Германия и новата Хитлерова младеж
През десетилетията Германия имаше много активно – брутално и много опасно – средище на нео-нацисти, което действа в цялата страна и не само в столицата Берлин и Източна Германия.
Един от по-скоро откритите нео-нацистки отряди се състои от млади фашисти, които станаха известни като Младите орли или Юнгадел. За неподозиращия външен наблюдател името „млади орли“ изглежда доста невинно.
Това е още една група наследници на печално известната Хитлерова младеж. Този път става дума за нео-нацисткото подразделение в Бранденбург (Източна Германия). Само по себе си, това не е нито ново, нито особено новинарско.
Връзката между тази нео-нацистка младежка организация и правната система на Германия, включваща съдилищата и публичните прокурори не е нещо ново.
Исторически, преобразуването на демократичната Ваймарска република във фашистка диктатура от Адолф Хитлер включваше подчиняването (Gleichschaltung) на правната система на Германия. Това също не е ново.
Междувременно, това, което е ново, е че този процес в момента се повтаря, не само в плановете на германските нео-нацисти, но и – в горчивата реалност – в няколко страни. Подчиняването на правната система бележи авторитарен преврат над предишно независимата система, известна като върховенство на закона.
Обратно в Германия, плановете за елиминиране на независимата правна система днес често включват нео-нацистите. Най-тревожното е, че публичен прокурор в съдебната система на Бранденбург е заподозрян в съживяване и подкрепа на нео-нацистка младежка организация, наречена Heimattreue Deutsche Jugend или HDJ.
В типичен нео-нацистки стил, оригиналното нацистко (1933-1945) Хитлерюгенд (Хитлерова младеж или HJ) беше леко преименувано от днешните нео-нацисти на HDJ. Нео-нацистите просто добавиха „D“ за Deutschland/Германия.
Хитроумно, Хитлер (H) стана „Heimattreu“. Важното „H“ (за Хитлер) беше заменено с по-приемливо изглеждащо „H“ (за Heimattreu). Като цяло, това хитро преименуване носи три важни елемента на текущата нео-нацистка идеология:
Родина: Heimat или родината носи конотации към митичната арийска земя на предхристиянската общност – съществен елемент от антисемитската и расово базирана Volksgemeinschaft на Хитлер.
Преданост: За невинния външен наблюдател терминът Treue може просто да означава лоялност и преданост. За германските нео-нацисти, това означава: „Meine Ehre heißt Treue“ – моята чест е лоялност/преданост. Това също звучи доста непретенциозно. Беше обаче официалният девиз на СС на Хитлер и беше инструментализарана за Холокоста. За германските нео-нацисти, Treue в случая символизира предаността на СС към Хитлер (тогава) и предаността на нео-нацистите към Хитлер и СС (днес). С други думи, това също напомня на германските нео-нацисти за любимия им хитлеров нацизъм.
Нео-нацистко кодиране: Накрая, доста хитро поставеното „D“ за Deutschland/Германия прави цялото преименуване да изглежда далечно от Хитлеровото HJ. Въпреки това отразява типичен нео-нацистки стил. Кодирането трябва да изглежда далечно от Хитлеровото HJ, докато прави точно това. Поставянето на „D“ позволява на нео-нацистите да твърдят, че тяхната „Лоялна на родината германска младеж“(Heimattreue Deutsche Jugend) е просто група млади хора, които обичат своята родина. Може би това е най-важната част от цялата конструкция.
HDJ беше официално забранена преди 15 години. Що се отнася до германските нео-нацисти, забраната не означава непременно преследване или наказание от държавата и полицията на Германия.
Цялото наименование на нео-нацистите също означава, че най-новата нео-нацистка група – Die Jungen Adler (младите орли или HDJ 2.0) – не трябва да изглежда твърде много като „официално“ забранения HDJ.
Първоначално, HDJ възниква от нео-нацистка среща през 1968 г. в Тевтобургската гора в Германия – символично място за Хитлер и днешните нео-нацисти.
Нео-нацистката трупа беше създадена в духа на Хитлеровата младеж като вариант, преработен за младежите, верни на своята германска родина. В този контекст, родина означава арийското Volksgemeinschaft. За нео-нацистите, това винаги предполага елиминирането на евреите, за да направят родината Judenrein.
