Глад и гняв в ерата на милиардерите
Богатството на милиардерите скочи с над 16% през 2025 г., три пъти по-бързо от средния ръст за последните пет години, достигайки 18,3 трилиона долара – най-високото ниво в историята, показва нов доклад на Oxfam, публикуван на фона на откриването на Световния икономически форум в Давос.
От 2020 г. насам богатството на свръхбогатите се е увеличило с 81%, докато един на всеки четирима души по света не разполага редовно с достатъчно храна, а близо половината население живее в бедност.
Докладът „Съпротива срещу управлението на богатите“ анализира как милиардерите си осигуряват политическа власт, за да оформят правилата на икономиката и обществото в свой интерес, често за сметка на правата и свободите на хората.
През последната година общото богатство на милиардерите нарасна с 2,5 трилиона долара – почти колкото цялото богатство на най-бедната половина от човечеството, или 4,1 милиарда души. Броят на милиардерите за първи път надхвърли 3 000, а най-богатият – Илон Мъск – стана първият човек с лично богатство над половин трилион долара.
Милиардерите са 4 000 пъти по-склонни да заемат политически длъжности от обикновените хора. Същевременно увеличението на тяхното богатство би било достатъчно да изкорени крайната бедност 26 пъти.
Докладът подчертава, че икономическото и политическото неравенство създават опасен „дефицит на власт“ – системна уязвимост, която увеличава гнева и недоверието в обществото. Високата концентрация на богатство и власт подкопава демократичните институции и увеличава риска от ерозия на върховенството на закона и манипулиране на изборите.
Милиардерите контролират големи медийни и социални платформи по света – от Washington Post и Twitter/X до Los Angeles Times и The Economist. Във Франция крайнодесният милиардер Венсан Болоре контролира CNews, превърната във френския еквивалент на Fox News, а в Обединеното кралство три четвърти от тиража на печатните медии са под контрола на четири свръхбогати семейства.
Докладът отбелязва, че глобално едва 27% от главните редактори са жени, а само 23% принадлежат към расово маргинализирани групи. Гласовете на малцинствата често се маргинализират, а критиците са заглушавани. В Кения властите използват социалните мрежи, за да следят, наказват и дори отвличат и изтезават критици на правителството. В същото време изследване на Университета на Калифорния показва, че след придобиването на X от Илон Мъск нивата на езика на омразата са се увеличили с около 50%.
„Икономическата бедност създава глад. Политическата бедност създава гняв“, отбелязва Амитаб Бехар, изпълнителен директор на Oxfam International. Докладът подчертава, че влиянието на свръхбогатите върху политиката, медиите и икономиката задълбочава неравенството и отклонява света от решаването на глобални проблеми като бедността, климатичните промени и достъпа до здравеопазване.
