Напусна ни доц. д-р Олга Тодорова. Учен, за когото историята беше мисия. Посветена на книгите и научното дирене, тя създаваше напълно новаторски интерпретации на  уж познати и очебийни факти. Личност, която обезсмисли клишетата в османистиката и превърна академичното издирване на контекста в своя върховна цел. Възхитително концентрирана върху фактологията, носител на аскетична дисциплина и самолишения, Олга Тодорова неспирно пътуваше в средновековната и възрожденска България, за да изучи загадките й. В резулатат, текстовете й са същинско опълчение към митовете за етноси, религии, култури.

Олга Тодорова бе не само брилянтен учен, автор на забележителни книги, университетки преподавател. Тя беше силно изявен, храбър гражданин. Носеше характер на боец, макар и да избягваше суетната публичност. Когато бе необходимо, доц. Тодорова излизаше с публикации пред нарастващото зло на националистическите пълчища, за да докаже непопулярни тези. Олга не се договоряше с опортюнистите в храма на историята. Незабравими са думите й от едно отворено писмо(2016), написано заедно с едни от най-интересните й колеги от Института за исторически изследвания“: „Българското население в империята никога не е имало робски статут“. Така тя отне удобните фалшификации и усили критичното ни себепознаване като общество.

Доц. Олга Тодорова написа стотици студии, между които напълно новаторските „Жени и междуполови отношения на Османските Балкани, ХV-ХVІІ век“,“ Джендърни аспекти на ислямизацията: устната традиция срещу историята“,“ Образът на евреите в представите на възрожденските българи (някои пренебрегвани аспекти“. И още много и много.

В Маргиналия тя публикува смели и неприсъщи за търговците в храма на историографията ни статии „(Не) e имало жени хайдутки“„ а заедно с колегата й и нейна скъпа приятелка Кети Мирчева написа богатата с непознати детайли студия „Фамилията Милинген и българите през третата четвърт на ХIХ век“. В последните месеци публикувахме откъси от най-новата й книга „Домашното робство и робовладение в Османска Румелия“

След по-малко от месец доц. Олга Тодорова щеше да придобие званието професор. Смъртта избърза и я прибра.

Вечна й памет!

Юлиана Методиева, Антонина Желязкова, Румен Петров, Марта Методиева поднасяме съболезнованията си на съпруга й професор Доротей Гетов и на прекрасния й син, режисьора Андрей Гетов. Уви, майка му не дочака и скорошната премиера на неговия пръв филм…

българското население в империята никога не е имало робски статут. Българите били данъкоплатци и се ползвали от право на собственост, наследяване, придвижване и пр. – все права, от които робът по презумпция бил лишен.

Това се посочва в отворено писмо на български историци, провокирано от дебата какъв термин да се употребява в учебното съдържание по история на България за шести клас за определяне на периода, в който българите са били поданици на Османската империя.

Балкански визии и български контакти на Фредерик Миллинген (Осман бей) до 1878

Образът на “нечестивия” евреин в българската книжнина от ХVІІІ-началото на ХІХ век и във фолклора. – Български фолклор, 1994, № 3, 10-22

Жени и междуполови отношения на Османските Балкани, ХV-ХVІІ век” (СУ „Св. Климент Охридски”, Философски факултет; в рамките на европейската магистърска програма „МАТИЛДА: История на жените и пола”)

Проституцията в българските земи през ранните векове на османското владичествf

Джендърни аспекти на ислямизацията: устната традиция срещу историята.

• Образът на евреите в представите на възрожденските българи (някои пренебрегвани аспекти). – Във: Връзки на съвместимост и несъвместимост между християни и мюсюлмани в България. С., s.a. (1995), 257-264.
• Някои въпроси на женския статут през ХVI век (Върху материал от българските земи). – В: Българският шестнадесети век. Сборник с доклади за българската обща и културна история през ХVI век. С., 1996, 103-127.
• Жените в София през 70-те години на ХVII век

Методология на историята на жените: Проблеми на женската история на българските земи през първите векове на османското владичество” (СУ „Св. Климент Охридски“,

Кой кой е сред българите ХV-ХІХ в

Етно-религиозни отношения през ХV-ХVІІІ век

История на жената, брака, семейството и eжедневието през първите столетия на османското владичество

Социални категории и структури на Балканите през ХV ХVІІІ в.

История на православната църква и култура в българските и балканските провинции на Османската империя

дисертационен труд на тема ”Православната църква и българският народ през XIV – третата четвърт на XIX век”.

• Научни специализации

1999 – Башбаканлък Аршиви, Истанбул, Турция, със стипендия по програмата „Рисърч съпорт ским“ на Фондация „Отворено общество“.

1995 – Център по османистични изследвания „Скилитър“ към Нюнам колидж, Кеймбридж, Великобритания.

1989-1990 – Институт славяноведения и балканистики, АН СССР, Москва