Междувременно, действителното име на последната нео-нацистка група, Die Jungen Adler, датира от пропаганден нацистки игрален филм, наречен Young Eagles. Филмът беше произведен през 1944 г. и включваше германските звезди Диетмар Шьонер и Харди Крюгер.
Нацисткият филм беше предназначен да насърчава по-добри постижения в оръжейната индустрия на Хитлер. Той също така е мрачен пример за лъжливата фраза Volksgemeinschaft – антисемитската, расистка и националистическа арийска народна общност на Хитлер.
Сюжетът на филма включва млади чираци, работещи в завод за производство на самолети и работещи тайно през нощни смени, за да постигнат производствените цели – след пожар в завода. Вярно на йерархичната Führer общност на Хитлер, Тео, синът на директора, се доказва добре в това.
Въпреки това, Тео арогантно кани своите съученици в кръчма и докато е пиян поврежда паркирана кола, струвайки му 800 райхсмарки за ремонт. След това той лъже баща си, който го изважда от местното училище и го поставя в завода като чирак.
Фактът, че бащата може да плати останалата сметка за ремонта на колата – докато обикновените хора нямаха средства да го направят – удобно се игнорира. Volksgemeinschaft е за раса – не за класа.
Пропагандният филм завършва с трогателна музикална сцена. Всички са щастливи. Фактът, че Втората световна война на Хитлер все още бушува, не се споменава никъде. Министърът на пропагандата на Хитлер, Йозеф Гьобелс, много харесвал филма.
Филмът съответства на скандалната реч на Гьобелс за тоталната война от февруари 1943 г. в Спортния дворец.
Филмът струва 2 милиона райхсмарки за производство и когато събра 4.5 милиона райхсмарки, нацистите видяха това като доказателство за успеха на филма сред германската публика.
Майстор-пропагандистл Гьобелс осъзнавал, че населението на Германия е свикнало с плитки, леки и често доста глупави масови забавления – приветствано разсейване от жестокостите на расовата война на Хитлер. Германците не искали да гледат дълбоко идеологически филми.
Заглавието на нацисткия филм – Junge Adler – е име, дадено на почти неизвестна доскоро нео-нацистка младежка организация, наречена Junge Adler.
Нео-нацистката група Junge Adler, от своя страна, е незаконното продължение на Лоялната германска младеж или HDJ, която беше забранена през 2009 г. от федералния министър на вътрешните работи на Германия.
Има пряка линия между HJ на Хитлер и нео-нацисткия HDJ и по-невинно звучащите Junge Adler. Преименуването беше, за да скрие всички тези реалности, включително факта, че името Junge Adler произлиза от нацисткия пропаганден филм от 1944 г.
Целта на тази ужасна нео-нацистка трупа Junge Adler е да привлече деца и млади хора към идеологията на нео-нацизма, като се преструва – както някога правеше HJ на Хитлер – че организира аполитически събития за свободно време и туризъм на открито.
И трите – HJ на Хитлер, неговият директен наследник HDJ и сега: Junge Adler – изпълняват романтични народни песни, за да манипулират децата все повече и повече в орбитата на нео-нацистката идеология.
Все пак, скорошен вътрешен човек от HDJ предлага още по-експлозивни прозрения. Адвокат от провинция Бранденбург в Източна Германия, който е повишен до много мощната позиция на главен прокурор през 2023 г., продължи HDJ като член и поддръжник – под кодовото име Junge Adler.
Може би това, което се случи после, не е без причина. На 25 януари 2025 г. прокурори и служители на политическата секция на полицията от Берлин претърсиха офиса на нео-нацисткия прокурор в съседния град Бранденбург ан дер Хавел. За да стане още по-объркващо, този Бранденбург се намира в източногерманската провинция със същото име, Бранденбург.
По същото време бяха претърсени и две жилищни сгради в столицата на Германия. Основната фигура във всичко това е старшият обществен прокурор – оберщатспрокурорът.
Преди нео-нацисткият прокурор да започне работа в прокуратурата на Бранденбург, адвокатът е казал, че е работил в Министерството на правосъдието в Потсдам.
По-лошо, нео-нацисткият адвокат беше поставен в отдел, отговорен за десни екстремизъм, нео-нацизъм и случаи на политически престъпления. Това е малко като да назначиш Доналд Тръмп за ръководител на движението Black Lives Matter.
