на капитализма. Аз съм убеден, че той е адска машина, която ще разруши света. Но опустошаването на Газа е резултантна на противоречиви сили, които са нараствали дълго и които, както казва Огнян Касабов, “ще продължат да действат и когато то приключи. И ако не бъдат спрени, те ще продължат … да градят нечовешко и дистопично бъдеще за много други хора и народи по цял свят.” Макар капитализмът да е способен да рационализира дори жестокостта като творческо разрушаване, той е само една от тези сили.
Да се надявам, че човешките права могат да служат като оръжие срещу израелската военна машина? Но израелското правителство може да не бъде осъдено геноцид. Понятието за геноцид, вградено в международното право, предполага намерение, докато представителите на Израел ще твърдят, че тяхното намерение е да се защитят от Хамас, че израелската армия се ръководи от етически кодекс, стандарти за поведение, правила за откриване на огън, че ако убива жени и деца, го прави непреднамерено, или поне след пресмятане на рационалното съотношение между цивилни жертви и военни цели, консултирано с юристи.
Всъщност изглежда, че първоначалният подбор на целите нерядко се извършва от изкуствен интелект. Освен това насилието е повече от нараняване. За да бъде въздадена справедливост, не е достатъчно да бъде установен виновният за една рана, нито да бъде доказано престъпното му намерение. Ако гладът принуди палестинците да се унищожават взаимно, ще са виновни също и тези, които са ги принудили да гладуват. Ако натискът предизвика нови взривове от насилие, оказващите го няма да са невинни. Поради това ми се струва, че човешките права в Газа имат тежестта на листовките, които израелската армия разпръсва в мигове на загриженост, за да предупреди палестинците, че предстои бомбардировка. Газа не е просто гробище на човешките права. Тя показва, че човешките права са били всъщност мъртвородени. Защото при самото си раждане са откъснати от социалните права, които биха им дали вътрешна сила. Съдбата на Газа, съдбата на човечеството, изисква да се запитаме не само как е възможно унищожаването на цяло население, но и как е възможно правата да се окажат толкова слаби, че да не могат да го предотвратят, как са възможни силни права, които няма да го допуснат никога вече.
Аз нямам отговор. Утешавам се с мисълта, че за разлика от мен палестинците не са безсилни, защото всеки ден водят борба на живот и смърт и всеки ден, в който остават живи, е победа. Но такава утеха вече има пелелявия привкус на смърт. Бих могъл да си въобразя надежда, а когато тя се износи до разочарование, да я сменя с нова. Бих могъл да опитам да отслуча безсилието си, защото, макар много добре да знам, че не мога да направя нищо, все пак… Но в дъната на очите ми вече е попила толкова кръв, че се боя да не ослепея за несправедливостта. Затова се стремя да остана свидетел на насилието и на безсилието си. Затова все така се вглеждам в екрана, отразяващ собствените ми очи, в които продължават да се утаяват образи на нечовешка жестокост. Затова се моля за мъчениците от Газа. Само Господ може да ни спаси.
Тодор Христов е преподавател по теория на литературата в СУ „Св. Климент Охридски“. Научните му интереси са в областта на критическата теория, биополитиката и културните изследвания. Автор е на „Врява и ярост: Археология на домашния скандал“ (София: УИ „Св. Климент Охридски“
