АкцентАнализКолонка на редактора

Има ли място за куиър хората в „Прогресивна България“?

Споделете статията:

Петият демократично избран президент, а днес лидерът, който спечели изборите с абсолютно мнозинство, си взе белята с наименованието „Прогресивна България“. Нали всеки у нас е с лична концепция за това що е прогресивно! Едни разбират едно, други друго. За гей хората например, прогресивно със сигурност означава бъдещото правителство на Румен Радев да не е крипто-консервативно, а либерално. В смисъл, да не мирише на Корнелия Нинова и К. Костадинов поотделно и накуп.

Унгарците искат горе долу същото. Според току що направено изследване, 71% подкрепят или до известна степен подкрепят новото правителство да защитава правата на ЛГБТ+ хората! През 16-те години управление на Орбан за тях настъпиха драматични ограничения. С други думи, тези 71 процента искат ясен мандат Мадьор да заеме по-прогресивна позиция в полза на сексуалните малцинства. Дали Петер Мадьор ще заеме такава позиция, не е съвсем ясно. Той най-вероятно ще гледа собствените си избиратели, а не целия електорат, знае ли човек! Както в повечето посткомунистически страни, унгарското общество е разделено по въпроса за правата на хомосексуалните.

Да оставим Будапеща настрана. Тя е толкова драматично съсипана от Орбан както икономически, така и правозащитно, че направо са неочаквани публикуваните днес данни на социолозите им. Изведнъж са допуснати за публичността въпросите какво искат гладните и жадните, какво блюдо и питие да има на трапезата им, къде могат да се прегръщат и обичат, образно казано.

Въпросът е защо българските социологически агенции Маркет Линкс, Алфа Рисърч, Мяра, Галъп и прочие, не питат обществото по въпросите за ЛГТБ в контекста на бъдещия кабинет на победилата Прогресивна България! Да питат хората какво мислят, защо в програмите й има очевиден либерален дефицит! Затова има един възможен отговор, досетихте ли се?Нарича се тактика. Ами, не, не е тактично пред консервативните избиратели на ПБ да се обявяват цел, задача и хоризонт, как да се направи живота по-приемлив за гражданския субект с нетрадиционна сексуалност!

Вижте само.

Прогресивна България има какви ли не цели, все модерни и ориентирани към бъдещето. Дигитализация, зелена енергия, иновации, борба с корупцията. Едва ли технократите около Румен Радев не знаят как живеят и от какви защити се нуждаят ЛГТБ хората в България. Знаят, и още как. Нали ЕП е критикувал България, че не сме изпълнили задълженията си по Директивата за защита от дискриминация! Кой не знае, че правителствата от Сглобката до Росен Желязков отказваха да въведат правен статут за еднополови партньорства! Не писаха ли медиите достатъчно за делата в Страсбург по повод трудовата дискриминация на ЛГТБ в София и провинцията!Или как българските власти отказаха да признаят за валиден еднополовия брак, сключен в чужбина! Или за хомофобското убийство на Михаил Стоянов?Писаха, разбира се. Недостатъчно и някак свенливо, но – писаха!

Нещата винаги имат връзка. Помним, че президентът Радев често използваше консервативна реторика по социални въпроси, за да се хареса на по-широк кръг избиратели. Той рядко заемаше ясна позиция в подкрепа на ЛГБТ правата, или буквално не заемаше. Нормално, партията – коалиция Прогресивна България да е скроена по негов образ и подобие.

Страхотно би било, ако социолозите размърдат публичността с проучване и данни за ЛГТБ, за куир хората, за драг артистите. Представяте ли си, бъдещият премиер Румен Радев на прожекция на филма „В ада с Иво“, който получи онзи ден наградата „Васил Гендов“! Истинска фантазия е да го видим в кулоарите на някое артистично място в некуртоазен разговор с Иво Димчев!

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Подкрепете ни

Споделете статията:

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).