Колонка на редактораКоментар

Има ли шанс пацифизмът днес

Споделете статията:

Когато проф. Ивайло Дичев бе още жив, а либерализмът не бе толкова крехък както е сега, с него, Антонина Желязкова и малка група съмишленици бяхме пред Двореца на протест срещу нелегитимната война на Джордж Буш. Държахме бели балони, които после ги пуснахме в небето, малко детински жест.

Тогава западните медии се опитваха също както днес да ни убеждават, че ислямистите са обявили война на западната цивилизация. Американското правителство измисляше всякакви начини да легитимира войната срещу Афганистан и Ирак. Най-жалката картинка беше Колин Паул с неговите „доказателства“ за химическото оръжие на Ирак, а отвратителното убийство на Саддам по-късно превърнаха в триумф на военните разстрели на един човек.

По-долу ще кажа за поредните хитроумни маньоври на САЩ и днешния президент за новата война на Израел.

Преди белите антивоенни балони пред Двореца, отново пацифистки ентусиасти направихме протест пред посолството на САЩ. Носехме плакат „Спрете бомбите над Афганистан през Рамадан“. Тогава ме арестуваха уж заради неизрядни документи. Приятелите ми от тогавашното Радио Свободна Европа ми казаха по телефона, нали знаеш, няма как да направим новина от това. Новина за задържането ми пусна само Иван Бедров по бтв, сега директор на сайта Свободна Европа. РСЕ и сега мълчи по темата кой кого и защо подкрепя Израел в неговите войни. Приятелите са едно, политическите сметки – друго.

По Нова журналистът Георги Милков застана до европейските медии по света, които не мълчат какво точно се случва в Иран и какво, за Бога, прави отново Израел. Милков каза по Нова: „Ударът срещу Иран не е(!) на базата на международна коалиция и правен ред. Това е еднолично решение за превантивен удар, но неясно срещу какво. Не съм сигурен в моралните основания на Израел да започне и тази война“.

Горе долу същото публикува днес и ББС: „ ядрената програма на Иран е с мирни цели, но е единствената държава без ядрено оръжие, която обогатява уран до 60% “.

Антивоенните ни протести през 2001/2003 година се родиха основно срещу неизбежното превръщане в нищожна цената на човешкия живот от бомбите по Афганистан и Ирак. Те бяха и срещу липсата на мандат от ООН , който Дж.У. Буш брутално пренебрегна. Протестирахме обаче и срещу лъжите на Тони Блеър, който излъга  британските избиратели за Ирак и въвлече страната си в една сбъркана и много кървава война. Тук там имаше самотни предавания срещу подлостта на естаблишмента по света и у нас. Днес Георги Милков направи същото. Не е много силен гласът му, но от мейнстрийма не може да се очаква кой знае какво.

Обещах да кажа какво направи президентът Тръмп, за да оправдае неоправдаемия Израел, както преди години стори това Колин Паул.

На 25 март 2025 година във Вашингтон Тулси Габард, шеф на националните разузнавателни служби на САЩ говори пред комисията по разузнаване в Сенат, в който партията избрала Тръмп има мнозинство! Габард заявила: „националните разузнавателни служби продължават да поддържат преценката си, че Иран не създава ядрено оръжие и Върховният водач на Иран, аятолах Али Хаменеи, не е разрешавал програма за ядрено въоръжаване, която той забранява с фатва през 2003 година.“

Какво отговорил Тръмп може да се досетите, достатъчно е да погледнете небето над Техеран. А, да. В пичовския си стил американският президент казал по адрес на Тулси Габард „Не ме интересува какво казва тя. Аз мисля, че те са били много близо до това да го имат (ядрено оръжие).

a

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Подкрепете ни

Споделете статията:

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).