„Хомонационализъм“ – новият термин в спора за атаката срещу Берлинския прайд
Нападението с автомобил по време на Берлинския прайд постави на дневен ред не само въпроса за ислямисткото насилие, но и за начина, по който политиците говорят за защитата на ЛГБТИК+ хората. В академичните среди и сред активисти се появи познатият от куиър теорията термин „хомонационализъм“ – понятие, с което се описва политическото използване на правата на ЛГБТИ хората за утвърждаване на националистически и антиимиграционни позиции.
Терминът е въведен в началото на 2000-те години от американската изследователка Джасбир Пуар и получава широко разпространение с книгата ѝ Terrorist Assemblages: Homonationalism in Queer Times от 2007 г. Пуар го разработва в контекста на политиките след атентатите от 11 септември и начина, по който Западът представя себе си като либерален, толерантен и защитаващ сексуалните малцинства, за разлика от един представян като хомофобски и изостанал „друг“ – особено мюсюлманския свят.
В тази интерпретация приемането на гейове и лесбийки може да се превърне в част от националната идентичност, а защитата на ЛГБТИ права – в аргумент за противопоставяне на мигранти, мюсюлмани или други групи, представяни като несъвместими с „европейските ценности“.
Именно тази концепция беше приложена към реакциите след нападението срещу Берлинския прайд. Критиците на подобен подход обаче предупреждават, че съществува риск терминът да бъде използван прекалено широко – например всяко посочване на ислямистката хомофобия или на опасността от ислямистко насилие срещу ЛГБТИ хората да бъде определяно като „хомонационализъм“.
Това поставя един съществен въпрос: може ли едновременно да се признава реалната заплаха от ислямистко насилие срещу ЛГБТИ хората и да се критикува политическата употреба на тяхната защита?
Историята на Европа показва, че насилието срещу сексуалните и половите малцинства има много източници. То може да бъде извършвано от крайнодесни групи, религиозни екстремисти, отделни извършители, институции или чрез дискриминационни закони и политики.
Самата идея за „европейските ценности“ също не е достатъчна, за да се приеме, че Европа винаги е била пространство на свобода за ЛГБТИ хората. В Западна Германия например сексуалните отношения между мъже остават криминализирани по силата на параграф 175 от Наказателния кодекс до 1994 г. През последните десетилетия в редица европейски държави са постигнати значителни права за ЛГБТИ хората, но насилието и дискриминацията продължават.
В същото време е факт, че ислямистката идеология има документирана история на враждебност към хомосексуалността и ЛГБТИ хората, а джихадистки организации като „Ислямска държава“ са извършвали демонстративни актове на насилие срещу хора заради предполагаемата им сексуална ориентация.
Затова спорът около „хомонационализма“ не би трябвало да заличава нито едната, нито другата реалност. Критиката към използването на ЛГБТИ правата като политически инструмент не отменя необходимостта от назоваване и противодействие на ислямистката хомофобия.
Въпросът е докъде стига защитата на една общност и откъде започва политическата инструментализация на нейната кауза. Именно там понятието „хомонационализъм“ се превръща от академичен термин в част от актуалния политически спор след атаката срещу Берлинския прайд.
Текстът е изготвен с помощта на изкуствен интелект