Бидейки на правилното място, нео-нацистът „може“ да е дал ценни съвети на своите крайнодесни сътрудници. Досега не е напълно ясно дали мъжът временно е отстранен от държавна служба и дали му са отнети правата за достъп до чувствителни бази данни.
Междувременно, от страна на държавните органи, прокуратурата в Бранденбург призовава за разбиране. Тя просто заяви, че като цяло не предоставя информация относно каквито и да било официални правни мерки.
Защитата на нацистите в Германия има дълга история – особено в германската съдебна система.
Не е изненадващо, че министерството на правосъдието в Потсдам има непопулярен профил. Може би за да не раздразни местните нео-нацисти, както злите езици разбира се, неправилно да твърдят това.
Говорителят на министерството също се позова на текущите разследвания и личните права на неназования нео-нацист.
Истинските нацисти (от 1920 до 1945 г.) и нео-нацистите (след 1945 г.) винаги са се ползвали със своите правни права в Германия – за разлика от техните жертви и по-специално тези, които са били убити от нео-нацисти.
Старите нацисти (1933-1945) са имали защитени своите права по време на денацификацията на Германия (1945-1951) и последвалата ренацификация (от 50-те до 70-те години на миналия век), когато множество хитлерови нацисти са били приветствани в официалните редици на германския бизнес, армия, администрация, културната и образователната система, както и в съдебната система.
За да изясним връзката между германския нео-нацизъм и държавата още повече, много хора все още си спомнят изказването на Гьобелс, която винаги ще остане една от най-добрите шеги на демокрацията, че държавата предоставя средствата за своето унищожение на смъртните си врагове.
Може би осъзнавайки препратката към Гьобелс, главният прокурор на Берлин също държи главата си ниско. Възможно е, както каза неговият офис, защото съществува голяма опасност от обществено предубеждение.
Предубеждение срещу нео-нацистите!
Горките нео-нацисти, наистина им съчувстваме. Те трябва да бъдат защитени от общественото предубеждение. Защитата на нео-нацистите означава, че германската държава няма да предостави информация дори в случай на така наречено първоначално подозрение. Да очакваш нещо друго от държавата, която защитава нео-нацистите, би било изненада.
Случаят с убийците нео-нацисти от НСУ (10 смъртни случая) и особено случаят с така наречения агент за сигурност Андреас Темме – прякорът Малкия Адолф – показаха толкова много.
Междувременно стана ясно, че роднини на публичния прокурор нео-нацист от Бранденбург заемат официални позиции в нео-нацистката организация ХДЖ.
Според официалната линия на министерството на правосъдието, самият човек се е държал напълно незабележимо. Каква изненада! Германската държава пропуснала нео-нацист – колко немислимо!
Във всеки случай, германските нацисти са добри в това да изглеждат незабележими. Как се прави това беше видно за всички, когато шефът на Аушвиц Рудолф Хьос живееше незабележим живот в Латинска Америка.
Що се отнася до днешните нео-нацисти, по-голямата част от това, което знаем за случая с днешния нео-нацистки прокурор, идва от германските вестници и обществения радиоразпръсквател ARD.
Излъчено по телевизията само три дни преди федералните избори в Германия на 23 февруари 2025 г., обаче, въпросът беше изместен от водещата новина за изборите в Германия. Това също не е изненада. Правилното програмиране може да накара нежеланите репортажи да изчезнат – колко чудесно.
Въпреки всичко това, нео-нацистки листовки, снимки, календари и ръкописни бележки бяха изтекли към вестниците. Журналистите успяха също така да оценят частни нео-нацистки видеоклипове.
Според тях, нео-нацистите от групата Юнге Адлер са предприемали пътувания до отдалечените планини Харц в Германия и чак до Нарвик в Норвегия. Нео-нацистите са създавали палатки за празненства в стил наци през годините от 2018 до 2024.
Нео-нацисткият вътрешен човек също каза след като видя материала, за мен това е ясно началото на дълъг уикенд на [нео-нацистката] ХДЖ с поставяне на арка, лагерен обект, сядане около огън и след това пеене на хубави малки фолкски [четете: расистки, антисемитски и арийски] песни за манипулиране на деца към крайната десница.
Много от това има позната и дълга история.
След поражението на нацизма от Съюзническите сили през 1945 г., няколко нео-нацистки организации бяха основани в младата Федерална република Германия, които излагаха децата на индоктринация от крайната десница.
Една от тях беше споменатите вече „Хайматтреуе Дойче Югенд“ (HDJ), която придоби популярност през 90-те години. Тя възникна чрез отделянето си от друга нео-нацистка организация, наречена „Фрайбунд Югенд“.
В продължение на години имаше доказателства за наследствени организации на HDJ. HDJ беше забранена през 2009 г. През 2014 г. стана известно, че деца и млади хора в отдалечения район Льонебург участват в десен нео-нацистки лагер – някои облечени в пълна нео-нацистка униформа.
Този път те принадлежаха на нео-нацистки младежки отряд, наречен „Щурмфогел“. Още през 2013 г. нео-нацистки летен лагер на този младежки отряд се проведе в Източна Германия, Грабов (Бранденбург). До края на 2015 г. правителството на провинция Бранденбург започна да предупреждава за дейностите на нео-нацисткия отряд „Щурмфогел“.
Беше отбелязано, зад етническите национални младежки лагери съществува един десен екстремистки паралелен свят. По това време нео-нацистките младежи попаднаха в заглавията в Бранденбург и извън него.
Много от това беше свързано с възхода на неофашистката партия AfD и нейния хардкор нео-нацистки взвод, воден от Андреас Калбитц. Това е още една точка, в която германският нео-нацизъм и неофашистката партия AfD се сливат.
Плешивият Калбитц е вид Унтерщурмфюрер – подобно на местен лидер на SS взвод. Той заема тази позиция или в своя нео-нацистки отряд, или в AfD, или и в двете.
Местният лидер Калбитц е участвал в среща на Pfingsttreffen на HDJ дълго преди основаването на любимата му нео-нацистка партия, AfD.
Според собственото му изявление, топ-нео-нацистът Калбитц искал само да разгледа там заради личния си интерес. Разбира се!
Обичайно, нео-нацистът Калбитц отрече, че наистина е участвал в HDJ – докато парадирал около лагера в пълна нео-нацистка униформа. Въпреки лъжливите твърдения на нео-нациста, той е включен в програмата на тази нео-нацистка трупа. По-лошото е, че нео-нацистът Калбитц някога е бил член на сега „официално“ разпуснатата нео-нацистка народна (четете: нео-нацистка) крило на AfD – хардкор и дори по-радикална нео-нацистка структура в рамките на нео-нацистка партия. Той вече не е „официален“ лидер на фракцията на AfD. Вече не е член на щатския парламент и дори не е член на партията.
По причини, свързани с обществения имидж, AfD се дистанцира от прекалено откровения нео-нацист, след като Калбитц попадна под интензивна медийна проверка. Оттогава Калбитц оперира, дори повече от преди, в мрачните кътчета на германския нео-нацизъм.
За да поддържа привидността на имиджа им, че AfD не е нео-нацистка партия, AfD обяви членството на Калбитц „ретроактивно“ за невалидно през 2020 г.
Прокурорът на Бранденбург, който е нео-нацист, има специални познания за нео-нацистите в своята родна държава. Той активно участва в нео-нацисткия отряд на Junge Adler. И също така управлява школа за бъдещи нео-нацистки лидери. Това все още не е доказано.
До момента, много от гореспоменатото е „официално“ само подозрение срещу нео-нацисткия прокурор на Бранденбург. Що се отнася до германските нео-нацисти, презумпцията за невинност важи, разбира се.
Парадоксално, нео-нацисткият прокурор има официален държавен дълг – като служител на германската държава и като обществен прокурор, по-специално – да докладва за престъпления и дейностите на забранени нео-нацисти като HDJ-стилните Junge Adler. Членството в такава група е престъпление.
В крайна сметка, все още неназованият нео-нацистки прокурор и неговият нео-нацистки отряд на Junge Adler показват доста уютна връзка, която германският нео-нацист поддържа с държавата. Исторически, това датира от 1920-те години.
Човек се чуди дали днешните нео-нацисти празнуват 100-годишнината от непрекъснатата държавна подкрепа.
Източник: Междугранични разговори
